1 Т огава Соломон събра при себе си в Йерусалим Израелевите старейшини и всички началници на племената, началниците на бащините домове на израелтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

¶ Then Solomon assembled the elders of Israel and all the heads of the tribes, the princes of the families of the sons of Israel, unto King Solomon in Jerusalem that they might bring up the ark of the covenant of the LORD out of the city of David, which is Zion.

2 И така всички Израелеви мъже се събраха при цар Соломон на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

And all the men of Israel assembled themselves unto King Solomon in the month Ethanim, which is the seventh month, on the solemn day.

3 А когато дойдоха всички Израелеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

And all the elders of Israel came, and the priests took up the ark.

4 Т е занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките святи принадлежности, които бяха в шатъра. Свещениците и левитите ги занесоха.

And they brought up the ark of the LORD and the tabernacle of the testimony and all the holy vessels that were in the tabernacle, which the priests and the Levites carried.

5 А цар Соломон и цялото Израелево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега и пожертваха овце и говеда, които по броя си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

And King Solomon and all the congregation of Israel that were assembled unto him were with him before the ark, sacrificing sheep and oxen, that could not be counted nor numbered for multitude.

6 Т ака свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му в светилището на дома, в пресвятото място, под крилата на херувимите.

And the priests brought in the ark of the covenant of the LORD unto his place, into the oracle of the house, in the holy of holies, under the wings of the cherubim.

7 З ащото херувимите бяха с разперени крила над мястото на ковчега. Херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

For the cherubim had their wings extended over the place of the ark, and the cherubim covered the ark and its staves from above.

8 И върлините бяха издадени, така че от святото място пред светилището се виждаха краищата им, но навън не се виждаха. Те са там и до днес.

And they drew out the staves so that the ends of the staves could be seen out in the holy place in front of the oracle, but they could not be seen from outside, and thus they remained until today.

9 В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там, на Хорив, където Господ сключи завет с израелтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.

There was nothing in the ark except the two tables of stone, which Moses put there at Horeb, when the LORD cut a covenant with the sons of Israel, when they came out of the land of Egypt.

10 А щом свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния дом,

And when the priests came out of the holy place, the cloud filled the house of the LORD.

11 т ака че поради облака свещениците не можеха да застанат, за да служат, защото Господнята слава изпълни Господния дом.

And the priests could not stand to minister because of the cloud, for the glory of the LORD had filled the house of the LORD.

12 Т огава Соломон каза: Господ е казал, че ще обитава в мрак.

¶ Then Solomon said, The LORD has said that he would dwell in the thick darkness.

13 А з Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно. Реч и молитва на Соломон при освещаването на храма

I have surely built thee a house to dwell in, a settled place for thee to abide in for ever.

14 П осле царят обърна лицето си и благослови цялото Израелево общество, докато цялото Израелево общество стоеше на крака:

And the king turned his face about and blessed all the congregation of Israel, and all the congregation of Israel were standing.

15 Б лагословен да бъде Господ, Израелевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говорѝ с устата Си на баща ми Давид:

And he said, Blessed be the LORD God of Israel, who spoke with his mouth unto David my father, and with his hand has fulfilled it, saying,

16 О т деня, когато изведох народа Си Израел от Египет, не избрах измежду всички Израелеви племена нито един град, където да бъде построен дом, за да се настани името Ми там; но избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израел.

Since the day that I brought forth my people Israel out of Egypt, I have chosen no city out of all the tribes of Israel in which to build a house, that my name might be there, but I chose David to be over my people Israel.

17 Б аща ми, Давид, имаше на сърце да построи дом за името на Господа, Израелевия Бог.

And it was in the heart of David, my father, to build a house for the name of the LORD God of Israel.

18 Н о Господ каза на баща ми Давид: Понеже пожела да построиш дом за името Ми, добре си направил, че това е дошло на сърцето ти.

