1 А една от жените на пророческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби.

¶ Now a certain woman of the wives of the sons of the prophets cried unto Elisha, saying, Thy slave, my husband, is dead; and thou knowest that thy slave feared the LORD; and the creditor is come to take my two sons to be his slaves.

2 Е лисей я попита: Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя отговори: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с дървено масло.

And Elisha said unto her, What shall I do for thee? Tell me what thou hast in the house? And she said, Thy handmaid has nothing in the house except a flask of oil.

3 Е лисей каза: Иди, вземи на заем от всичките си съседи много празни съдове.

And he said, Go, borrow vessels from all thy neighbours, empty vessels; borrow not a few.

4 П осле влез, затвори вратата зад себе си и синовете си и наливай от маслото във всички тези съдове; пълните слагай настрана.

Then enter in and shut the door upon thee and upon thy sons and pour out into all those vessels, and as each one is full, set it aside.

5 И така, тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

So she went from him and shut the door upon her and upon her sons, who brought the vessels to her, and she poured out the oil.

6 С лед като съдовете се напълниха, жената каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ отговори: Няма друг съд. И маслото престана.

And when the vessels were full, she said unto her son, Bring me yet another vessel. And he said unto her, There are no more vessels. Then the oil stopped flowing.

7 Т огава тя дойде и извести на Божия човек. А той ѝ каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти. Елисей възкресява сина на сунамката

Then she came and told the man of God. And he said, Go, sell this oil and pay thy debtors and live thou and thy sons of the rest.

8 Е дин ден Елисей замина в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минаваше, се отбиваше там, за да яде хляб.

¶ And it also happened that one day Elisha passed through Shunem, where there was an important woman, and she constrained him to eat bread. And so it was, that as often as he passed by, he turned in there to eat bread.

9 П осле жената каза на мъжа си: Ето сега, знам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.

And she said to her husband, Behold now, I perceive that this is a holy man of God, who passes by us continually.

10 Д а направим, моля те, една малка стаичка над стената и да сложим в нея за него легло, маса, стол и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.

Let us make a little chamber, I pray thee, on the wall, and let us set for him there a bed and a table and a stool and a lampstand so that when he comes to us, he shall turn in there.

11 И един ден, когато Елисей дойде там, отби се в стаичката и лежеше в нея,

And it came to pass one day that he came there, and he turned into the chamber and slept there.

12 к аза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.

Then he said to Gehazi, his servant, Call this Shunammite. And when he had called her, she stood before him.

13 Е лисей нареди на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; какво да направим за тебе? Желаеш ли да говорим за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Не, аз живея между своя народ.

And he said unto Gehazi, Say now unto her, Behold, thou hast been diligent for us with all this care; what shall I do for thee? Dost thou have need that I speak for thee unto the king or to the captain of the host? And she answered, I dwell among my own people.

14 Т огава Елисей попита: И така, какво да направим за нея? А Гиезий отговори: Тя няма син, а мъжът ѝ е стар.

And he said, What then shall we do for her? And Gehazi answered, Verily she has no child, and her husband is old.

15 П ророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата.

Then he said, Call her. And when he had called her, she stood in the door.

16 Е лисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

And he said, At the appointed time, according to the time of life, thou shalt embrace a son. And she said, No, my lord, thou man of God, do not deceive thy handmaid.

17 Н о жената зачена и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.

But the woman conceived and gave birth to a son at the appointed time that Elisha had said unto her, according to the time of life.

18 И когато детето порасна, излезе един ден при баща си и жътварите.

¶ And when the child was grown, it came to pass one day, that he went out to his father to the reapers.

19 Т о каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А бащата нареди на един от момците: Занеси го при майка му.

And he said unto his father, My head, my head. And he said to a servant, Carry him to his mother.

20 Т ой го взе и го занесе при майка му; детето седя на коленете ѝ до пладне и тогава умря.

And when he had taken him and brought him to his mother, he sat on her knees until noon and then died.

21 А тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.

Then she went up and laid him on the bed of the man of God and shut the door upon him and went out.

22 Т огава повика мъжа си и каза: Изпрати, моля, един от момците и една от ослиците, за да побързам да отида при Божия човек и да се върна.

And calling her husband, she said, Send me, I pray thee, one of the young men and one of the asses that I may run to the man of God and come again.

23 А той отвърна: Защо отиваш при него днес? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.

And he said, Why must thou go to him today? It is neither new moon nor sabbath. And she said, Peace.

24 Т огава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мен, освен ако ти заповядам.

