1 ( По слав. 38.) За първия певец Едутун. Давидов псалом. Казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мене нечестивият.

Yo dije: Miraré por mis caminos, para no pecar con mi lengua; guardaré mi boca con freno, entre tanto que el impío fuere contra mí.

2 С танах ням и мълчалив, въздържах се да говоря и нямах спокойствие; и скръбта ми се раздвижваше.

Enmudecí en silencio, me callé aun de lo bueno; y se alborotó mi dolor.

3 С горещи се сърцето ми дълбоко в мене; докато размишлявах, пламна огън. Тогава проговорих с езика си, като казах:

Se enardeció mi corazón dentro de mí; en mi meditación se encendió fuego; y hablé con mi lengua:

4 Н аучи ме, Господи, за кончината ми и за броя на дните ми - какъв е. Дай ми да зная колко съм кратковременен.

Hazme saber, SEÑOR, mi fin, y cuánta sea la medida de mis días; sepa yo cuánto tengo de ser del mundo.

5 Е то, направил си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

He aquí como a palmos diste a mis días, y mi edad es como nada delante de ti; ciertamente es completa vanidad todo hombre que vive. (Selah.)

6 н аистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.) Наистина всеки човек ходи като сянка; наистина всяка нищожност го смущава; трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.

Ciertamente en tinieblas anda el hombre; ciertamente en vano se inquieta; amontona, y no sabe quién lo cogerá.

7 И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е в Теб.

¶ Y ahora, Señor, ¿qué esperaré? Mi esperanza en ti está.

8 И збави ме от всичките ми беззакония; недей ме прави за укор на безумния.

Líbrame de todas mis rebeliones; no me pongas por escarnio del loco.

9 О немях, не си отворих устата, понеже Ти стори това.

Enmudecí, no abrí mi boca; porque tú lo hiciste.

10 О тдалечи от мен удара Си; от поражението на ръката Ти изчезвам.

Quita de sobre mí tu plaga; de la guerra de tu mano soy consumido.

11 К огато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)

Con castigos sobre la iniquidad corriges al hombre, y haces consumirse como de polilla su grandeza; ciertamente vanidad es todo hombre. (Selah.)

12 П ослушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми, защото съм странник пред Теб и пришълец, както всичките мои бащи.

Oye mi oración, oh SEÑOR, y escucha mi clamor; no calles ante mis lágrimas; porque peregrino soy contigo, y advenedizo, como todos mis padres.

13 О стави ме да отдъхна, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.

Déjame estar delante de ti, y tomaré fuerzas, antes que vaya y perezca.