But the LORD said unto David, my father, Whereas it was in thy heart to build a house unto my name, thou didst well that it was in thy heart;

19 Т и обаче няма да построиш дома, а синът ти, който ще излезе от чреслата ти. Той ще построи дома за името Ми.

nevertheless, thou shalt not build the house, but thy son that shall come forth out of thy loins, he shall build a house unto my name.

20 И така, Господ изпълни словото, което говорѝ. Като се издигнах аз вместо баща си Давид и седнах на Израелевия престол, както говорѝ Господ, построих дома за името на Господа, Израелевия Бог.

And the LORD has established his word that he spoke, and I have risen up in the place of David, my father, and sit on the throne of Israel as the LORD had said and have built a house for the name of the LORD God of Israel.

21 И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ сключи с бащите ни, когато ги изведе от Египетската земя.

And I have set there a place for the ark, in which is the covenant of the LORD, which he made with our fathers when he brought them out of the land of Egypt.

22 Т огава Соломон застана пред Господния жертвеник пред цялото Израелево общество и като протегна ръцете си към небето, каза:

¶ And Solomon stood before the altar of the LORD in the presence of all the congregation of Israel, and extending his hands toward heaven,

23 Г осподи, Боже Израелев, няма горе на небето или долу на земята бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце.

he said, LORD God of Israel, there is no God like thee, in the heavens above or on earth beneath, who keeps the covenant and mercy with thy slaves that walk before thee with all their heart,

24 Т и си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал - да! Каквото си говорил с устата Си, това си извършил с ръката Си, както се вижда днес.

who hast kept unto thy slave David, my father, what thou didst declare unto him; thou didst say it with thy mouth and hast fulfilled it with thy hand, as we see this day.

25 С ега, Господи, Боже Израелев, изпълни спрямо баща ми, слугата Си Давид, онова, което си му обещал с думите: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израелевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мен.

Therefore, now, LORD God of Israel, fulfill unto thy slave David, my father, what thou didst promise him, saying, There shall not fail thee a man in my sight to sit on the throne of Israel, if thy sons keep their way, that they walk before me as thou hast walked before me.

26 И така, сега, Боже Израелев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си, баща ми, Давид.

And now, O God of Israel, let thy word, I pray thee, be made firm, which thou didst speak unto thy slave David, my father.

27 Н о Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат, а колко по-малко този дом, който построих!

But will God indeed dwell on the earth? Behold, the heavens, the heavens of heavens cannot contain thee; how much less this house that I have built?

28 Н о пак погледни благосклонно към молитвата на слугата си и към молбата му, Господи, Боже мой. Послушай вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе.

Yet have thou respect unto the prayer of thy slave and to his supplication, O LORD my God, to hearken unto the cry and to the prayer, which thy slave prays before thee today,

29 Н ека бъдат очите Ти нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

that thine eyes may be open toward this house night and day, even toward the place of which thou hast said, My name shall be there that thou may hearken unto the prayer which thy slave shall make in this place.

30 С лушай молбата на слугата Си и на народа Си Израел, когато се молят на това място - да! Слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш, бъди милостив.

Therefore, thou shalt hearken unto the supplication of thy slave and of thy people Israel when they shall pray in this place and hear in thy dwelling place, from the heavens; please hear and forgive.

31 А ко някой съгреши спрямо ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и дойде и се закълне пред жертвеника Ти в този дом,

When anyone shall have sinned against his neighbour, and an oath is laid upon him to cause him to swear and the oath comes before thy altar in this house,

32 т огава Ти слушай от небето и стори, извърши правосъдие за слугите Си и осъди беззаконника, възвърни делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му.

thou shalt hear from heaven and do and judge thy slaves, condemning the wicked, to bring his way upon his head, and justifying the righteous, to give him according to his righteousness.

