1 М ек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.

Лагідна відповідь гнів відвертає, а слово вразливе гнів підіймає.

2 Е зикът на мъдрите изказва знание, а устата на безумните изригват глупост.

Язик мудрих то добре знання, а уста нерозумних глупоту висловлюють.

3 О чите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

Очі Господні на кожному місці, позирають на злих та на добрих.

4 Б лагият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.

Язик лагідний то дерево життя, а лукавство його заламання на дусі.

5 Б езумният презира поуката на баща си, а който внимава в изобличението, е благоразумен.

Зневажає безумний напучення батькове, а хто береже осторогу, стає розумніший.

6 В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на нечестивия има загриженост.

Дім праведного скарб великий, а в плоді безбожного безлад.

7 У стните на мъдрите разсяват знание, а сърцето на безумните не прави така.

Уста мудрих знання розсівають, а серце безглуздих не так.

8 Ж ертвата на нечестивите е мерзост пред Господа, а молитвата на праведните е приятна за Него.

Жертва безбожних огида для Господа, а молитва невинних Його уподоба.

9 П ътят на нечестивия е мерзост за Господа, а Той обича този, който следва правдата.

Господеві огида дорога безбожного, а того, хто женеться за праведністю, Він кохає.

10 И ма тежко наказание за онези, които се отбиват от пътя; и който мрази изобличение, ще умре.

Люта кара на того, хто путь оставляє, а хто осторогу ненавидить, той умирає.

11 А дът и гибелта са открити пред Господа, колко повече - сърцата на човешките синове!

Шеол й Аваддон перед Господом, тим більше серця синів людських!

12 П рисмивателят не обича изобличителя си, нито ще отиде при мъдрите.

Насмішник не любить картання собі, він до мудрих не піде.

13 В есело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

Радісне серце лице веселить, а при смутку сердечному дух приголомшений.

14 С ърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се хранят с глупост.

Серце розумне шукає знання, а уста безумних глупоту пасуть.

15 З а наскърбения всички дни са зли, а онзи, който е с весело сърце, има вечно пируване.

Нужденному всі дні лихі, кому ж добре на серці, у того гостина постійно.

16 П о-добро е малкото със страх от Господа, отколкото много съкровища с безпокойство.

Ліпше мале у Господньому страху, ані ж скарб великий, та тривога при тому.

17 П о-добра е гощавката от зеле с любов, отколкото охранено говедо с омраза.

Ліпша пожива яринна, і при тому любов, аніж тучний віл, та ненависть при тому.

18 Я ростният човек повдига препирни, а който не се гневи, бързо усмирява крамоли.

Гнівлива людина роздражнює сварку, терпелива ж у гніві вспокоює заколот.

19 П ътят на ленивия е като трънен плет, а пътят на праведните е като друм.

Дорога лінивого то терновиння, а путь щирих дорога гладка.

20 М ъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

Мудрий син тішить батька свого, а людина безумна погорджує матір'ю своєю.

21 Н а безумния глупостта е радост, а разумен човек ходи по прав път.

Глупота то радість для нерозумного, а людина розумна дорогою простою ходить.

22 К ъдето няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.

Ламаються задуми з браку поради, при численності ж радників сповняться.

23 О т отговора на устата си човек изпитва радост; и дума, навреме казана, колко е добра!

Радість людині у відповіді його уст, а слово на часі своєму яке воно добре!

24 З а разумния пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от ада долу.

Путь життя для премудрого угору, щоб віддалюватись від шеолу внизу.

25 Г оспод съсипва дома на горделивите, а утвърждава предела на вдовицата.

Дім пишних руйнує Господь, але ставить межу для вдови.

26 Л ошите помисли са мерзост пред Господа! А чистите думи са Му угодни.

Думки злого огида для Господа, але чисті для Нього приємні слова.

27 К ористолюбивият смущава своя дом, а който мрази даровете, ще живее.

Зажерливий робить нещасним свій дім, хто ж дарунки ненавидить, той буде жити.

28 С ърцето на праведния обмисля какво да отговаря, а устата на нечестивите изригват зло.

Серце праведного розмірковує про відповідь, а уста безбожних вибризкують зло.

29 Г оспод е далеч от нечестивите, а слуша молитвата на праведните.

Далекий Господь від безбожних, але справедливих молитву Він чує.

30 С ветъл поглед весели сърцето и добри вести угояват костите.

Світло очей тішить серце, добра звістка підкріплює кості.

31 У хо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите.

Ухо, що навчання життя вислуховує, буде перебувати між мудрими.

32 К ойто отхвърля поуката, презира душата си, а който слуша изобличението, придобива разум.

Хто напучування не приймає, той не дбає про душу свою, а хто слухається остороги, здобуде той розум.

33 С трахът от Господа е възпитание в мъдрост и смирението предшества славата.

Страх Господній навчання премудрости, а перед славою скромність іде.