1 А Йов отговори:

Y respondió Job, y dijo:

2 И днес оплакването ми е горчиво; раната ми е по-тежка от въздишането ми.

Hoy también hablaré con amargura; que es más grave mi llaga que mi gemido.

3 А х, да бих знаел къде да Го намеря! Бих отишъл до престола Му,

¡Quién me diera el saber dónde hallar a Dios! Yo iría hasta su silla.

4 б их изложил делото си пред Него и бих напълнил устата си с доводи.

Ordenaría juicio delante de él, y llenaría mi boca de argumentos.

5 Б их узнал думите, които Той би ми отговорил, и бих разбрал какво щеше да ми каже.

Yo sabría lo que él me respondería, y entendería lo que me dijere.

6 Щ еше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! Щеше само да внимава в мене.

¿Por ventura pleitearía conmigo con grandeza de fuerza? No; antes él la pondría en mí.

7 Т огава би станало явно, че един праведник разисква с Него; и така аз бих се освободил завинаги от Съдията си.

Allí el recto disputaría con él; y escaparía para siempre del que me condena.

8 О баче, ето, отивам напред, но Го няма, и назад, но не Го виждам;

He aquí yo iré al oriente, y no lo hallaré; y al occidente, y no lo percibiré.

9 н аляво, където работи, но не мога да Го видя; крие се надясно и не Го виждам.

Si al norte él obrare, yo no lo veré; al mediodía se esconderá, y no lo veré.

10 З нае обаче пътя ми; когато ме изпита, ще изляза като злато.

¶ Mas él conoció mi camino; me probó, y salí como oro.

11 К ракът ми се е държал здраво в Неговите стъпки; опазил съм пътя Му, без да се отклоня.

Mis pies tomaron su rastro; guardé su camino, y no me aparté.

12 О т заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

Del mandamiento de sus labios nunca me separé; guardé las palabras de su boca más que mi comida.

13 Н о Той е на един ум и кой може да Го отклони? И каквото желае думата Му, това прави.

Pero si él se determina en una cosa, ¿quién lo apartará? Su alma deseó, e hizo.

14 З ащото върши това, което е определено за мен; и много такива неща има в Него.

Por tanto él acabará lo que me es necesario; y muchas cosas como éstas hay en él.

15 З атова се смущавам в присъствието Му; когато размишлявам, треперя от Него.

Por lo cual yo me espantaré delante de su rostro; consideraré, y lo temeré.

16 З ащото сам Бог е разслабил сърцето ми и Всемогъщият ме е смутил;

Dios ha enternecido mi corazón, y el Omnipotente me ha espantado.

17 т ъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми, нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

¿Por qué no fui yo cortado delante de las tinieblas, ni cubrió con oscuridad mi rostro?