1 ( По слав. 51.) За първия певец, Давидова поука, когато беше дошъл едомецът Доик при Саул и му беше казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

Why boastest thou thyself in mischief, O mighty man? The lovingkindness of God endureth continually.

2 Е зикът ти, като действа коварно, подобно на остър бръснач, измисля нечестие.

Thy tongue deviseth very wickedness, Like a sharp razor, working deceitfully.

3 О бичаш злото повече от доброто и да лъжеш - повече, отколкото да говориш правда. (Села.)

Thou lovest evil more than good, And lying rather than to speak righteousness. Selah

4 О бичаш всички гибелни думи и измамливия език.

Thou lovest all devouring words, thou deceitful tongue.

5 З атова и тебе Бог ще съкруши съвсем, ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти и ще те изкорени от земята на живите. (Села.)

God will likewise destroy thee for ever; He will take thee up, and pluck thee out of thy tent, And root thee out of the land of the living. Selah

6 А праведните, като видят това, ще се убоят и ще му се присмеят и кажат:

The righteous also shall see it, and fear, And shall laugh at him, saying,

7 Е то човек, който не направи Бога своя крепост, а уповаваше на многото си богатство и се закрепваше в нечестието си.

Lo, this is the man that made not God his strength, But trusted in the abundance of his riches, And strengthened himself in his wickedness.

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; уповавам на Божията милост от века и до века.

But as for me, I am like a green olive-tree in the house of God: I trust in the lovingkindness of God for ever and ever.

9 В инаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; и пред Твоите светии ще призовавам името Ти, защото е благо.

I will give thee thanks for ever, because thou hast done it; And I will hope in thy name, for it is good, in the presence of thy saints.