1 А всички бирници и грешници се приближаваха до Него да Го слушат.

Now all the publicans and sinners were drawing near unto him to hear him.

2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Този приема грешниците и яде с тях.

And both the Pharisees and the scribes murmured, saying, This man receiveth sinners, and eateth with them.

3 И Той им разказа тази притча:

And he spake unto them this parable, saying,

4 К ой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?

What man of you, having a hundred sheep, and having lost one of them, doth not leave the ninety and nine in the wilderness, and go after that which is lost, until he find it?

5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.

And when he hath found it, he layeth it on his shoulders, rejoicing.

6 И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.

And when he cometh home, he calleth together his friends and his neighbors, saying unto them, Rejoice with me, for I have found my sheep which was lost.

7 К азвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. Притча за изгубената драхма

I say unto you, that even so there shall be joy in heaven over one sinner that repenteth, more than over ninety and nine righteous persons, who need no repentance.

8 И ли коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?

Or what woman having ten pieces of silver, if she lose one piece, doth not light a lamp, and sweep the house, and seek diligently until she find it?

9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.

And when she hath found it, she calleth together her friends and neighbors, saying, Rejoice with me, for I have found the piece which I had lost.

10 С ъщо така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае. Притча за блудния син

Even so, I say unto you, there is joy in the presence of the angels of God over one sinner that repenteth.

11 К аза още: Някой си човек имаше двама сина.

And he said, A certain man had two sons:

12 И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.

and the younger of them said to his father, Father, give me the portion of thy substance that falleth to me. And he divided unto them his living.

13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.

And not many days after, the younger son gathered all together and took his journey into a far country; and there he wasted his substance with riotous living.

14 И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение.

And when he had spent all, there arose a mighty famine in that country; and he began to be in want.

15 И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.

And he went and joined himself to one of the citizens of that country; and he sent him into his fields to feed swine.

16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.

And he would fain have filled his belly with the husks that the swine did eat: and no man gave unto him.

17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!

But when he came to himself he said, How many hired servants of my father's have bread enough and to spare, and I perish here with hunger!

18 Щ е стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;

I will arise and go to my father, and will say unto him, Father, I have sinned against heaven, and in thy sight:

19 н е съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.

I am no more worthy to be called your son: make me as one of thy hired servants.

20 И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.

And he arose, and came to his father. But while he was yet afar off, his father saw him, and was moved with compassion, and ran, and fell on his neck, and kissed him.

21 А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.

And the son said unto him, Father, I have sinned against heaven, and in thy sight: I am no more worthy to be called thy son.

22 Н о бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му;

But the father said to his servants, Bring forth quickly the best robe, and put it on him; and put a ring on his hand, and shoes on his feet:

23 д окарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим;

and bring the fatted calf, and kill it, and let us eat, and make merry:

24 з ащото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.

for this my son was dead, and is alive again; he was lost, and is found. And they began to be merry.

25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.

Now his elder son was in the field: and as he came and drew nigh to the house, he heard music and dancing.

26 И повика един от слугите и попита какво е това.

And he called to him one of the servants, and inquired what these things might be.

27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

And he said unto him, Thy brother is come; and thy father hath killed the fatted calf, because he hath received him safe and sound.

28 И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше.

But he was angry, and would not go in: and his father came out, and entreated him.

29 А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си;

But he answered and said to his father, Lo, these many years do I serve thee, and I never transgressed a commandment of thine; and yet thou never gavest me a kid, that I might make merry with my friends:

30 а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.

but when this thy son came, who hath devoured thy living with harlots, thou killedst for him the fatted calf.

31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.

And he said unto him, Son, thou art ever with me, and all that is mine is thine.

32 Н о подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.

But it was meet to make merry and be glad: for this thy brother was dead, and is alive again; and was lost, and is found.