1 И народът роптаеше зле в ушите на Господа; Господ чу и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях и изгаряше неколцина в покрайнините на стана.

The people were complaining in the ears of Yahweh. When Yahweh heard it, his anger burned; and Yahweh’s fire burnt among them, and consumed some of the outskirts of the camp.

2 Т огава народът извика към Моисей; и Моисей се помоли на Господа и огънят престана.

The people cried to Moses; and Moses prayed to Yahweh, and the fire abated.

3 И онова място бе наречено Тавера, защото огън от Господа гореше между тях.

The name of that place was called Taberah, because Yahweh’s fire burnt among them.

4 Р азноплеменното множество, което беше между тях, показа голяма лакомия; също и израелтяните пак плакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?

The mixed multitude that was among them lusted exceedingly: and the children of Israel also wept again, and said, “Who will give us flesh to eat?

5 Н ие помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;

We remember the fish, which we ate in Egypt for nothing; the cucumbers, and the melons, and the leeks, and the onions, and the garlic;

6 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна.

but now we have lost our appetite. There is nothing at all except this manna to look at.”

7 ( А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

The manna was like coriander seed, and its appearance like the appearance of bdellium.

8 Н ародът се пръскаше наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в кутли, и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея; а вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло.

The people went around, gathered it, and ground it in mills, or beat it in mortars, and boiled it in pots, and made cakes of it. Its taste was like the taste of fresh oil.

9 К огато росата падаше в стана нощем, падаше с нея и манна.)

When the dew fell on the camp in the night, the manna fell on it.

10 И Моисей чу как народът плачеше в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана му мъчно и на Моисей.

Moses heard the people weeping throughout their families, every man at the door of his tent; and Yahweh’s anger burned greatly; and Moses was displeased.

11 М оисей запита Господа: Защо си оскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, а си сложил върху мене товара на целия този народ?

Moses said to Yahweh, “Why have you treated with your servant so badly? Why haven’t I found favor in your sight, that you lay the burden of all this people on me?

12 А з ли съм заченал целия този народ? Или аз съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в скута си, както бавачка носи младенец, до земята, за която си се клел на бащите им?

Have I conceived all this people? Have I brought them out, that you should tell me, ‘Carry them in your bosom, as a nurse carries a nursing infant, to the land which you swore to their fathers?’

13 О ткъде у мене месо да дам на целия този народ? Защото плаче пред мен и казва: Дай ни месо да ядем.

Where could I get meat to give to all this people? For they weep to me, saying, ‘Give us meat, that we may eat.’

14 А з сам не мога да нося целия този народ, защото е много тежък за мен.

I am not able to bear all this people alone, because it is too heavy for me.

15 А ко Ти постъпиш така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

If you treat me this way, please kill me right now, if I have found favor in your sight; and don’t let me see my wretchedness.”

16 Т огава Господ каза на Моисей: Събери ми седемдесет мъже измежду Израелевите старейшини, които познаваш като старейшини на народа и техни надзиратели, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб.

Yahweh said to Moses, “Gather to me seventy men of the elders of Israel, whom you know to be the elders of the people, and officers over them; and bring them to the Tent of Meeting, that they may stand there with you.

17 И Аз, като сляза, ще говоря там с теб; и ще взема от духа, който е на теб, и ще го сложа на тях; и те ще носят товара на народа заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

I will come down and talk with you there. I will take of the Spirit which is on you, and will put it on them; and they shall bear the burden of the people with you, that you not bear it yourself alone.

18 И кажи на народа: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете.

“Say to the people, ‘Sanctify yourselves against tomorrow, and you will eat flesh; for you have wept in the ears of Yahweh, saying, “Who will give us flesh to eat? For it was well with us in Egypt.” Therefore Yahweh will give you flesh, and you will eat.

19 Н яма да ядете месо един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни,

You will not eat one day, nor two days, nor five days, neither ten days, nor twenty days,

20 а цял месец, докато ви излезе през носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, като казахте: Защо излязохме от Египет?

but a whole month, until it come out at your nostrils, and it is loathsome to you; because that you have rejected Yahweh who is among you, and have wept before him, saying, “Why did we come out of Egypt?”’”

21 М оисей отговори: Народът, сред който съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти каза: Ще им дам да ядат месо цял месец.

Moses said, “The people, among whom I am, are six hundred thousand men on foot; and you have said, ‘I will give them flesh, that they may eat a whole month.’

22 Д а се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни? Или да им бъдат събрани всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

Shall flocks and herds be slaughtered for them, to be sufficient for them? Shall all the fish of the sea be gathered together for them, to be sufficient for them?”

23 А Господ отвърна на Моисей: Скъсила ли се е Господнята ръка? Сега ще видиш ще се сбъдне ли с тебе думата Ми или не.

Yahweh said to Moses, “Has Yahweh’s hand grown short? Now you will see whether my word will happen to you or not.”

24 И така, Моисей излезе и каза на народа Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра.

Moses went out, and told the people Yahweh’s words; and he gathered seventy men of the elders of the people, and set them around the Tent.

25 Т огава Господ слезе в облака и говорѝ с него, и като взе от духа, който беше на него, сложи го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

Yahweh came down in the cloud, and spoke to him, and took of the Spirit that was on him, and put it on the seventy elders. When the Spirit rested on them, they prophesied, but they did so no more.

26 О баче двама от мъжете бяха останали в стана - името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

But two men remained in the camp. The name of one was Eldad, and the name of the other Medad: and the Spirit rested on them; and they were of those who were written, but had not gone out to the Tent; and they prophesied in the camp.

27 И едно момче се завтече и извести на Моисей: Елдад и Модад пророкуват в стана.

A young man ran, and told Moses, and said, “Eldad and Medad are prophesying in the camp!”

28 Т огава Исус, Навиновият син, служителят на Моисей, един от неговите избрани, проговори: Господарю мой, Моисей, забранѝ им.

Joshua the son of Nun, the servant of Moses, one of his chosen men, answered, “My lord Moses, forbid them!”

29 А Моисей му отвърна: Завиждаш ли за мене? Дано целият Господен народ бъдат пророци, за да сложи Господ Духа Си на тях!

Moses said to him, “Are you jealous for my sake? I wish that all Yahweh’s people were prophets, that Yahweh would put his Spirit on them!”

30 И Моисей отиде в стана, той и Израелевите старейшини.

Moses went into the camp, he and the elders of Israel.

31 Т огава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.

A wind from Yahweh went out and brought quails from the sea, and let them fall by the camp, about a day’s journey on this side, and a day’s journey on the other side, around the camp, and about two cubits above the surface of the earth.

32 Т огава народът стана и събира пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден; онзи, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

The people rose up all that day, and all of that night, and all the next day, and gathered the quails. He who gathered least gathered ten homers; and they spread them all out for themselves around the camp.

33 А докато месото беше още в зъбите им и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против народа и Господ порази народа с много голяма напаст.

While the flesh was yet between their teeth, before it was chewed, Yahweh’s anger burned against the people, and Yahweh struck the people with a very great plague.

34 И нарекоха това място Киврот-атаава, защото там бяха погребани лакомите хора.

The name of that place was called Kibroth Hattaavah, because there they buried the people who lusted.

35 А от Киврот-атаава народът се вдигна за Асирот и остана в Асирот.

From Kibroth Hattaavah the people traveled to Hazeroth; and they stayed at Hazeroth.