1 П осле Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му

¶ And he commanded the steward of his house, saying, Fill these men’s sacks with food, as much as they can carry, and put every man’s money in his sack’s mouth;

2 и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.

and put my cup, the silver cup, in the sack’s mouth of the youngest, with the money of his wheat. And he did according to the word that Joseph had spoken.

3 Н а сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.

As soon as the morning was light, the men were sent away, they and their asses.

4 А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

And when they were gone out of the city, and not yet far off, Joseph said unto his steward, Rise up, follow after those men; and when thou dost overtake them, say unto them, Why have ye rewarded evil for good?

5 Н е е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.

Is this not the one in which my lord drinks and in which indeed he divines? Ye have done evil in so doing.

6 И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.

When he overtook them, he spoke unto them these same words.

7 А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да направят такова нещо.

And they said unto him, Why saith my lord these words? In no wise should thy slaves do according to this thing.

8 Е то, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?

Behold, the money, which we found in our sacks’ mouths, we brought again unto thee out of the land of Canaan; how then should we steal out of thy lord’s house silver or gold?

9 Т ози от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си.

With whoever of thy slaves it is found, both let him die and we also will be my lord’s bond slaves.

10 А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни.

And he said, Now also let it be according unto your words; he with whom it is found shall be my slave, and ye shall be blameless.

11 Т огава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.

Then they made haste, and each one took his sack down to the ground, and each one opened his sack.

12 И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал.

And he searched and began at the eldest and finished at the youngest; and the cup was found in Benjamin’s sack.

13 Т огава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града.

Then they rent their clothes, and each one laded his ass, and they returned to the city.

14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

And Judah and his brethren came to Joseph’s house, for he was yet there; and they fell before him on the ground.

15 А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно?

And Joseph said unto them, What deed is this that ye have done? Know ye not that such a man as I can certainly divine?

16 Т огава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си - и ние, и онзи, у когото се намери чашата.

Then Judah said, What shall we say unto my lord? What shall we speak or how shall we clear ourselves? God has found out the iniquity of thy slaves; behold, we are my lord’s slaves, both we and he also with whom the cup is found.

17 Н о Йосиф отговори: Не дай, Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

And he said, in no wise should I do so; but the man in whose hand the cup is found, he shall be my slave; and as for you, go up in peace unto your father.

18 Т огава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.

¶ Then Judah came near unto him and said, Oh my lord, let thy slave, I pray thee, speak a word in my lord’s ears, and let not thine anger burn against thy slave; for thou art even as Pharaoh.

19 Г осподарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?

My lord asked his slaves, saying, Have ye a father or a brother?

20 И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.

And we said unto my lord, We have a father, an old man, and a young man of his old age, yet a lad; and his brother is dead, and he alone is left of his mother, and his father loves him.

21 А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

And thou didst say unto thy slaves, Bring him down unto me that I may set my eyes upon him.

22 И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

And we said unto my lord, The lad cannot leave his father; for if he should leave his father, his father would die.

23 А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

And thou didst say unto thy slaves, Unless your youngest brother comes down with you, ye shall see my face no more.

24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

And it came to pass when we came up unto thy slave my father, we told him the words of my lord.

25 А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна,

And our father said, Go again and buy us a little food.

26 н ие отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

And we said, We cannot go down; if our youngest brother is with us, then will we go down; for we may not see the man’s face unless our youngest brother is with us.

27 Т огава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;

Then thy slave my father said unto us, Ye know that my wife bore me two sons;

28 и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;

and the one went out from me, and I said, Surely he is torn in pieces, and I have not seen him since;

29 и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

and if ye take this one also from me and some disaster should befall him, ye shall bring my gray hairs with sorrow down to Sheol.

30 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

Now therefore when I come to thy slave my father, and the lad is not with us, seeing that his soul is bound up in the lad’s soul,

31 к ато види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

it shall come to pass when he sees that the lad is not with us, that he will die: and thy slaves shall bring the gray hairs of thy slave our father down with sorrow to Sheol.

32 З ащото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.

For thy slave became surety for the lad unto my father, saying, If I bring him not unto thee, then I shall bear the sin before my father for ever.

33 И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

Now therefore, I pray thee, let thy slave remain instead of the lad as a bond slave to my lord, and let the lad go up with his brethren.

34 З ащото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

For how shall I go up to my father and the lad not be with me? I cannot go lest I see the evil that shall come on my father.