1 ( По слав. 52.) За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се хората и сториха гнусно беззаконие; няма кой да прави добро.

¶ The fool has said in his heart, There is no God. They have corrupted themselves and have done abominable iniquity; there is no one that does good.

2 Б ог надникна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, който да търси Бога.

God looked down from heaven upon the sons of Adam to see if there were any that did understand, that did seek God.

3 В секи един от тях се обърна назад; всички заедно се развратиха; няма кой да прави добро, няма нито един.

Every one of them is gone back; they are altogether become filthy; there is no one that does good, no, not one.

4 Б ез разум ли са онези, които беззаконстват, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават Бога?

Have the workers of iniquity no knowledge? who eat up my people as they eat bread; they have not called upon God.

5 Н ападна ги голям страх там, където нямаше страх; защото Бог разпръсна костите на възпротивяващите се против тебе; посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

They were there in great fear where no fear was; for God has scattered the bones of him that encamps against thee: thou hast put them to shame because God has despised them.

6 Д ано дойде от Сион избавление за Израел! Когато Бог върне Своя народ от плен, тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израел.

Oh that the saving health of Israel were come out of Zion! When God brings back the captivity of his people, Jacob shall rejoice, and Israel shall be glad.