1 С лед това имаше юдейски празник и Исус отиде в Йерусалим.

After these things there was a feast of the Jews; and Jesus went up to Jerusalem.

2 А в Йерусалим, близо до овчата порта, се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.

Now there is in Jerusalem by the sheep gate a pool, which is called in Hebrew Bethesda, having five porches.

3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, които чакаха да се раздвижи водата.

In these lay a multitude of them that were sick, blind, halt, withered, waiting for the moving of the water.

4 З ащото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато болест и да беше болен.

for an angel of the Lord went down at certain seasons into the pool, and troubled the water: whosoever then first after the troubling of the waters stepped in was made whole, with whatsoever disease he was holden.

5 И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.

And a certain man was there, who had been thirty and eight years in his infirmity.

6 И сус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече боледувал, му каза: Искаш ли да оздравееш?

When Jesus saw him lying, and knew that he had been now a long time in that case, he saith unto him, Wouldest thou be made whole?

7 Б олният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мен.

The sick man answered him, Sir, I have no man, when the water is troubled, to put me into the pool: but while I am coming, another steppeth down before me.

8 И сус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи.

Jesus saith unto him, Arise, take up thy bed, and walk.

9 И човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.

And straightway the man was made whole, and took up his bed and walked. Now it was the sabbath on that day.

10 З атова юдеите казаха на изцеления: Събота е; и не ти е позволено да вдигнеш постелката си.

So the Jews said unto him that was cured, It is the sabbath, and it is not lawful for thee to take up thy bed.

11 Н о той им отговори: Онзи, Който ме изцели, ми каза: Вдигни постелката си и ходи!

But he answered them, He that made me whole, the same said unto me, Take up thy bed, and walk.

12 П опитаха го: Кой е Човекът, Който ти каза: Вдигни постелката си и ходи?

They asked him, Who is the man that said unto thee, Take up thy bed, and walk?

13 А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус се беше измъкнал оттам, тъй като имаше голямо множество на това място.

But he that was healed knew not who it was; for Jesus had conveyed himself away, a multitude being in the place.

14 П о-късно Исус го намери в храма и му каза: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.

Afterward Jesus findeth him in the temple, and said unto him, Behold, thou art made whole: sin no more, lest a worse thing befall thee.

15 Ч овекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.

The man went away, and told the Jews that it was Jesus who had made him whole.

16 И затова юдеите гонеха Исус, защото вършеше тези неща в събота.

And for this cause the Jews persecuted Jesus, because he did these things on the sabbath.

17 А Исус им отговори: Отец Ми работи досега - и Аз работя.

But Jesus answered them, My Father worketh even until now, and I work.

18 З атова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога. Божествената власт на Сина и Неговите дела

For this cause therefore the Jews sought the more to kill him, because he not only brake the sabbath, but also called God his own Father, making himself equal with God.

19 З атова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда, че върши Отец; понеже каквото върши Той, същото върши и Синът.

Jesus therefore answered and said unto them, Verily, verily, I say unto you, The Son can do nothing of himself, but what he seeth the Father doing: for what things soever he doeth, these the Son also doeth in like manner.

20 З ащото Отец обича Сина и Му разкрива всичко, което Сам върши; ще Му покаже и по-велики дела, за да се чудите вие.

For the Father loveth the Son, and showeth him all things that himself doeth: and greater works than these will he show him, that ye may marvel.

21 П онеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска.

For as the Father raiseth the dead and giveth them life, even so the Son also giveth life to whom he will.

22 З ащото и Отец не съди никого, но е дал на Сина власт да съди всички,

For neither doth the Father judge any man, but he hath given all judgment unto the Son;

23 з а да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.

that all may honor the Son, even as they honor the Father. He that honoreth not the Son honoreth not the Father that sent him.

24 И стина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.

Verily, verily, I say unto you, He that heareth my word, and believeth him that sent me, hath eternal life, and cometh not into judgment, but hath passed out of death into life.

25 И стина, истина ви казвам, но иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.

Verily, verily, I say unto you, The hour cometh, and now is, when the dead shall hear the voice of the Son of God; and they that hear shall live.

26 З ащото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;

For as the Father hath life in himself, even so gave he to the Son also to have life in himself:

27 и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син.

and he gave him authority to execute judgment, because he is a son of man.

28 Н е се чудете на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му

Marvel not at this: for the hour cometh, in which all that are in the tombs shall hear his voice,

29 и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. Свидетелства за Исус Христос и Неговите дела

and shall come forth; they that have done good, unto the resurrection of life; and they that have done evil, unto the resurrection of judgment.

30 А з не мога да върша нищо от Себе Си; отсъждам, както чувам; и Моят съд е справедлив, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.

I can of myself do nothing: as I hear, I judge: and my judgment is righteous; because I seek not mine own will, but the will of him that sent me.

31 А ко Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.

If I bear witness of myself, my witness is not true.

32 Д руг е, Който свидетелства за Мен; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно.

It is another that beareth witness of me; and I know that the witness which he witnesseth of me is true.

33 В ие пратихте до Йоан; и той засвидетелства за истината.

Ye have sent unto John, and he hath borne witness unto the truth.

34 Н о Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие.

But the witness which I receive is not from man: howbeit I say these things, that ye may be saved.

35 Т ой беше светилникът, който гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговата светлина.

He was the lamp that burneth and shineth; and ye were willing to rejoice for a season in his light.

36 Н о Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил.

But the witness which I have is greater than that of John; for the works which the Father hath given me to accomplish, the very works that I do, bear witness of me, that the Father hath sent me.

37 И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелства за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.

And the Father that sent me, he hath borne witness of me. Ye have neither heard his voice at any time, nor seen his form.

38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате в Този, Когото Той е пратил.

And ye have not his word abiding in you: for whom he sent, him ye believe not.

39 В ие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен,

Ye search the scriptures, because ye think that in them ye have eternal life; and these are they which bear witness of me;

40 и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

and ye will not come to me, that ye may have life.

41 О т човеци слава не приемам;

I receive not glory from men.

42 н о зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.

But I know you, that ye have not the love of God in yourselves.

43 А з дойдох в името на Моя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.

I am come in my Father's name, and ye receive me not: if another shall come in his own name, him ye will receive.

44 К ак можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единствения Бог.

How can ye believe, who receive glory one of another, and the glory that cometh from the only God ye seek not?

45 Н е мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.

Think not that I will accuse you to the Father: there is one that accuseth you, even Moses, on whom ye have set your hope.

46 З ащото ако вярвахте на Моисей, щяхте да повярвате и на Мене; понеже той за Мене писа.

For if ye believed Moses, ye would believe me; for he wrote of me.

47 Н о ако не вярвате на неговите Писания, как ще повярвате на Моите думи?

But if ye believe not his writings, how shall ye believe my words?