1 И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях

А коли промовляли вони до народу оце, до них приступили священики, і влада сторожі храму й саддукеї,

2 в ъзмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите.

обурюючись, що навчають народ та звіщають в Ісусі воскресіння з мертвих.

3 И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер.

І руки наклали на них, і до в'язниці всадили до ранку, бо вже вечір настав був.

4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди.

І багато-хто з тих, хто слухав слово, увірували; число ж мужів таких було тисяч із п'ять.

5 И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

І сталось, що ранком зібралися в Єрусалимі начальники їхні, і старші та книжники,

6 и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

і Анна первосвященик, і Кайяфа, і Іван, і Олександер, і скільки було їх із роду первосвященичого.

7 И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?

І, поставивши їх посередині, запиталися: Якою ви силою чи яким ви ім'ям те робили?

8 Т огава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,

Тоді Петро, переповнений Духом Святим, промовив до них: Начальники люду та старшини Ізраїлеві!

9 а ко ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,

Як сьогодні беруть нас на допит про те добродійство недужій людині, як вона вздоровлена,

10 д а знаете всички вие и целият Израелев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав.

нехай буде відомо всім вам, і всім людям Ізраїлевим, що Ім'ям Ісуса Христа Назарянина, що Його розп'яли ви, то Його воскресив Бог із мертвих, Ним поставлений він перед вами здоровий!

11 Т ой е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла.

Він камінь, що ви, будівничі, відкинули, але каменем став Він наріжним!

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.

І нема ні в кім іншім спасіння. Бо під небом нема іншого Ймення, даного людям, що ним би спастися ми мали.

13 А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус.

А бачивши сміливість Петра та Івана, і спостерігши, що то люди обидва невчені та прості, дивувалися, і пізнали їх, що вони з Ісусом були.

14 А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат.

Та бачивши, що вздоровлений чоловік стоїть з ними, нічого навпроти сказати не могли.

15 З атова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си:

І, звелівши їм вийти із синедріону, зачали радитися між собою,

16 К акво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем.

говорячи: Що робити нам із цими людьми? Бож усім мешканцям Єрусалиму відомо, що вчинили вони явне чудо, і не можемо того заперечити.

17 Н о за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

Та щоб більш не поширювалось це в народі, то з погрозою заборонімо їм, щоб нікому з людей вони не говорили про Це Ім'я.

18 И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име.

І, закликавши їх, наказали їм не говорити, і взагалі не навчати про Ісусове Ймення.

19 А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

І відповіли їм Петро та Іван, та й сказали: Розсудіть, чи це справедливе було б перед Богом, щоб слухатись вас більш, як Бога?

20 з ащото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

Бо не можемо ми не казати про те, що ми бачили й чули!

21 А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото.

А вони пригрозили їм ще, і відпустили їх, не знайшовши нічого, щоб їх покарати, через людей, бо всі славили Бога за теє, що сталось.

22 З ащото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години. Молитва за Божия подкрепа

Бо років більш сорока мав той чоловік, що на нім відбулося це чудо вздоровлення.

23 И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините.

Коли ж їх відпустили, вони до своїх прибули й сповістили, про що первосвященики й старші до них говорили.

24 А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях,

Вони ж, вислухавши, однодушно свій голос до Бога піднесли й промовили: Владико, що небо, і землю, і море, і все, що в них є, Ти створив!

25 Т и чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: "Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети?

Ти устами Давида, Свого слуги, отця нашого, сказав Духом Святим: Чого люди бунтуються, а народи задумують марне?

26 О пълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник."

Повстають царі земні, і збираються старші докупи на Господа та на Христа Його.

27 З ащото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израелевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син Исус, Когото си помазал,

Бо справді зібралися в місці оцім проти Отрока Святого Твого Ісуса, що Його намастив Ти, Ірод та Понтій Пилат із поганами та з народом Ізраїлевим,

28 з а да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

учинити оте, що рука Твоя й воля Твоя наперед встановили були, щоб збулося.

29 И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

І тепер споглянь, Господи, на їхні погрози, і дай Своїм рабам із повною сміливістю слово Твоє повідати,

30 д окато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.

коли руку Свою простягатимеш Ти на вздоровлення, і щоб знамена та чуда чинились Ім'ям Твого Святого Отрока Ісуса.

31 И като се помолиха, където бяха събрани, се потресе и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. Общата собственост на благата при първите християни

Як вони ж помолились, затряслося те місце, де зібрались були, і переповнилися всі Святим Духом, і зачали говорити Слово Боже з сміливістю!

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

А люди, що ввірували, мали серце одне й одну душу, і жаден із них не вважав що з маєтку свого за своє, але в них усе спільним було.

33 И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях.

І апостоли з великою силою свідчили про воскресення Ісуса Господа, і благодать велика на всіх них була!

34 А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,

Бо жаден із них не терпів недостачі: бо, хто мав поле чи дім, продавали, і заплату за продаж приносили,

35 и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда.

та й клали в ногах у апостолів, і роздавалося кожному, хто потребу в чім мав.

36 Т ака Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи "син на утешение"), левит, родом от Кипър,

Так, Йосип, що Варнавою що в перекладі є син потіхи був прозваний від апостолів, Левит, родом кіпрянин,

37 к ато имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.

мавши поле, продав, а гроші приніс, та й поклав у ногах у апостолів.