1 Е то думите, които Моисей говорѝ на целия Израел отвъд Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

¶ These are the words which Moses spoke unto all Israel on this side of the Jordan in the wilderness, in the plain over against the Red sea, between Paran, Tophel, Laban, Hazeroth, and Dizahab.

2 ( Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.)

(There are eleven days’ journey from Horeb by the way of Mount Seir unto Kadeshbarnea.)

3 В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израелтяните това, което Господ му заповяда за тях,

And it came to pass in the fortieth year, in the eleventh month, on the first day of the month, that Moses spoke unto the sons of Israel, according unto all that the LORD had commanded him regarding them;

4 с лед като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

after he had slain Sihon, the king of the Amorites, who dwelt in Heshbon, and Og, the king of Bashan, who dwelt at Astaroth in Edrei;

5 О твъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:

on this side of the Jordan, in the land of Moab, Moses resolved to declare this law, saying,

6 Г оспод, нашият Бог, ни говорѝ на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина.

The LORD our God spoke unto us in Horeb, saying, Ye have dwelt long enough in this mount;

7 О бърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.

turn and take your journey and go to the mount of the Amorite and unto all the places nearby, in the plain, in the hills, and in the valleys and to the Negev and by the sea side to the land of the Canaanite and unto Lebanon unto the great river, the river Euphrates.

8 Е то, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.

Behold, I have given the land in your presence; go in and possess the land which the LORD swore unto your fathers, Abraham, Isaac, and Jacob, that he would give unto them and to their seed after them.

9 В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося.

¶ And I spoke unto you at that time, saying, I am not able to bear you myself alone;

10 Г оспод, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето.

the LORD your God has multiplied you, and, behold, ye are this day as the stars of heaven for multitude.

11 ( Господ, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!)

Let the LORD God of your fathers add upon you a thousand times so many more as ye are and bless you, as he has promised!

12 К ак ще мога аз сам да нося тази тежест - вас и товара от вас и вашите препирни?

How can I myself alone bear your troubles and your burdens and your strife?

13 И зберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас.

Give me from among you, of your tribes, wise and understanding and expert men, and I will make them the head over you.

14 И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.

And ye answered me and said, The thing which thou hast spoken is good for us to do.

15 И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

So I took the principals of your tribes, wise men and experts, and made them princes over you, princes over thousands and princes over hundreds and princes over fifties and princes over tens and officers among your tribes.

16 В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него.

And I charged your judges at that time, saying, Hear the causes between your brethren and judge righteously between every man and his brother and the stranger that is with him.

17 В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам.

Ye shall not respect persons in judgment, but ye shall hear the small as well as the great; ye shall not be afraid of the face of man, for the judgment is God’s; and the cause that is too hard for you, bring it unto me, and I will hear it.

18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.

And I commanded you at that time all the things which ye should do.

19 К ато отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

¶ And when we departed from Horeb, we went through all that great and terrible wilderness, which ye saw by the way of the mountain of the Amorite, as the LORD our God commanded us; and we came to Kadeshbarnea.

20 Т огава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ, нашият Бог.

Then I said unto you, Ye are come unto the mountain of the Amorite, which the LORD our God gives unto us.

21 Е то, Господ, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил Господ, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

Behold, the LORD thy God has given the land before thee; go up and possess it, as the LORD God of thy fathers has said unto thee; fear not, neither be discouraged.

22 Т огава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.

And ye came near unto me every one of you and said, We will send men before us, and they shall spy us out the land and bring us word again by what way we must go up and into what cities we shall come.

23 Т ова ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

And the saying seemed good unto me, and I took twelve men of you, one of each tribe.

24 И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха.

And they turned and went up into the mountain and came unto the valley of Eshcol and spied out the land.

25 Т е събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която Господ, нашият Бог, ни дава, е добра.

And they took of the fruit of the land in their hands and brought it down unto us and brought us word again and said, It is a good land which the LORD our God gives us.

26 Н о вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа, вашия Бог.

Notwithstanding ye would not go up, but rebelled against the commandment of the LORD your God;

27 Р оптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше Господ, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

and ye murmured in your tents and said, Because the LORD hated us, he has brought us forth out of the land of Egypt to deliver us into the hand of the Amorite, to destroy us.

28 К ъде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите.

Where shall we go up? Our brethren have discouraged our heart, saying, This people is greater and taller than we; the cities are great and walled up to heaven; and moreover we have seen the sons of the Anakims there.

29 Н о аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.

Then I said unto you, Dread not, neither be afraid of them.

30 Г оспод, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет

The LORD your God who goes before you, he shall fight for you, according to all that he did with you in Egypt before your eyes;

31 и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място.

and in the wilderness thou hast seen how that the LORD thy God bore thee, as a man doth bear his son, in all the way that ye went until ye came into this place.

32 В ъпреки това вие не повярвахте на Господа, вашия Бог,

Yet with all this ye did not believe in the LORD your God,

33 К ойто вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан - нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

who went in the way before you to search you out a place to pitch your tents, with fire by night, to show you by what way ye should go, and with a cloud by day.

34 А Господ чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле:

And the LORD heard the voice of your words and was angry and swore, saying,

35 Н ито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

Surely not one of these men of this evil generation shall see that good land, which I swore to give unto your fathers,

36 о свен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа.

except Caleb the son of Jephunneh; he shall see it, and to him will I give the land that he has trodden upon, and to his sons, because he has perfectly followed the LORD.

37 И на мене се разгневи Господ, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там;

Also the LORD was angry with me for your sakes, saying, Thou shalt not go in there either.

38 И сус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израел.

But Joshua, the son of Nun, who stands before thee, he shall go in there; encourage him; for he shall cause Israel to inherit it.

39 П ри това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят.

Moreover your little ones, whom ye said should be a prey and your children who in that day had no knowledge between good and evil, they shall go in there, and unto them will I give it, and they shall inherit it.

40 В ие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море.

But as for you, return and take your journey into the wilderness by the way of the Red sea.

41 Т огава ми отговорихте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна.

Then ye answered and said unto me, We have sinned against the LORD, we will go up and fight, according to all that the LORD our God has commanded us. And when ye had girded on every man his weapons of war, ye were ready to go up into the mountain.

42 А Господ ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си.

And the LORD said unto me, Say unto them, Do not go up or fight, for I am not among you, lest ye be smitten before your enemies.

43 Т ака ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна.

So I spoke unto you, and ye would not hear but were rebels against the word of the LORD, and went presumptuously up into the hill.

44 Т огава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма.

And the Amorite, who dwelt in that mountain, came out against you and chased you, as bees do, and destroyed you in Seir, even unto Hormah.

45 И като се върнахте, плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.

And ye returned and wept before the LORD, but the LORD would not hearken to your voice, nor give ear unto you.

46 Т ака стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там.

So ye abode in Kadesh many days, according unto the days that ye abode there.