1 Т огава теманецът Елифаз отговори:

Then answered Eliphaz the Temanite, and said,

2 М ъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря и с източен вятър ли пълни корема си?

Should a wise man make answer with vain knowledge, And fill himself with the east wind?

3 С празни думи ли се препира и с безполезни речи?

Should he reason with unprofitable talk, Or with speeches wherewith he can do no good?

4 Н аистина ти унищожаваш страха от Бога и намаляваш моленето пред Него.

Yea, thou doest away with fear, And hinderest devotion before God.

5 З ащото беззаконието ти поучава устата ти и си избрал езика на лукавите.

For thine iniquity teacheth thy mouth, And thou choosest the tongue of the crafty.

6 Т воите уста те осъждат, а не аз; твоите устни свидетелстват против тебе.

Thine own mouth condemneth thee, and not I; Yea, thine own lips testify against thee.

7 Т и ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

Art thou the first man that was born? Or wast thou brought forth before the hills?

8 Ч ул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

Hast thou heard the secret counsel of God? And dost thou limit wisdom to thyself?

9 К акво знаеш ти, което ние не знаем? Какво разбираш ти, което няма в нас?

What knowest thou, that we know not? What understandest thou, which is not in us?

10 И ма и между нас и белокоси, и престарели, по-напреднали на възраст и от баща ти.

With us are both the gray-headed and the very aged men, Much elder than thy father.

11 Б ожиите утешения и меките Му думи към тебе малко нещо ли са за тебе?

Are the consolations of God too small for thee, Even the word that is gentle toward thee?

12 К акво те блазни сърцето ти и на какво смигат очите ти,

Why doth thy heart carry thee away? And why do thine eyes flash,

13 ч е обръщаш духа си против Бога и изпускаш такива думи от устата си?

That against God thou turnest thy spirit, And lettest words go out of thy mouth?

14 К акво е човек, за да е чист, и роденият от жена, за да е праведен?

What is man, that he should be clean? And he that is born of a woman, that he should be righteous?

15 Е то, на святите Си ангели Той не се доверява и небесата не са чисти в очите Му;

Behold, he putteth no trust in his holy ones; Yea, the heavens are not clean in his sight:

16 к олко повече е гнусен и непотребен човек, който пие неправда като вода!

How much less one that is abominable and corrupt, A man that drinketh iniquity like water!

17 А з ще ти кажа, послушай ме; и това, което съм видял, ще ти изявя

I will show thee, hear thou me; And that which I have seen I will declare:

18 ( което мъдрите не скриха, а възвестиха, както бяха чули от бащите си;

(Which wise men have told From their fathers, and have not hid it;

19 н а които беше дадена земята и само на тях, и чужденецът не мина между тях):

Unto whom alone the land was given, And no stranger passed among them):

20 Н ечестивият се мъчи през всичките си дни; и преброени години са запазени за мъчителя.

The wicked man travaileth with pain all his days, Even the number of years that are laid up for the oppressor.

21 У жасни гласове има в ушите му, че като е в спокойствие, ще го нападне изтребителят;

A sound of terrors is in his ears; In prosperity the destroyer shall come upon him.

22 н е вярва, че ще се върне от тъмнината; и той е очакван от меча;

He believeth not that he shall return out of darkness, And he is waited for of the sword.

23 с кита се да търси хляб, като казва: Къде е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

He wandereth abroad for bread, saying, Where is it? He knoweth that the day of darkness is ready at his hand.

24 с кръб и тъга го плашат - като цар, приготвен за бой, му надвиват,

Distress and anguish make him afraid; They prevail against him, as a king ready to the battle.

25 п онеже той вдигна ръката си против Бога и се възгордя против Всемогъщия;

Because he hath stretched out his hand against God, And behaveth himself proudly against the Almighty;

26 с пусна се към Него с корав врат, с дебелите изпъкналости на щитовете си.

He runneth upon him with a stiff neck, With the thick bosses of his bucklers;

27 П онеже покри лицето си с тлъстината си и затлъсти кръста си,

Because he hath covered his face with his fatness, And gathered fat upon his loins;

28 т ой се засели в разорени градове, в къщи необитаеми, готови да станат на купове.

And he hath dwelt in desolate cities, In houses which no man inhabited, Which were ready to become heaps;

29 Н яма да се обогати и имотът му няма да трае, нито ще се навеждат до земята произведенията им.

He shall not be rich, neither shall his substance continue, Neither shall their possessions be extended on the earth.

30 Н яма да се отърве от тъмнината; пламък ще изсуши младоците му; и от диханието на Божиите уста ще бъде завлечен.

He shall not depart out of darkness; The flame shall dry up his branches, And by the breath of God's mouth shall he go away.

31 Н ека не се доверява на суетата самоизмамен; защото суета ще бъде заплатата му.

Let him not trust in vanity, deceiving himself; For vanity shall be his recompense.

32 П реди времето си ще се изплати и клонът му няма да се раззеленее.

It shall be accomplished before his time, And his branch shall not be green.

33 Щ е изрони неузрялото си грозде като лозата и ще хвърли цвета си като маслината.

He shall shake off his unripe grape as the vine, And shall cast off his flower as the olive-tree.

34 З ащото дружината на нечестивите ще запустее; и огън ще изгори шатрите на подкупничеството.

For the company of the godless shall be barren, And fire shall consume the tents of bribery.

35 З ачеват зло и раждат беззаконие, и сърцето им подготвя измама.

They conceive mischief, and bring forth iniquity, And their heart prepareth deceit.