1 А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, докато седях в къщата си и Юдейските старейшини седяха пред мене, ръката на Господа Йехова се спусна там върху мене.

¶ And it came to pass in the sixth year, in the sixth month, in the fifth day of the month, as I sat in my house, and the elders of Judah sat before me, that the hand of the Lord GOD fell there upon me.

2 П огледнах и видях - подобие, наглед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

And I saw, and behold a likeness as the appearance of fire; from the appearance of his loins downward was fire; and from his loins upward, as the appearance of brightness, as the colour of amber.

3 Т ой простря подобие на ръка и ме хвана за косата; и Духът ме издигна между земята и небето и ме пренесе чрез Божии видения в Йерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, където беше поставен възбудителят на ревността - идол, който предизвиква ревнуване.

And that likeness put forth his hand and took me by the locks of my head; and the Spirit lifted me up between the heaven and the earth and brought me in the visions of God to Jerusalem, to the door of the inner gate that looks toward the north where the habitation of the image of jealousy was, which provokes to jealousy.

4 С лавата на Израелевия Бог беше там, както във видението, което видях в полето.

And, behold, the glory of the God of Israel was there like the vision that I saw in the plain.

5 Т огава Той ми каза: Сине човешки, повдигни сега очите си към север. И така, погледнах към север и, ето, на север от вратата, която води за жертвеника, при входа стоеше този идол - възбудител на ревност.

Then he said unto me, Son of man, lift up thine eyes now the way toward the north. So I lifted up my eyes the way toward the north, and behold northward at the gate of the altar this image of jealousy in the entry.

6 Т ой ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези? - Големите мерзости, които Израелевият дом върши тук, за да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още големи мерзости.

He said furthermore unto me, Son of man, seest thou what they do? even the great abominations that the house of Israel commits here to cause me to go far away from my sanctuary? but turn thee yet again, and thou shalt see greater abominations.

7 И така, заведе ме до вратата на двора; и като погледнах, ето, една дупка в стената.

¶ And he brought me to the entrance of the court, and when I looked, behold a hole in the wall.

8 Т огава ми каза: Сине човешки, копай сега в стената. И като копах в стената, открих вход.

Then said he unto me, Son of man, dig now in the wall; and when I had dug in the wall, behold a door.

9 Т ой ми каза: Влез и виж нечестивите мерзости, които тези вършат тук.

And he said unto me, Go in and see the wicked abominations that they do here.

10 И така, влязох и погледнах: и, ето, всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всички идоли на Израелевия дом, изобразени на стената открай докрай.

So I went in and saw; and behold every form of serpent and beasts; the abomination and all the idols of the house of Israel portrayed upon the wall round about.

11 П ред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израелевия дом, сред които беше Яазания, Сафановият син - всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак тамян се издигаше.

And there stood before them seventy men of the elders of the house of Israel, and in the midst of them stood Jaazaniah the son of Shaphan, each man with his censer in his hand; and a thick cloud of incense went up.

12 Т огава ми каза: Сине човешки, видя ли какво правят в тъмнината старейшините на Израелевия дом, всички в скришните си стаи за изображения! Защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

Then said he unto me, Son of man, hast thou seen what the elders of the house of Israel do in the dark, each man in the chambers of his imagery? for they say, The LORD does not see us; the LORD has forsaken the earth.

13 К аза ми още: Ще видиш още големи мерзости, които вършат.

¶ He also said unto me: Turn thee yet again, and thou shalt see greater abominations that they do.

14 Т огава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз.

Then he brought me to the entrance of the door of the LORD’s house which is toward the north; and, behold, there sat women weeping for Tammuz.

15 Т огава ми каза: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още и по-големи мерзости от тези.

Then said he unto me, Hast thou seen this, O son of man? turn thee yet again, and thou shalt see greater abominations than these.

16 П осле ме въведе във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.

And he brought me into the inner court of the LORD’s house, and, behold, at the entrance of the temple of the LORD, between the porch and the altar, were about twenty-five men with their backs toward the temple of the LORD and their faces toward the east; and they worshipped the sun toward the east.

17 Т огава ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом, че вършат мерзости, каквито тези вършат тук? Защото, като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, слагат клончето до ноздрите си.

Then he said unto me, Hast thou seen this, O son of man? Is it a light thing to the house of Judah that they commit the abominations which they commit here? For after they have filled the land with evil and have returned to provoke me to anger; behold, they put the stench to my nose.

18 З атова и Аз ще действам с ярост; окото Ми няма да ги пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.

Therefore I will also deal in fury: my eye shall not forgive, neither will I have mercy: and they shall cry in my ears with a loud voice; yet I will not hear them.