1 М ек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.

A soft answer turneth away wrath; But a grievous word stirreth up anger.

2 Е зикът на мъдрите изказва знание, а устата на безумните изригват глупост.

The tongue of the wise uttereth knowledge aright; But the mouth of fools poureth out folly.

3 О чите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

The eyes of Jehovah are in every place, Keeping watch upon the evil and the good.

4 Б лагият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.

A gentle tongue is a tree of life; But perverseness therein is a breaking of the spirit.

5 Б езумният презира поуката на баща си, а който внимава в изобличението, е благоразумен.

A fool despiseth his father's correction; But he that regardeth reproof getteth prudence.

6 В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на нечестивия има загриженост.

In the house of the righteous is much treasure; But in the revenues of the wicked is trouble.

7 У стните на мъдрите разсяват знание, а сърцето на безумните не прави така.

The lips of the wise disperse knowledge; But the heart of the foolish doeth not so.

8 Ж ертвата на нечестивите е мерзост пред Господа, а молитвата на праведните е приятна за Него.

The sacrifice of the wicked is an abomination to Jehovah; But the prayer of the upright is his delight.

9 П ътят на нечестивия е мерзост за Господа, а Той обича този, който следва правдата.

The way of the wicked is an abomination to Jehovah; But he loveth him that followeth after righteousness.

10 И ма тежко наказание за онези, които се отбиват от пътя; и който мрази изобличение, ще умре.

There is grievous correction for him that forsaketh the way; And he that hateth reproof shall die.

11 А дът и гибелта са открити пред Господа, колко повече - сърцата на човешките синове!

Sheol and Abaddon are before Jehovah: How much more then the hearts of the children of men!

12 П рисмивателят не обича изобличителя си, нито ще отиде при мъдрите.

A scoffer loveth not to be reproved; He will not go unto the wise.

13 В есело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

A glad heart maketh a cheerful countenance; But by sorrow of heart the spirit is broken.

14 С ърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се хранят с глупост.

The heart of him that hath understanding seeketh knowledge; But the mouth of fools feedeth on folly.

15 З а наскърбения всички дни са зли, а онзи, който е с весело сърце, има вечно пируване.

All the days of the afflicted are evil; But he that is of a cheerful heart hath a continual feast.

16 П о-добро е малкото със страх от Господа, отколкото много съкровища с безпокойство.

Better is little, with the fear of Jehovah, Than great treasure and trouble therewith.

17 П о-добра е гощавката от зеле с любов, отколкото охранено говедо с омраза.

Better is a dinner of herbs, where love is, Than a stalled ox and hatred therewith.

18 Я ростният човек повдига препирни, а който не се гневи, бързо усмирява крамоли.

A wrathful man stirreth up contention; But he that is slow to anger appeaseth strife.

19 П ътят на ленивия е като трънен плет, а пътят на праведните е като друм.

The way of the sluggard is as a hedge of thorns; But the path of the upright is made a highway.

20 М ъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

A wise son maketh a glad father; But a foolish man despiseth his mother.

21 Н а безумния глупостта е радост, а разумен човек ходи по прав път.

Folly is joy to him that is void of wisdom; But a man of understanding maketh straight his going.

22 К ъдето няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.

Where there is no counsel, purposes are disappointed; But in the multitude of counsellors they are established.

23 О т отговора на устата си човек изпитва радост; и дума, навреме казана, колко е добра!

A man hath joy in the answer of his mouth; And a word in due season, how good is it!

24 З а разумния пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от ада долу.

To the wise the way of life goeth upward, That he may depart from Sheol beneath.

25 Г оспод съсипва дома на горделивите, а утвърждава предела на вдовицата.

Jehovah will root up the house of the proud; But he will establish the border of the widow.

26 Л ошите помисли са мерзост пред Господа! А чистите думи са Му угодни.

Evil devices are an abomination to Jehovah; But pleasant words are pure.

27 К ористолюбивият смущава своя дом, а който мрази даровете, ще живее.

He that is greedy of gain troubleth his own house; But he that hateth bribes shall live.

28 С ърцето на праведния обмисля какво да отговаря, а устата на нечестивите изригват зло.

The heart of the righteous studieth to answer; But the mouth of the wicked poureth out evil things.

29 Г оспод е далеч от нечестивите, а слуша молитвата на праведните.

Jehovah is far from the wicked; But he heareth the prayer of the righteous.

30 С ветъл поглед весели сърцето и добри вести угояват костите.

The light of the eyes rejoiceth the heart; And good tidings make the bones fat.

31 У хо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите.

The ear that hearkeneth to the reproof of life Shall abide among the wise.

32 К ойто отхвърля поуката, презира душата си, а който слуша изобличението, придобива разум.

He that refuseth correction despiseth his own soul; But he that hearkeneth to reproof getteth understanding.

33 С трахът от Господа е възпитание в мъдрост и смирението предшества славата.

The fear of Jehovah is the instruction of wisdom; And before honor goeth humility.