1 К ойто се отлъчва от другите, търси само своето желание и се противи на всеки здрав разум.

¶ Según su antojo busca el que se desvía; en toda doctrina se envolverá.

2 Б езумният не се наслаждава от благоразумието, а само от изявяване на сърцето си.

¶ No toma placer el loco en la inteligencia, sino en lo que descubre su corazón.

3 С идването на нечестивия идва и презрение и с подлостта идва и позор.

¶ Cuando viene el impío, viene también el menosprecio, y con el deshonrador la afrenta.

4 Д умите от устата на човека са като дълбоки води и изворът на мъдростта е като поток.

¶ Aguas profundas son las palabras de la boca del hombre; y arroyo que rebosa, la fuente de la sabiduría.

5 Н е е добре да се приема нечестивият или да се изкривява съдът на праведния.

¶ Tener respeto a la persona del impío, para hacer caer al justo de su derecho, no es bueno.

6 У стните на безумния причиняват препирни и устата му предизвикват плесници.

¶ Los labios del loco vienen con pleito; y su boca a plaga llama.

7 У стата на безумния са погибел за него и устните му са примка за душата му.

La boca del loco es quebrantamiento para sí, y sus labios son lazos para su alma.

8 Д умите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

¶ Las palabras del chismoso parecen blandas, mas ellas descienden hasta lo íntimo del vientre.

9 Н емарливият в работата си е брат на разсипника.

¶ También el que es negligente en su obra es hermano del gran desolador.

10 И мето Господне е яка кула; праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

¶ Torre fuerte es el nombre del SEÑOR; a él correrá el justo, y será levantado.

11 И мотът на богатия е укрепен град за него и той е висока стена във въображението му.

¶ Las riquezas del rico son la ciudad de su fortaleza, y como un muro alto en su imaginación.

12 П реди загиването сърцето на човека се превъзнася и преди прославянето то се смирява.

¶ Antes del quebrantamiento se eleva el corazón del hombre, y antes de la honra es el abatimiento.

13 Д а отговаря някой преди да чуе, е безумие и позор за него.

¶ El que responde palabra antes de oír, le es locura y oprobio.

14 Д ухът на човека ще го подпира в немощта му; кой може да повдига унилия дух?

¶ El espíritu del hombre soportará su enfermedad; mas ¿quién soportará al espíritu quebrantado?

15 С ърцето на благоразумния придобива разум и ухото на мъдрите търси знание.

¶ El corazón del entendido adquiere sabiduría; y el oído de los sabios busca la ciencia.

16 П одаръкът, който дава човек, отваря място за него и го привежда пред големците.

¶ El don del hombre le ensancha el camino, y le lleva delante de los grandes.

17 К ойто пръв защитава делото си, изглежда да е прав, но съседът му идва и го изпитва.

¶ El justo es el primero en su pleito; y su adversario viene, y le busca.

18 Ж ребият прекратява разприте и решава между силните.

¶ La suerte pone fin a los pleitos, y decide entre los fuertes.

19 Б рат онеправдан е по-недостъпен от укрепен град и разногласията им са като лостове на крепост.

¶ El hermano ofendido es más tenaz que una ciudad fuerte; y las contiendas de los hermanos son como cerrojos de alcázar.

20 О т плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; от произведението на устните си човек ще се насити.

¶ Del fruto de la boca del hombre se llenará su vientre; se saciará del producto de sus labios.

21 С мърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.

¶ La muerte y la vida están en poder de la lengua; y el que la ama comerá de sus frutos.

22 К ойто е намерил съпруга, намерил е добро и е получил благоволение от Господа.

¶ El que halló esposa halló el bien, y alcanzó la benevolencia del SEÑOR.

23 С иромахът говори с молби, а богатият отговаря грубо.

¶ El pobre habla con ruegos; mas el rico responde durezas.

24 Ч овек, който има много приятели, намира в това погубването си; но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

¶ El hombre que tiene amigos, ha de mostrarse amigo; y amigo hay más unido que un hermano.