1 К ойто се отлъчва от другите, търси само своето желание и се противи на всеки здрав разум.

Примхливий шукає сваволі, стає проти всього розумного.

2 Б езумният не се наслаждава от благоразумието, а само от изявяване на сърцето си.

Нерозумний не хоче навчатися, а тільки свій ум показати.

3 С идването на нечестивия идва и презрение и с подлостта идва и позор.

З приходом безбожного й ганьба приходить, а з легковаженням сором.

4 Д умите от устата на човека са като дълбоки води и изворът на мъдростта е като поток.

Слова уст людини глибока вода, джерело премудрости бризкотливий потік.

5 Н е е добре да се приема нечестивият или да се изкривява съдът на праведния.

Не добре вважати на обличчя безбожного, щоб праведного повалити на суді.

6 У стните на безумния причиняват препирни и устата му предизвикват плесници.

Уста нерозумного тягнуть до сварки, а слова його кличуть бійки.

7 У стата на безумния са погибел за него и устните му са примка за душата му.

Язик нерозумного загибіль для нього, а уста його то тенета на душу його.

8 Д умите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

Слова обмовника мов ті присмаки, і вони сходять у нутро утроби.

9 Н емарливият в работата си е брат на разсипника.

Теж недбалий у праці своїй то брат марнотратнику.

10 И мето Господне е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

Господнє Ім'я сильна башта: до неї втече справедливий і буде безпечний.

11 И мотът на богатия е укрепен град за него и той е висока стена във въображението му.

Маєток багатому місто твердинне його, і немов міцний мур ув уяві його.

12 П реди загиването сърцето на човека се превъзнася и преди прославянето то се смирява.

Перед загибіллю серце людини високо несеться, перед славою ж скромність.

13 Д а отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него.

Хто відповідає на слово, ще поки почув, то глупота та сором йому!

14 Д ухът на човека ще го подпира в немощта му; кой може да повдига унилия дух?

Дух дійсного мужа виносить терпіння своє, а духа прибитого хто піднесе?

15 С ърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание.

Серце розумне знання набуває, і вухо премудрих шукає знання.

16 П одаръкът, който дава човек, отваря място за него и го привежда пред големците.

Дарунок людини виводить із утиску, і провадить її до великих людей.

17 К ойто пръв защитава делото си, изглежда да е прав, но съседът му идва и го изпитва.

Перший у сварці своїй уважає себе справедливим, але прийде противник його та й дослідить його.

18 Ж ребият прекратява разприте и решава между силните.

Жереб перериває сварки, та відділює сильних один від одного.

19 Б рат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град и разногласията им са като лостове на крепост.

Розлючений брат протиставиться більше за місто твердинне, а сварки, немов засуви замку.

20 О т плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; от произведението на устните си човек ще се насити.

Із плоду уст людини насичується її шлунок, вона насичується плодом уст своїх.

21 С мърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.

Смерть та життя у владі язика, хто ж кохає його, його плід поїдає.

22 К ойто е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от Господа.

Хто жінку чеснотну знайшов, знайшов той добро, і милість отримав від Господа.

23 С иромахът говори с молби, а богатият отговаря грубо.

Убогий говорить благально, багатий же відповідає зухвало.

24 Ч овек, който има много приятели, намира в това погубването си; но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

Є товариші на розбиття, та є й приятель, більше від брата прив'язаний.