Then she caused the ass to be saddled and said to her servant, Lead and go forward; slack not the pace for me except I bid thee.

25 И така, жената отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето там сунамката!

So she went and came unto the man of God to Mount Carmel. And it came to pass, when the man of God saw her afar off, that he said to Gehazi, his servant, Behold, yonder is that Shunammite.

26 С ега тичай да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.

Run now, I pray thee, to meet her and say unto her, Dost thou have peace? And thy husband? And the child? And she answered, Peace.

27 А когато дойде при Божия човек на планината, тя се хвана за краката му; а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена, а Господ е скрил причината от мен и не ми я е явил.

And when she came to the man of God in the mountain, she caught him by the feet. And Gehazi came near to thrust her away; but the man of God said, Let her alone, for her soul is bitter within her; and the LORD has hid it from me and has not revealed it to me.

28 Т я попита: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?

Then she said, Did I desire a son of my lord? Did I not say, Do not deceive me?

29 Т огава Елисей каза на Гиезий: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди. Ако срещнеш човек, да не го поздравиш, ако те поздрави някой, да не му отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

Then he said to Gehazi, Gird up thy loins and take my staff in thy hand and go; if thou meet anyone, salute him not; and if anyone salutes thee, answer him not again, and lay my staff upon the face of the child.

30 А майката на детето каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, той стана и отиде след нея.

Then the mother of the child said, As the LORD lives and as thy soul lives, I will not leave thee. And he arose and followed her.

31 А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но то нямаше нито глас, нито слух. Затова слугата се върна да посрещне Елисей и му извести: Детето не се събуди.

And Gehazi had gone on before them and had laid the staff upon the face of the child, but there was neither voice, nor attention. Therefore he went again to meet him and told him, saying, The child is not awaked.

32 И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му.

And when Elisha was come into the house, behold, the child was laid dead upon his bed.

33 П ророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа.

He went in therefore and shut the door upon both of them and prayed unto the LORD.

34 Т огава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли.

Then he went up and lay upon the child and put his mouth upon his mouth and his eyes upon his eyes and his hands upon his hands; thus he stretched himself upon the child; and the flesh of the child waxed warm.

35 П осле Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си.

Then he returned and walked through the house to and fro and went up and stretched himself upon him again; and the child sneezed seven times, and the child opened his eyes.

36 Е лисей извика Гиезий и каза: Повикай сунамката. И той я повика. Когато жената влезе при Елисей, той ѝ каза: Вземи сина си.

And he called Gehazi and said, Call this Shunammite. So he called her. And as she was coming in unto him, he said, Take up thy son.

37 И тя падна в краката му и се поклони до земята, вдигна сина си и излезе. Елисей извършва още две чудеса

Then she entered in and fell at his feet and bowed herself to the ground and took up her son and went out.

38 Е лисей пак дойде в Галгал, когато имаше глад в земята. Пред него седяха пророческите ученици и го слушаха, а той каза на слугата си: Сложи големия котел и свари вариво за пророческите ученици.

¶ And Elisha returned to Gilgal. Then there was a famine in the land; and the sons of the prophets were sitting before him, so he said unto his servant, Set on the great pot and make pottage for the sons of the prophets.

39 З атова един от тях излезе на полето, за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички и напълни дрехата си. После се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеше, че са отровни.

And one went out into the field to gather herbs and found a wild vine and gathered his lap full of wild grapes and came and shred them into the pot of pottage, for they knew them not.

40 П осле сипаха на хората да ядат, а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат повече от него.

So they poured out for the men to eat. And it came to pass, as they were eating of that pottage, that they cried out and said, O thou man of God, there is death in the pot. And they could not eat it.

41 А пророкът нареди: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на народа да яде. И в котела нямаше нищо отровно.

But he said, Then bring meal. And he cast it into the pot, and he said, Pour out for the people that they may eat. And there was no evil thing in the pot.

42 В това време един човек от Ваалсалиса дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. Божият човек каза: Дай на народа да яде.

Then a man came from Baalshalisha, who brought the man of God bread of the firstfruits, twenty loaves of barley, and full ears of wheat in the head. And he said, Give unto the people that they may eat.

43 А слугата му каза: Какво! Да сложа ли това пред стотина човека? А той отговори: Дай на народа да яде, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.

And his minister said, How can I set this before one hundred men? He said again, Give the people, that they may eat, for thus hath the LORD said, They shall eat, and some shall be left over.

44 Т огава той сложи пред тях и се нахраниха, и остана излишък според Господнето слово.

So he set it before them, and they ate, and some was left over, according to the word of the LORD.