1 Г алаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.

¶ Now Jephthah existed then, a Gileadite, a mighty man of valour, the son of a harlot unto whom Gilead had begat a son.

2 Ж ената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.

And Gilead’s wife bore him sons; and when his wife’s sons grew up, they threw Jephthah out and said unto him, Thou shalt not inherit in our father’s house, for thou art the son of a strange woman.

3 З атова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха.

Then Jephthah fled from his brethren and dwelt in the land of Tob; and vain men joined themselves to Jephthah and went out with him.

4 А след известно време амонците воюваха против Израел.

¶ And it came to pass after some days that the sons of Ammon made war against Israel.

5 И когато амонците се биеха с Израел, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.

And when the sons of Ammon made war against Israel, the elders of Gilead went to fetch Jephthah out of the land of Tob;

6 Т е казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.

and they said unto Jephthah, Come, and thou shalt be our captain that we may fight with the sons of Ammon.

7 А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение?

And Jephthah said unto the elders of Gilead, Did not ye hate me and expel me out of my father’s house? Why, therefore, are ye come unto me now when ye are in distress?

8 Г алаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители.

And the elders of Gilead said unto Jephthah, For this same reason we turn again to thee now that thou may go with us and fight against the sons of Ammon and be our head over all the inhabitants of Gilead.

9 А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?

Then Jephthah said unto the elders of Gilead, If ye bring me home again to fight against the sons of Ammon and the LORD delivers them before me, shall I be your head?

10 Г алаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: Господ нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти.

And the elders of Gilead said unto Jephthah, Let the LORD hear between us, if we do not comply with thy words.

11 Т огава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред Господа в Масфа.

Then Jephthah went with the elders of Gilead, and the people made him head and prince over them; and Jephthah spoke all his words before the LORD in Mizpeh.

12 С лед това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?

¶ And Jephthah sent ambassadors unto the king of the sons of Ammon, saying, What hast thou to do with me that thou art come against me to fight in my land?

13 А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израел, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път.

And the king of the sons of Ammon replied unto the ambassadors of Jephthah, Because Israel took away my land, when they came up out of Egypt, from Arnon even unto Jabbok and unto the Jordan; now, therefore, restore those lands again peaceably.

14 Т огава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:

Then Jephthah sent ambassadors again unto the king of the sons of Ammon,

15 Т ака казва Ефтай: Израел не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;

saying unto him, Thus hath Jephthah said, Israel did not take land from Moab, nor land from the sons of Ammon,

16 н о когато Израел идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,

but Israel came up from Egypt and walked through the wilderness unto the Red sea and came to Kadesh.

17 И зраел прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израел прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израел остана в Кадис.

Then Israel sent messengers unto the king of Edom, saying, Let me, I pray thee, pass through thy land. But the king of Edom would not hear them. And in like manner they sent unto the king of Moab, but he would not consent either; therefore Israel abode in Kadesh.

18 Т огава Израел мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.

Then they went along through the wilderness and went around the land of Edom and the land of Moab and came by the side of the rising of the sun to the land of Moab; they pitched their camp on the other side of Arnon and did not enter within the border of Moab, for Arnon was the border of Moab.

19 С лед това Израел прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място.

And Israel sent messengers unto Sihon, king of the Amorites, the king of Heshbon; and Israel said unto him, Let us pass, we pray thee, through thy land into my place.

20 Н о Сион не се довери на Израел дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израел.

But Sihon did not trust Israel to pass through his border; but Sihon gathered all his people together and pitched camp in Jahaz and fought against Israel.

21 Г оспод, Израелевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израел и те ги избиха. По този начин Израел завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия.

But the LORD God of Israel delivered Sihon and all his people into the hand of Israel, and they smote them; so Israel possessed all the land of the Amorite that inhabited that land.

22 Т е завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан.

And they possessed all the border of the Amorites from Arnon even unto Jabbok and from the wilderness even unto the Jordan.

23 И сега, след като Господ, Израелевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израел, ти ли ще притежаваш земите им?

So now the LORD God of Israel has expelled the Amorites from before his people Israel and should thou possess it?

24 Н е притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Йехова, нашият Бог, е изгонил пред нас.

If Chemosh thy god should expel anyone for you, would thou not possess it? So whoever the LORD our God shall drive out from before us, them will we possess.

25 И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израел и воювал ли е някога против него?

Art thou better now in any thing than Balak, the son of Zippor, king of Moab? Peradventure did he ever strive against Israel? Peradventure did he ever fight against them?

26 Т риста години са минали, откак Израел се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно?

Furthermore, Israel has dwelt in Heshbon and her towns and in Aroer and her towns and in all the cities that are along by the coasts of Arnon, for three hundred years. Why, therefore, did ye not recover them within that time?

27 Т ака че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. Господ, Съдията, нека съди днес между израелтяните и амонците.

Therefore, I have not sinned against thee, but thou doest me wrong to war against me; let the LORD, who is the Judge, judge this day between the sons of Israel and the sons of Ammon.

28 Н о царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него.

But the king of the sons of Ammon did not hear the reasons of Jephthah which he sent him.

29 Т огава Господният Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците.

¶ Then the Spirit of the LORD came upon Jephthah, and he passed through Gilead and Manasseh and passed through Mizpeh of Gilead, and from Mizpeh of Gilead he went unto the sons of Ammon.

30 Е фтай направи оброк на Господа: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,

And Jephthah vowed a vow unto the LORD and said, If thou shalt without fail deliver the sons of Ammon into my hands,

31 о нова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на Господа и ще го принеса всеизгаряне.

whoever comes forth of the doors of my house to meet me when I return in peace from the sons of Ammon shall surely be the LORD’s, and I will offer them up for a burnt offering.

32 И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде в ръката му.

So Jephthah went over unto the sons of Ammon to fight against them, and the LORD delivered them into his hands.

33 Е фтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израелтяните.

And he smote them from Aroer, even unto Minnith twenty cities, and unto the plain of the vineyards, with a very great slaughter. Thus the sons of Ammon were subdued before the sons of Israel.

34 Т огава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.

And Jephthah came to Mizpeh unto his house, and, behold, his daughter came out to meet him with timbrels and with dances; and she was his only child; beside her he had neither son nor daughter.

35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на Господа и не мога да се отрека.

And it came to pass, when he saw her, that he rent his clothes and said, Alas, my daughter! thou hast brought me very low, and thou art one of those that trouble me, for I have opened my mouth unto the LORD, and I cannot go back.

36 А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на Господа, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като Господ е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците.

And she said unto him, My father, if thou hast opened thy mouth unto the LORD, do to me according to that which has proceeded out of thy mouth, forasmuch as the LORD has taken vengeance for thee of thine enemies, even of the sons of Ammon.

37 К аза още на баща си: Само ми позволи едно нещо - пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.

And she said again unto her father, Let this thing be done for me; let me alone two months, that I may go up and down upon the mountains and bewail my virginity, I and my companions.

38 Е фтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.

And he said, Go. And he sent her away for two months, and she went with her companions and bewailed her virginity upon the mountains.

39 В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израел

And it came to pass at the end of two months that she returned unto her father, who did with her according to his vow which he had vowed. And she had never known a man. From here came the custom in Israel

40 И зраелевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.

that the daughters of Israel went yearly to lament the daughter of Jephthah, the Gileadite, four days in a year.