1 Т огава Господ каза на Моисей: Влез при фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

¶ Then the LORD said unto Moses, Go in unto Pharaoh and tell him, Thus saith the LORD God of the Hebrews, Let my people go that they may serve me.

2 З ащото, ако откажеш да ги пуснеш и ако още ги държиш,

For if thou refuse to let them go and wilt hold them still,

3 р ъката на Господа ще бъде върху добитъка ти, който е по полето, конете, ослите, камилите, говедата и овцете; и ще настане твърде тежък мор.

behold, the hand of the LORD is upon thy livestock which are in the field, upon the horses, upon the asses, upon the camels, upon the cows, and upon the sheep: there shall be a very grievous pestilence.

4 И Господ ще постави преграда между Израелевия и египетския добитък; от целия добитък на израелтяните нищо няма да умре.

And the LORD shall separate between the livestock of Israel and the livestock of Egypt so that nothing shall die of all that is of the sons of Israel.

5 И Господ определи срок, като каза: Утре Йехова ще стори това на земята.

And the LORD appointed a set time, saying, Tomorrow the LORD shall do this thing in the land.

6 Н а другия ден Господ стори това; целият египетски добитък измря, а от добитъка на израелтяните нищо не умря.

And the next day the LORD did that thing, and of all the livestock of Egypt many died, but of the livestock of the sons of Israel not one died.

7 Ф араонат прати да видят и, ето, от добитъка на израелтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на фараона беше упорито и той не пусна народа.

Then Pharaoh sent, and, behold, there was not one of the livestock of the sons of Israel dead. But the heart of Pharaoh hardened, and he did not let the people go.

8 Т огава Господ каза на Моисей и Аарон: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека Моисей я пръсне към небето пред фараон;

¶ And the LORD said unto Moses and unto Aaron, Let each of you take handfuls of soot from the furnace, and let Moses sprinkle it toward heaven in the sight of Pharaoh.

9 и пепелта ще стане прах по цялата Египетска земя и ще причини на хората и животните възпаление с гнойни циреи, по цялата Египетска земя.

And it shall become dust upon all the land of Egypt, which shall cause boils breaking forth with blisters upon man and upon beast, throughout all the land of Egypt.

10 И като взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни циреи на хората и животните.

And they took the soot of the furnace and stood before Pharaoh; and Moses sprinkled it up toward heaven; and boils breaking forth with blisters came upon man and upon beast

11 А влъхвите не можаха да стоят пред Моисей поради възпалението, защото влъхвите и всички египтяни бяха получили възпаление.

until the magicians could not stand before Moses because of the boils; for the boils were upon the magicians, and upon all the Egyptians.

12 Н о Господ закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както Господ беше предсказал на Моисей.

And the LORD hardened the heart of Pharaoh, and he did hearken unto them as the LORD had spoken unto Moses.

13 С лед това Господ каза на Моисей: Стани утре рано, застани пред фараона и му кажи: Така казва Господ, Бог на евреите: Пусни народа Ми, за да Ми послужи.

¶ Then the LORD said unto Moses, Rise up early in the morning and stand before Pharaoh and say unto him, Thus saith the LORD God of the Hebrews, Let my people go that they may serve me.

14 З ащото този път Аз изпращам всичките Си напасти върху тебе, върху служителите ти и върху народа ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.

For otherwise this time I will send all my plagues upon thine heart and upon thy slaves and upon thy people that thou may know that there is none like me in all the earth.

15 П онеже сега можех да вдигна ръката Си и да поразя теб и народа ти с мор, и щяхте досега да бъдете изтребени от земята.

For now I will stretch out my hand that I may smite thee and thy people with pestilence, and thou shalt be cut off from the earth.

16 Н о Аз ви пожалих, за да покажа на тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.

For in truth I have placed thee to declare my power in thee, and that my name may be declared throughout all the earth.

17 О ще ли се надигаш срещу народа Ми и не ги пускаш?

Thou even so dost exalt thyself against my people that thou wilt not let them go.

18 Е то, утре около това време ще изпратя много тежък град, небивал в Египет, откакто се е основал до днес.

