1 А Йов отговори:

Then Job answered,

2 И днес оплакването ми е горчиво; раната ми е по-тежка от въздишането ми.

“Even today my complaint is rebellious. His hand is heavy in spite of my groaning.

3 А х, да бих знаел къде да Го намеря! Бих отишъл до престола Му,

Oh that I knew where I might find him! That I might come even to his seat!

4 б их изложил делото си пред Него и бих напълнил устата си с доводи.

I would set my cause in order before him, and fill my mouth with arguments.

5 Б их узнал думите, които Той би ми отговорил, и бих разбрал какво щеше да ми каже.

I would know the words which he would answer me, and understand what he would tell me.

6 Щ еше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! Щеше само да внимава в мене.

Would he contend with me in the greatness of his power? No, but he would listen to me.

7 Т огава би станало явно, че един праведник разисква с Него; и така аз бих се освободил завинаги от Съдията си.

There the upright might reason with him, so I should be delivered forever from my judge.

8 О баче, ето, отивам напред, но Го няма, и назад, но не Го виждам;

“If I go east, he is not there; if west, I can’t find him;

9 н аляво, където работи, но не мога да Го видя; крие се надясно и не Го виждам.

He works to the north, but I can’t see him. He turns south, but I can’t catch a glimpse of him.

10 З нае обаче пътя ми; когато ме изпита, ще изляза като злато.

But he knows the way that I take. When he has tried me, I shall come out like gold.

11 К ракът ми се е държал здраво в Неговите стъпки; опазил съм пътя Му, без да се отклоня.

My foot has held fast to his steps. I have kept his way, and not turned aside.

12 О т заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

I haven’t gone back from the commandment of his lips. I have treasured up the words of his mouth more than my necessary food.

13 Н о Той е на един ум и кой може да Го отклони? И каквото желае думата Му, това прави.

But he stands alone, and who can oppose him? What his soul desires, even that he does.

14 З ащото върши това, което е определено за мен; и много такива неща има в Него.

For he performs that which is appointed for me. Many such things are with him.

15 З атова се смущавам в присъствието Му; когато размишлявам, треперя от Него.

Therefore I am terrified at his presence. When I consider, I am afraid of him.

16 З ащото сам Бог е разслабил сърцето ми и Всемогъщият ме е смутил;

For God has made my heart faint. The Almighty has terrified me.

17 т ъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми, нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

Because I was not cut off before the darkness, neither did he cover the thick darkness from my face.