1 В третата година на Израелевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, син на Юдейския цар Ахаз.

¶ Now it came to pass in the third year of Hosea, son of Elah, king of Israel, that Hezekiah, the son of Ahaz, king of Judah, began to reign.

2 Т ой беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и девет години в Йерусалим; името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

He was twenty-five years old when he began to reign, and he reigned twenty-nine years in Jerusalem. His mother’s name also was Abi, the daughter of Zachariah.

3 Т ой вършѝ това, което беше праведно пред Господа, напълно както баща му Давид:

And he did that which was right in the sight of the LORD, according to all that David, his father, did.

4 с ъбори високите места, изпочупи кумирите, изсече ашерите и унищожи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израелтяните ѝ кадеха; и я нарече Нехущан.

He removed the high places and broke the images and cut down the groves and broke in pieces the brasen serpent that Moses had made; for unto those days, the sons of Israel burned incense to it; and he called it Nehushtan.

5 Н а Господа, Израелевия Бог, се упова. Нямаше подобен на него между всички Юдейски царе, нито между онези, които бяха след него, нито преди него;

He trusted in the LORD God of Israel; so that neither after him nor before was there any like him among all the kings of Judah.

6 з ащото се прилепи към Господа, не престана да Го следва и опази заповедите, които Господ даде на Моисей.

For he cleaved unto the LORD and did not depart from following him, but kept his commandments which the LORD commanded Moses.

7 И Господ беше с него; където и да излизаше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар и не му слугуваше вече.

And the LORD was with him, and he prospered in all things in which he went forth; and he rebelled against the king of Assyria and did not serve him.

8 Т ой порази филистимците до Газа и околностите ѝ, от стражарска кула до укрепен град.

He smote the Philistines, even unto Gaza and the borders thereof, from the towers of the watchmen to the fenced city.

9 А в четвъртата година на цар Езекия, която беше седмата година на Израелевия цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар воюваше против Самария и я обсаждаше.

¶ And in the fourth year of king Hezekiah, which was the seventh year of Hosea, son of Elah, king of Israel, Shalmaneser, king of Assyria, came up against Samaria and besieged it.

10 С лед три години я превзе; в шестата година на Езекия, която беше девета година на Израелевия цар Осия, Самария беше превзета.

And at the end of three years, they took it; even in the sixth year of Hezekiah, that is the ninth year of Hosea, king of Israel, Samaria was taken.

11 А сирийският цар отведе Израел в плен в Асирия и ги настани в Ала и Авор при реката Гозан и в мидските градове;

And the king of Assyria carried away Israel unto Assyria and put them in Halah and in Habor by the river of Gozan and in the cities of the Medes:

12 з ащото не послушаха гласа на Господа, своя Бог, а престъпиха завета Му - всичко, което Господният слуга Моисей заповяда - и не послушаха, нито го извършиха.

because they had not hearkened unto the voice of the LORD their God, but had broken his covenant and all that Moses, the slave of the LORD, commanded and would not hear them nor do them.

13 А в четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим воюва против всички укрепени Юдейски градове и ги превзе.

Now in the fourteenth year of King Hezekiah, Sennacherib, king of Assyria, came up against all the fenced cities of Judah and took them.

14 Т огава Юдейският цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших; отиди си от мене; каквото ми наложиш, ще го направя. И така, асирийският цар наложи на Юдейския цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато.

And Hezekiah, king of Judah, sent unto the king of Assyria to Lachish, saying, I have sinned; return from me; that which thou puttest on me I will bear. Then the king of Assyria appointed unto Hezekiah, king of Judah, three hundred talents of silver and thirty talents of gold.

15 И Езекия му даде цялото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща.

And Hezekiah gave him all the silver that was found in the house of the LORD and in the treasury of the king’s house.

16 В това време Езекия откова златото от вратите на Господния храм и от стълбовете, които той, Юдейският цар Езекия, беше обковал със злато, и го даде на асирийския цар.

At that time Hezekiah cut off the gold from the doors of the temple of the LORD and from the hinges which Hezekiah, king of Judah, had overlaid and gave it to the king of Assyria.

17 Н о асирийският цар прати от Лахис Тартана, Рапсарис и Рапсак с голяма войска при цар Езекия в Йерусалим. А те възлязоха и дойдоха в Йерусалим. И когато стигнаха, застанаха при водопровода на горния водоем, който е по пътя към тепавичарската нива.

¶ And the king of Assyria sent Tartan and Rabsaris and Rabshakeh from Lachish to King Hezekiah with a great host against Jerusalem. And they went up and came to Jerusalem. And when they were come up, they came and stood by the conduit of the upper pool, which is in the highway of the washer’s field.

18 И когато извикаха към царя, при тях излязоха управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син.

And they called the king, and Eliakim, the son of Hilkiah, who was over the household, and Shebna, the scribe, and Joah, the son of Asaph, the writer of chronicles went out to them.

19 Т огава Рапсак им каза: Съобщете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар: Каква е тази увереност, на която се уповаваш?

And Rabshakeh said unto them, Speak ye now to Hezekiah, Thus saith the great king, the king of Assyria, What confidence is this in which thou dost trust?