Behold, tomorrow about this time I will cause it to rain a very grievous hail, such as has not been in Egypt since the foundation thereof even until now.

19 И така, сега прати да приберат бързо добитъка ти и всичко, което имаш по полето; защото градушката ще падне върху всеки човек и всяко животно, което се окаже на полето и няма да се прибере вкъщи; и те ще измрат.

Send therefore now and gather thy livestock and all that thou hast in the field; for upon every man and beast which shall be found in the field and shall not be brought home, the hail shall come down upon them, and they shall die.

20 И така, който от фараоновите служители се побоя от това, което Господ каза, прибра бързо вкъщи слугите и добитъка си;

He that feared the word of the LORD among the slaves of Pharaoh made his slaves and his livestock flee into the houses;

21 а който не обърна внимание на казаното от Господа, остави слугите и добитъка си по полето.

and he that did not regard the word of the LORD left his slaves and his livestock in the field.

22 Т огава Господ каза на Моисей: Протегни ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по хората, по животните и по всяка трева на полето по цялата Египетска земя.

¶ And the LORD said unto Moses, Stretch forth thine hand toward heaven that there may be hail in all the land of Egypt, upon the men and upon the beasts and upon all the grass of the field throughout the land of Egypt.

23 М оисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спускаше по земята; Господ изпрати градушка по Египетската земя.

And Moses stretched forth his rod toward heaven, and the LORD raised his voice and it hailed, and the fire ran along upon the ground; and the LORD rained hail upon the land of Egypt.

24 Т ака имаше град и огън, размесен с града - град много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откакто е заживял там народ.

So there was hail and fire mingled with the hail, very grievous, such as there was none like it in all the land of Egypt since it became inhabited.

25 В цялата Египетска земя градушката изби всичко, което имаше по полето - и човек, и животно; градът очука и цялата трева по полето и изпочупи всички дървета по полето.

And that hail smote throughout all the land of Egypt all that was in the field, both men and beasts; and the hail smote all the grass of the field and broke all the trees of the field.

26 С амо в Гесенската земя, където бяха израелтяните, не удари град.

Only in the land of Goshen, where the sons of Israel were, was there no hail.

27 Т огава фараонът изпрати да повикат Моисей и Аарон и им каза: Този път сгреших; Господ е праведен, а аз и народът ми сме нечестиви.

Then Pharaoh sent and called for Moses and Aaron and said unto them, I have sinned this time; the LORD is righteous, and I and my people are wicked.

28 П омолете се на Господа, защото ми додея от тези ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна и няма вече да останете.

Intreat the LORD that the thunderings of God and the hail might cease; and I will let you go, and ye shall stay here no longer.

29 А Моисей му каза: Щом изляза от града, ще протегна ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и няма да има вече градушка, за да познаеш, че светът е Господен.

And Moses replied unto him, As soon as I am gone out of the city, I will extend my hands unto the LORD; and the thunder shall cease, neither shall there be any more hail; that thou may know how that the earth is the LORD’s.

30 О баче зная, че ти и служителите ти още няма да се уплашите от Господа Бога.

But I know thee and thy slaves from before ye began to fear the presence of the LORD God.

31 ( Ленът и ечемикът бяха съсипани, защото ечемикът беше на класове и ленът вързваше семе;

The flax, therefore, and the barley were smitten, for the barley was headed out, and the flax was in stalk.

32 н о пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни.)

But the wheat and the rye were not smitten; for they were late.

33 И така, Моисей излезе от двореца на фараона извън града и протегна ръцете си към Господа; и гръмовете и градушката престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.

And Moses went out from the presence of Pharaoh and out of the city and extended his hands unto the LORD; and the thunders and hail ceased, and the rain was not poured upon the earth.

34 Н о след като фараонът видя, че престанаха дъждът, градът и гръмотевиците, той пак съгреши и закорави сърцето си, той и служителите му.

And when Pharaoh saw that the rain and the hail and the thunders were ceased, he persevered in his sin and hardened his heart, he and his slaves.

35 С ърцето на фараона се закорави и той не пусна израелтяните, както Господ беше говорил чрез Моисей.

And the heart of Pharaoh hardened, and he did not let the sons of Israel go as the LORD had spoken by Moses.