1 А арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг, като чу, че Израел идва през пътя Атарим, воюва̀ против Израел и хвана от тях пленници.

¶ And when king Arad, the Canaanite, who dwelt toward the Negev, heard tell that Israel came by the way of the sentinels; then he fought against Israel and took some of them prisoners.

2 Т огава Израел направи оброк на Господа, като каза: Ако наистина предадеш този народ в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

Then Israel vowed a vow unto the LORD and said, If thou wilt indeed deliver this people into my hand, then I will utterly destroy their cities.

3 И Господ послуша гласа на Израел и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото бе наречено Хорма.

And the LORD hearkened to the voice of Israel and delivered up the Canaanite; and they utterly destroyed them and their cities, and he called the name of the place Hormah.

4 А когато отпътуваха от планината Ор по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, народът излезе от търпение в душата си поради пътя.

¶ And they journeyed from Mount Hor by the way of the Red sea, to go around the land of Edom, and the soul of the people was much discouraged because of the way.

5 И народът говорѝ против Бога и против Моисей: Защо ни изведохте от Египет да измрем в пустинята? Защото няма нито хляб, нито вода и душата ни се отвращава от този никакъв хляб.

And the people spoke against God and against Moses, Why have ye brought us up out of Egypt to die in the wilderness? There is no bread, neither is there any water; and our soul loathes this light bread.

6 З атова Господ изпрати между народа змии-усойници, които хапеха народа, и измря много народ от Израел.

And the LORD sent fiery serpents among the people, and they bit the people; and many people of Israel died.

7 Т огава народът дойде при Моисей и каза: Съгрешихме затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за народа.

Then the people came to Moses and said, We have sinned, for we have spoken against the LORD and against thee; pray unto the LORD that he take away these serpents from among us. And Moses prayed for the people.

8 А Господ каза на Моисей: Направѝ си от мед една змия-усойница и я сложи на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне към нея, ще остане жив.

And the LORD said unto Moses, Make thee a fiery serpent and lift it up as a banner, and it shall be that anyone that is bitten and looks upon it shall live.

9 И така, Моисей направи медна змия и я сложи на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.

And Moses made a serpent of brass and put it up as a banner, and it came to pass that when a serpent bit anyone, he beheld the serpent of brass, and lived.

10 Т огава израелтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

¶ And the sons of Israel set forward and pitched camp in Oboth.

11 И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

And they journeyed from Oboth and pitched at Ijeabarim, in the wilderness which is before Moab, toward the rising of the sun.

12 О ттам отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

From there they removed and pitched in the valley of Zared.

13 О ттам отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

From thence they removed and pitched on the other side of Arnon, which is in the wilderness that comes out of the borders of the Amorite; for Arnon is the border of Moab between Moab and the Amorite.

14 З атова е казано в книгата на Господните войни: Ваев в Суфа и потоците на Арнон,

Therefore it is said in the book of the battles of the LORD, What he did in the Red sea, and in the brooks of Arnon

15 и течението на потоците, което се простира до селището Ар и допира границите на Моав.

and at the stream of the brooks that goes down to the dwelling of Ar, and lies upon the border of Moab.

16 А оттам дойдоха при Вир. Този е кладенецът, за който Господ каза на Моисей: Събери народа и ще му дам вода.

And from there they went to Beer; this is the well of which the LORD spoke unto Moses, Gather the people together, and I will give them water.

17 Т огава Израел изпя тази песен: Бликай, о, кладенче; пейте за него.

Then Israel sang this song, Spring up, O well; sing ye unto it.

18 К ладенец изкопаха първенците, благородните от народа изкопаха, чрез заповед на законодателя, с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана

The princes dug the well, the willing people dug it, and the lawgiver, with their staves. And from the wilderness they went to Mattanah.

19 и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

And from Mattanah to Nahaliel, and from Nahaliel to Bamoth.

20 а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон.

And from Bamoth in the valley, that is in the fields of Moab, to the top of Pisgah, which looks toward Jeshimon.

21 Т огава Израел изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

¶ And Israel sent messengers unto Sihon king of the Amorites, saying,

22 О стави ме да мина през земята ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята; не искаме да пием вода от кладенците; през царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.

Let me pass through thy land; we will not turn into the fields or into the vineyards; we will not drink of the waters of the wells; but we will go along by the king’s high way until we are past thy borders.

23 А Сион не пусна Израел да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе и се опълчи срещу Израел в пустинята, и дойде в Яса и воюва̀ против Израел.

But Sihon would not allow Israel to pass through his border; instead Sihon gathered all his people together and went out against Israel into the wilderness; and he came to Jahaz and fought against Israel.

24 Н о Израел го порази с острието на меча и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше укрепена.

And Israel smote him with the edge of the sword and possessed his land from Arnon unto Jabbok, even unto the sons of Ammon, for the border of the sons of Ammon was strong.

25 И зраел завладя всички тези градове; и Израел се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

And Israel took all these cities; and Israel dwelt in all the cities of the Amorites in Heshbon and in all the villages thereof.

26 П онеже Есевон беше град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му цялата му земя до Арнон.

For Heshbon was the city of Sihon the king of the Amorites, who had fought against the former king of Moab and taken out of his hand all his land unto Arnon.

27 З атова онези, които говорят с притчи, казват: Дойдете в Есевон. Да се съгради и да се закрепи градът Сионов.

Therefore those that speak in proverbs say, Come into Heshbon, let the city of Sihon be built and prepared;

28 З ащото огън излезе от Есевон, пламък от града Сионов; изгори Ар моавски и първенци на високите места на Арнон.

for there is a fire gone out of Heshbon, a flame from the city of Sihon; it has consumed Ar of Moab and the lords of the high places of Arnon.

29 Г орко ти, Моаве! Погина ти, Хамосов народ! Даде синовете си на бяг и дъщерите си на плен при Сион, аморейския цар.

Woe to thee, Moab! thou art undone, O people of Chemosh; he has put thy sons to flight and thy daughters into captivity because of Sihon king of the Amorites.

30 Н ие ги простреляхме; Есевон погина до Девон; и ги запустихме до Нофа, която се простира до Медева.

And Heshbon destroyed their kingdom even unto Dibon, and we have laid them waste even unto Nophah and Medeba.

31 Т ака Израел се засели в земята на аморейците.

Thus Israel dwelt in the land of the Amorite.

32 П осле Моисей изпрати хора да съгледат Язир; и като превзеха селата му, прогониха аморейците, които бяха в тях.

And Moses sent to spy out Jaazer, and they took the villages thereof and drove out the Amorite that was there.

33 Т огава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и целият му народ, на бой в Едраи.

And they turned and went up by the way of Bashan; and Og, the king of Bashan, went out against them, he and all his people, to the battle at Edrei.

34 Н о Господ каза на Моисей: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

Then the LORD said unto Moses, Fear him not, for I have delivered him into thy hand and all his people and his land; and thou shalt do to him as thou didst unto Sihon king of the Amorites, who dwelt at Heshbon.

35 И така, поразиха него, синовете му и целия му народ, докато не му остана нито един оцелял; и завладяха земята му.

So they smote him and his sons and all his people until there was none left him alive; and they possessed his land.