1 И народът роптаеше зле в ушите на Господа; Господ чу и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях и изгаряше неколцина в покрайнините на стана.

¶ And it came to pass that the people complained in an evil manner in the ears of the LORD, and the LORD heard it; and his anger was kindled, and the fire of the LORD burnt among them and consumed in the uttermost parts of the camp.

2 Т огава народът извика към Моисей; и Моисей се помоли на Господа и огънят престана.

Then the people cried unto Moses, and when Moses prayed unto the LORD, the fire was quenched.

3 И онова място бе наречено Тавера, защото огън от Господа гореше между тях.

And he called the name of the place Taberah because the fire of the LORD burnt among them.

4 Р азноплеменното множество, което беше между тях, показа голяма лакомия; също и израелтяните пак плакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?

¶ And the vulgar who were mixed in among them returned to their lust; and even the sons of Israel wept and said, Who shall give us flesh to eat?

5 Н ие помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;

We remember the fish, which we freely ate in Egypt, the cucumbers and the melons and the leeks and the onions and the garlic,

6 а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна.

but now our soul is dried away; there is nothing at all besides this manna before our eyes.

7 ( А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

And the manna was as coriander seed, and the colour thereof as the colour of bdellium.

8 Н ародът се пръскаше наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в кутли, и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея; а вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло.

And the people scattered about and gathered it and ground it in mills or beat it in a mortar and baked it in pans and made cakes of it, and the taste of it was as the taste of fresh oil.

9 К огато росата падаше в стана нощем, падаше с нея и манна.)

And when the dew fell upon the camp in the night, the manna fell upon it.

10 И Моисей чу как народът плачеше в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана му мъчно и на Моисей.

Then Moses heard the people weep throughout their families, each man in the door of his tent; and the anger of the LORD was kindled greatly; Moses also was displeased.

11 М оисей запита Господа: Защо си оскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, а си сложил върху мене товара на целия този народ?

And Moses said unto the LORD, Why hast thou afflicted thy slave and why have I not found grace in thy sight, that thou layest the burden of all these people upon me?

12 А з ли съм заченал целия този народ? Или аз съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в скута си, както бавачка носи младенец, до земята, за която си се клел на бащите им?

Have I conceived all these people? Have I begotten them, that thou should say unto me, Carry them in thy bosom, as a nurse carries a sucking child, unto the land which thou hast sworn unto their fathers?

13 О ткъде у мене месо да дам на целия този народ? Защото плаче пред мен и казва: Дай ни месо да ядем.

Where should I find flesh to give unto all these people? For they weep unto me, saying, Give us flesh that we may eat.

14 А з сам не мога да нося целия този народ, защото е много тежък за мен.

I am not able to bear all these people alone because it is too heavy for me.

15 А ко Ти постъпиш така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

And if thou must deal thus with me, kill me, I pray thee, out of hand, if I have found grace in thy sight; and let me not see my wretchedness.

16 Т огава Господ каза на Моисей: Събери ми седемдесет мъже измежду Израелевите старейшини, които познаваш като старейшини на народа и техни надзиратели, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб.

¶ Then the LORD said unto Moses, Gather unto me seventy men of the elders of Israel, whom thou knowest to be elders of the people, and their princes; and bring them unto the tabernacle of the testimony that they may stand there with thee.

17 И Аз, като сляза, ще говоря там с теб; и ще взема от духа, който е на теб, и ще го сложа на тях; и те ще носят товара на народа заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

And I will come down and talk with thee there, and I will take of the spirit which is in thee and will put it upon them, and they shall bear the burden of the people with thee, that thou bear it not thyself alone.

18 И кажи на народа: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете.

But thou shalt say unto the people, Sanctify yourselves for tomorrow, and ye shall eat flesh, for ye have wept in the ears of the LORD, saying, Who shall give us flesh to eat? for it was better with us in Egypt. Therefore the LORD will give you flesh, and ye shall eat.

19 Н яма да ядете месо един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни,

Ye shall not eat one day nor two days nor five days neither ten days nor twenty days,

20 а цял месец, докато ви излезе през носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, като казахте: Защо излязохме от Египет?

But even a whole month, until it comes out of your nostrils and it becomes loathsome unto you, because ye have despised the LORD who is among you and have wept before him, saying, Why have we come forth out of Egypt?

21 М оисей отговори: Народът, сред който съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти каза: Ще им дам да ядат месо цял месец.

Then Moses said, The people, among whom I am, are six hundred thousand footmen, and thou hast said, I will give them flesh that they may eat a whole month!

22 Д а се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни? Или да им бъдат събрани всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

Shall sheep and oxen be slain for them, to suffice them? Or shall all the fish of the sea be gathered together for them, to suffice them?

23 А Господ отвърна на Моисей: Скъсила ли се е Господнята ръка? Сега ще видиш ще се сбъдне ли с тебе думата Ми или не.

Then the LORD said unto Moses, Is the LORD’s hand waxed short? Thou shalt see now whether my word shall come to pass unto thee or not.

24 И така, Моисей излезе и каза на народа Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра.

¶ And Moses went out and told the people the words of the LORD and gathered the seventy men of the elders of the people and set them round about the tabernacle.

25 Т огава Господ слезе в облака и говорѝ с него, и като взе от духа, който беше на него, сложи го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

Then the LORD came down in the cloud and spoke unto him and took of the spirit that was in him and gave it unto the seventy elders, and it came to pass that when the spirit rested upon them, they prophesied and did not cease.

26 О баче двама от мъжете бяха останали в стана - името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

But there remained two of the men in the camp, the name of the one was Eldad and the name of the other Medad, upon whom the spirit also rested; and they were of those that were written, but they had not gone unto the tabernacle; and they began to prophesy in the camp.

27 И едно момче се завтече и извести на Моисей: Елдад и Модад пророкуват в стана.

And a young man ran and told Moses, and said, Eldad and Medad prophesy in the camp.

28 Т огава Исус, Навиновият син, служителят на Моисей, един от неговите избрани, проговори: Господарю мой, Моисей, забранѝ им.

Then Joshua the son of Nun, the minister of Moses, one of his young men, answered and said, My lord Moses, forbid them.

29 А Моисей му отвърна: Завиждаш ли за мене? Дано целият Господен народ бъдат пророци, за да сложи Господ Духа Си на тях!

And Moses said unto him, Art thou jealous for my sake? It would be good that all the LORD’s people were prophets and that the LORD would put his spirit upon them!

30 И Моисей отиде в стана, той и Израелевите старейшини.

And Moses withdrew into the camp, he and the elders of Israel.

31 Т огава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.

¶ And there went forth a wind from the LORD and brought quail from the sea and left them upon the camp, a day’s journey on this side and a day’s journey on the other side, round about the camp and almost two cubits high upon the face of the earth.

32 Т огава народът стана и събира пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден; онзи, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

Then the people stood up all that day and all that night and all the next day, and they gathered the quail; he that gathered least gathered ten heaps, and they spread them all abroad for themselves round about the camp.

33 А докато месото беше още в зъбите им и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против народа и Господ порази народа с много голяма напаст.

And while the flesh was yet between their teeth, before it was chewed, the wrath of the LORD was kindled against the people, and the LORD smote the people with a very great plague.

34 И нарекоха това място Киврот-атаава, защото там бяха погребани лакомите хора.

And he called the name of that place Kibrothhattaavah because there they buried the people that lusted.

35 А от Киврот-атаава народът се вдигна за Асирот и остана в Асирот.

From Kibrothhattaavah he moved the people unto Hazeroth, and they abode at Hazeroth.