1 Н е вика ли мъдростта? И разумът не надава ли гласа си?

¶ ¿No clama la sabiduría, y da su voz la inteligencia?

2 Т я стои по върха на високите места край пътя, на кръстопътя;

En los altos cabezos, junto al camino, a las encrucijadas de las veredas se para;

3 п рогласява при портите, при входа на града, при входа на вратите:

en el lugar de las puertas, a la entrada de la ciudad, a la entrada de las puertas da voces:

4 К ъм вас, хора, викам и гласът ми е към човешките синове.

Oh hombres, a vosotros clamo; y mi voz es a los hijos de los hombres.

5 В ие, глупави, разберете благоразумие; и вие, безумни, придобивайте разумно сърце.

Entended, simples, la prudencia; y vosotros, locos, tomad entendimiento.

6 П ослушайте, защото ще говоря хубави неща и ще отворя устните си да произнеса правото.

Oíd, porque hablaré cosas excelentes; y abriré mis labios para cosas rectas.

7 З ащото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е мерзост за устните ми.

Porque mi paladar hablará verdad, y mis labios abominan la impiedad.

8 В сичките думи на устата ми са справедливи, в тях няма нищо лъжливо или коварно.

En justicia son todas las razones de mi boca; no hay en ellas cosa perversa ni torcida.

9 Т е всички са ясни за разумния човек и правилни за тези, които намират знание.

Todas ellas son rectas al que entiende; rectas a los que han hallado sabiduría.

10 П риемете поуката ми, а не сребро, и по-добре знание, отколкото избрано злато.

Recibid mi castigo, y no plata; y ciencia más que el oro escogido.

11 З ащото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко желателно не се сравнява с нея.

Porque mejor es la sabiduría que las piedras preciosas; y todas las cosas que se pueden desear, no son de comparar con ella.

12 А з, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам знание на умни мисли.

¶ Yo, la sabiduría, moré con la prudencia; y yo invento la ciencia de los consejos.

13 С трах от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, лош път и извратени уста.

El temor del SEÑOR es aborrecer el mal; la soberbia, la arrogancia, el mal camino, y la boca perversa, aborrezco.

14 В мен е съветът и здравомислието; аз съм разум; в мен е силата.

Conmigo está el consejo y el ser; yo soy la inteligencia; mía es la fortaleza.

15 Ч рез мене царете царуват и началниците узаконяват правда.

Por mí reinan los reyes, y los príncipes determinan justicia.

16 Ч рез мене князете началстват, също и големците, и всички земни съдии.

Por mí dominan los príncipes, y todos los gobernadores juzgan la tierra.

17 А з обичам онези, които ме обичат, и онези, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.

Yo amo a los que me aman; y los que me buscan me hallan.

18 Б огатството и славата са с мене. Да! Трайният имот и правдата.

Las riquezas y la honra están conmigo; sólidas riquezas, y justicia.

19 П лодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, и приходът от мен - от избрано сребро.

Mejor es mi fruto que el oro, y que la piedra preciosa; y mi rédito mejor que la plata escogida.

20 Х одя по пътя на правдата, сред пътеките на правосъдието,

Por vereda de justicia guiaré, por en medio de veredas de juicio;

21 з а да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и за да напълня съкровищницата им.

para hacer heredar a mis amigos el ser, y que yo llene sus tesoros.

22 Г оспод ме имаше в начало на пътя Си, като първо от древните Си дела.

¶ El SEÑOR me poseyó en el principio de su camino, desde entonces, antes de sus obras.

23 О т вечността бях поставена, от начало, преди създаването на земята.

Eternalmente tuve el principado, desde el principio, antes de la tierra.

24 Р одих се, когато не съществуваха бездните, когато нямаше извори, пълни с вода.

Antes de los abismos fui engendrada; antes que fueran las fuentes de las muchas aguas.

25 П реди да се поставят планините, преди хълмовете - аз бях родена,

Antes que los montes fueran fundados, antes de los collados, era yo engendrada;

26 д окато Господ още не беше направил земята, нито полетата, нито първите буци пръст на света.

no había aún hecho la tierra, ni las campiñas, ni el principio del polvo del mundo.

27 К огато приготвяше небето, аз бях там; когато разпростираше свод над лицето на бездната,

Cuando componía los cielos, allí estaba yo; cuando señalaba por compás la sobrefaz del abismo;

28 к огато закрепваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

cuando afirmaba los cielos arriba, cuando afirmaba las fuentes del abismo;

29 к огато налагаше закона Си на морето, така че водите да не престъпват повелението Му, когато нареждаше основите на земята,

cuando ponía al mar su estatuto, y a las aguas, que no pasaran su mandamiento; cuando señalaba los fundamentos de la tierra;

30 т огава аз бях при Него като майсторски работник и всеки ден се наслаждавах, веселях се винаги пред Него.

con él estaba yo ordenándolo todo; y fui su delicia todos los días, teniendo solaz delante de él en todo tiempo.

31 Р адвах се на обитаемата Му земя и насладата ми беше с човешки синове.

Tengo solaz en la redondez de su tierra; y mis solaces son con los hijos de los hombres.

32 И така, сега, послушайте ме, о, синове, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

¶ Ahora, pues, hijos, oídme; y bienaventurados los que guardaren mis caminos.

33 П ослушайте поуката, не я отхвърляйте и станете мъдри.

Escuchad al castigo, y sed sabios; y no lo menospreciéis.

34 Б лажен този човек, който ме слуша, като бди всеки ден при моите порти и чака при стълбовете на вратата ми.

Bienaventurado el hombre que me oye, trasnochando a mis puertas cada día, guardando los umbrales de mis entradas.

35 З ащото който ме намери, намира живот и придобива благоволение от Господа;

Porque el que me hallare, hallará la vida; y alcanzará la voluntad del SEÑOR.

36 а който ме пропуска, онеправдава своята душа; всички, които мразят мен, обичат смъртта.

Mas el que peca contra mí, defrauda su alma; todos los que me aborrecen, aman la muerte.