1 М ек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.

Jawaabta qaboobu cadhada way qaboojisaa, Laakiinse hadalkii qallafsanu xanaaq buu kiciyaa.

2 Е зикът на мъдрите изказва знание, а устата на безумните изригват глупост.

Kuwa caqliga leh carrabkoodu aqoon buu ku hadlaa, Laakiinse afka nacasyadu wuxuu shubaa nacasnimo.

3 О чите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

Rabbiga indhihiisu meel kastay jiraan, Iyagoo fiirinaya kuwa xun iyo kuwa wanaagsan.

4 Б лагият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.

Carrabka wanaagsanu waa geed nololeed Laakiinse carrabka qalloocan ayaa qalbigu ku jabaa.

5 Б езумният презира поуката на баща си, а който внимава в изобличението, е благоразумен.

Nacasku edbinta aabbihiis wuu quudhsadaa, Laakiinse kii canaanta maqlaa miyir buu yeeshaa.

6 В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на нечестивия има загриженост.

Kan xaqa ah gurigiisa khasnad weyn baa taal, Laakiinse waxa kan sharka leh u kordhaa waa dhib.

7 У стните на мъдрите разсяват знание, а сърцето на безумните не прави така.

Kuwa caqliga leh bushimahoodu aqoon bay faafiyaan, Laakiinse qalbiga nacasyadu sidaas ma aha.

8 Ж ертвата на нечестивите е мерзост пред Господа, а молитвата на праведните е приятна за Него.

Allabariga kuwa sharka lahu Rabbiga waa u karaahiyo, Laakiinse kuwa qumman baryadoodu isagay ka farxisaa.

9 П ътят на нечестивия е мерзост за Господа, а Той обича този, който следва правдата.

Jidka kan sharka lahu Rabbiga waa u karaahiyo, Laakiinse isagu waa jecel yahay kii xaqnimada raaca.

10 И ма тежко наказание за онези, които се отбиват от пътя; и който мрази изобличение, ще умре.

Kii jidka ka taga waa u taqsiir kulul, Oo kii canaanta necebuna wuu dhiman doonaa.

11 А дът и гибелта са открити пред Господа, колко повече - сърцата на човешките синове!

She'ool iyo halligaaduba Rabbiga hortiisay yaalliin, Haddaba intee in ka sii badan buu arkaa qalbiga binu-aadmiga?

12 П рисмивателят не обича изобличителя си, нито ще отиде при мъдрите.

Kii wax quudhsadaa ma jecla in la canaanto, Oo dooni maayo inuu kuwa caqliga leh u tago.

13 В есело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

Qalbigii faraxsanu wejiguu nuuriyaa, Laakiinse caloolxumaanta ayaa qalbigu ku jabaa.

14 С ърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се хранят с глупост.

Kii garasho leh qalbigiisu aqoon buu doondoonaa, Laakiinse nacasyada afkoodu wuxuu cunaa nacasnimo.

15 З а наскърбения всички дни са зли, а онзи, който е с весело сърце, има вечно пируване.

Kuwa dhibaataysan maalmahooda oo dhammu waa xunxun yihiin, Laakiinse kii qalbigiisu faraxsan yahay had iyo goorba waa u iid.

16 П о-добро е малкото със страх от Господа, отколкото много съкровища с безпокойство.

Wax yar oo Rabbiga ka cabsashadiisu la jirto Ayaa ka wanaagsan khasnado badan oo dhib la jirto.

17 П о-добра е гощавката от зеле с любов, отколкото охранено говедо с омраза.

Cunto khudaareed oo jacayl la jiro Ayaa ka wanaagsan dibi la cayiliyey oo nacayb la jiro.

18 Я ростният човек повдига препирни, а който не се гневи, бързо усмирява крамоли.

Ninkii cadho badanu muran buu kiciyaa, Laakiinse kii cadhada u gaabiyaa murankuu qaboojiyaa.

19 П ътят на ленивия е като трънен плет, а пътят на праведните е като друм.

Ninkii caajis ah jidkiisu waa sida meel qodxan leh oo kale, Laakiinse kii xaq ah jidkiisu waa dariiq bannaan.

20 М ъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

Wiilkii caqli lahu aabbihiisuu ka farxiyaa, Laakiinse ninkii nacas ahu hooyadiisuu quudhsadaa.

21 Н а безумния глупостта е радост, а разумен човек ходи по прав път.

Nacasnimadu waa u farxad ninkii caqlidaran, Laakiinse ninkii garasho lahu si qumman buu u socdaa.

22 К ъдето няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.

Meeshii aan talo jirin xaajooyinku waa baabba', Laakiinse taliyayaashii badan ayay ku hagaagaan.

23 О т отговора на устата си човек изпитва радост; и дума, навреме казана, колко е добра!

Nin wuxuu farxad ka helaa jawaabta afkiisa, Oo eraygii wakhti ku habboon la yidhaahdaana sidee buu u wanaagsan yahay!

24 З а разумния пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от ада долу.

Jidka noloshu waa u kor kii caqli leh, Si uu uga tago She'oolka hoose.

25 Г оспод съсипва дома на горделивите, а утвърждава предела на вдовицата.

Rabbigu wuu dumin doonaa guriga kuwa kibirka leh, Laakiinse dhulka carmalka xadkiisa wuu adkayn doonaa.

26 Л ошите помисли са мерзост пред Господа! А чистите думи са Му угодни.

Rabbigu fikirrada sharka ah aad buu u karhaa, Laakiinse kuwa daahirkaa hadal wanaagsan bay ku hadlaan.

27 К ористолюбивият смущава своя дом, а който мрази даровете, ще живее.

Kan faa'iido u hunguri weynu reerkiisuu dhibaa, Laakiinse kii hadiyadaha necebu wuu noolaan doonaa.

28 С ърцето на праведния обмисля какво да отговаря, а устата на нечестивите изригват зло.

Kan xaqa ah qalbigiisu wuxuu ka fikiraa sida loo jawaabo, Laakiinse kuwa sharka leh afkoodu wuxuu shubaa waxyaalo shar ah.

29 Г оспод е далеч от нечестивите, а слуша молитвата на праведните.

Rabbigu kuwa sharka leh wuu ka fog yahay, Laakiinse kuwa xaqa ah baryadooduu maqlaa.

30 С ветъл поглед весели сърцето и добри вести угояват костите.

Indhaha nuurkoodu qalbiguu ka farxiyaa, Oo warkii wanaagsanuna lafahuu barwaaqaysiiyaa.

31 У хо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите.

Dhegtii canaanta nolosha maqashaa Waxay joogi doontaa kuwa caqliga leh dhexdooda.

32 К ойто отхвърля поуката, презира душата си, а който слуша изобличението, придобива разум.

Kii edbinta diidaa naftiisuu quudhsadaa, Laakiinse kii canaanta maqlaa waxgarashuu helaa.

33 С трахът от Господа е възпитание в мъдрост и смирението предшества славата.

Rabbiga ka cabsashadiisu waa edbinta xigmadda, Oo sharaftana waxaa ka horreeya is-hoosaysiinta.