20 Т и казваш: Имам благоразумие и сила за воюване. Но това са само лицемерни думи. И така, на кого се надяваш, че си въстанал против мене?

Thou sayest (but they are but vain words), I have counsel and strength for the war. Now on whom dost thou trust, that thou hast rebelled against me?

21 В иж, ти се надяваш като че ли на тояга, на онази счупена тръстика на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му и ще я промуши. Такъв е египетският цар фараон за всички, които се надяват на него.

Now, behold, thou dost trust upon the staff of this bruised reed, even upon Egypt, on which if a man leans, it will go into his hand and pierce it; so is Pharaoh, king of Egypt unto all that trust in him.

22 Н о ако ми кажете: На Господа, нашия Бог, се уповаваме, то Той не е ли Онзи, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юдея и на Йерусалим: Пред този жертвеник в Йерусалим се покланяйте?

But if ye say unto me, We trust in the LORD our God: is he not the one whose high places and whose altars Hezekiah has taken away and has said to Judah and Jerusalem, Ye shall worship before this altar in Jerusalem?

23 И така, сега дай хора в залог на господаря ми, асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи.

Now therefore, I pray thee, give hostages unto my lord, the king of Assyria, and I will deliver thee two thousand horses, if thou art able on thy part to set riders upon them.

24 К ак тогава ще отблъснеш един военачалник от най-ниските слуги на господаря ми? Но пак се уповаваш на Египет за колесници и конници!

How then wilt thou turn away the face of one captain of the least of my master’s slaves, even though thou dost trust in Egypt for chariots and for horsemen?

25 Б ез волята на Господа ли излязох сега на това място, за да го съсипя? Господ ми каза: Излез против тази земя и я съсипи.

Furthermore, Have I now come up without the LORD against this place to destroy it? The LORD said to me, Go up against this land and destroy it.

26 Т огава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Йоах казаха на Рапсак: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, за да не чуе народът, който е на стената.

Then said Eliakim, the son of Hilkiah, and Shebna and Joah unto Rabshakeh, Speak, I pray thee, to thy slaves in the Syrian language, for we understand it, and do not talk with us in the Jews’ language in the ears of the people that are on the wall.

27 Н о Рапсак им отговори: Дали ме е пратил господарят ми само при твоя господар и при тебе да говоря тези думи? Не ме ли е изпратил при мъжете, които седят на стената, за да ядат заедно с вас изпражненията си и да пият пикочта си?

But Rabshakeh said unto them, Has my master sent me to thy master and to thee, to speak these words and not rather to the men who sit on the wall, that they may eat their own dung and drink their own piss with you?

28 Т огава Рапсак застана и извика на юдейски със силен глас: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар -

Then Rabshakeh stood and cried with a loud voice in the Jews’ language and spoke, saying, Hear the word of the great king, the king of Assyria.

29 т ака казва царят: Да не ви мами Езекия. Защото той няма да може да ви избави от ръката ми.

Thus hath the king said, Let not Hezekiah deceive you, for he shall not be able to deliver you out of my hand.

30 И да не ви кара Езекия да се уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

Neither let Hezekiah make you trust in the LORD, saying, The LORD will surely deliver us, and this city shall not be delivered into the hand of the king of Assyria.

31 Н е слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Сключете договор с мен и излезте при мен, и яжте всеки от лозето си и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на кладенеца си,

Do not hearken unto Hezekiah, for thus saith the king of Assyria, Give me a blessing and come out to me, and then each one of you shall eat of their own vine and of their own fig tree, and each one shall drink the waters of their own well,

32 д окато дойда и ви заведа в земя, подобна на вашата, земя, която изобилства с жито и вино, земя, която изобилства с хляб и лозя, земя, която изобилства с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете. И не слушайте Езекия, когато би ви убеждавал, като казва: Господ ще ни избави.

until I come and take you away to a land like your own land, a land of grain and wine, a land of bread and vineyards, a land of olives, of oil, and of honey, that ye may live, and not die. Do not hearken unto Hezekiah, for he deceives you, saying, The LORD will deliver us.

33 Н якой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар?

Peradventure have any of the gods of the Gentiles delivered his land out of the hand of the king of Assyria?

34 К ъде са боговете на Емат и Аршад? Къде са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми?

Where is the god of Hamath and of Arpad? Where is the god of Sepharvaim, of Hena, and of Ivah? Have they delivered Samaria out of my hand?

35 К ои от всичките богове на тези страни са избавили земята си от моята ръка, за да избави Йехова Йерусалим от ръката ми?

What god out of all the gods of the lands has delivered their land out of my hand that the LORD should deliver Jerusalem out of my hand?

36 А народът мълчеше и не му отговориха нито дума, защото царят беше заповядал: Да не му отговаряте.

But the people remained silent and did not answer him a word, for the king had commanded, saying, Do not answer him.

37 Т огава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, секретарят Шевна и летописецът Йоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи и му известиха Рапсаковите думи.

Then Eliakim, the son of Hilkiah, who was over the household, and Shebna, the scribe, and Joah, the son of Asaph, the writer of chronicles, came to Hezekiah with their clothes rent and told him the words of Rabshakeh.