33 К огато народът Ти Израел бъде разбит пред неприятеля по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се обърнат към Теб и изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в този дом,

When thy people Israel are smitten down before the enemy because they have sinned against thee and shall turn again to thee and confess thy name and pray and make supplication with humility unto thee in this house,

34 т огава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израел и ги възвърни в земята, която си дал на бащите им.

then thou shalt hear in the heavens and forgive the sin of thy people Israel and bring them again unto the land which thou didst give unto their fathers.

35 К огато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

When heaven is shut up and there is no rain because they have sinned against thee, if they pray in this place and confess thy name and turn from their sin when thou hast afflicted them,

36 т огава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израел и им покажи добрия път, по който трябва да ходят, и изпрати дъжд на земята Си, която Си дал в наследство на народа Си.

then thou shalt hear in the heavens and forgive the sin of thy slaves and of thy people Israel, teaching them the good way in which they should walk and shalt give rain upon thy land, which thou hast given to thy people for an inheritance.

37 А ко настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -

When there is famine in the land or pestilence or blasting or mildew or locusts or caterpillars, if their enemy besieges them in the land of their gates, whatever plague, whatever sickness there is,

38 т огава всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от който и да било човек или от целия Ти народ Израел, като всеки познае раната на своето сърце и протегне ръцете си към този дом,

every prayer and every supplication made by any man or by all thy people Israel, when anyone knows the plague of his own heart and spreads forth his hands toward this house,

39 Т и послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и направи, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти познаваш сърцата на целия човешки род),

then thou shalt hear in the heavens, in the habitation of thy dwelling place, and forgive and do and give to each one according to his ways, whose heart thou knowest (for thou, even thou only, knowest the hearts of all the sons of men),

40 з а да се боят от Тебе през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

that they may fear thee all the days that they live in the land which thou didst give unto our fathers.

41 О ще за чужденеца, който не е от народа Ти Израел, а идва от далечна страна, заради Твоето име

Likewise concerning a stranger, that is not of thy people Israel, but comes out of a far country for thy name’s sake

42 ( защото ще чуят за великото Ти име, за Твоята мощна ръка и за Твоята издигната мишца) - когато дойде и се помоли в този дом,

(for they shall have heard of thy great name and of thy strong hand and of thy stretched out arm), when he shall come to pray in this house,

43 Т и послушай от небето, от местообиталището Си, и направи според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички народи на света, да се боят от Тебе, както народът Ти Израел, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих.

thou shalt hear in the heavens, in the habitation of thy dwelling place, and do according to all that for which the stranger shall have called unto thee, that all peoples of the earth may know thy name and fear thee as do thy people Israel and that they may know that thy name is invoked upon this house, which I have built.

44 А ко народът Ти излезе на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа, като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

If thy people go out to battle against their enemies by the way which thou shalt send them and shall pray unto the LORD toward the city which thou hast chosen and toward the house that I have built for thy name,

45 т огава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

thou shalt hear in the heavens their prayer and their supplication and do their judgment.

46 А ко съгрешат пред Тебе (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях и ги предадеш на неприятеля, и поробителите им ги заведат като пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

If they have sinned against thee (for there is no man that does not sin) and thou should be angry with them and deliver them to the enemy so that they carry them away captives unto the land of the enemy, far or near,

47 в се пак, ако дойдат на себе си в земята, където са отведени като пленници, и се обърнат и Ти се помолят в земята на поробителите си, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,

and they return unto their heart in the land where they were carried captives and return and make supplication unto thee in the land of those that carried them captives, saying, We have sinned and have done iniquity, we have committed wickedness;

48 и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги пленили, и Ти се помолят, като се обърнат към земята, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

and so convert themselves unto thee with all their heart and with all their soul in the land of their enemies, who led them away captive and pray unto thee toward their land, which thou didst give unto their fathers, toward the city which thou hast chosen and the house which I have built for thy name,

49 т огава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молбата им, защити правото им

thou shalt hear in the heavens, in the habitation of thy dwelling place, their prayer and their supplication and do what is right unto them

50 и прости на народа Си, който е съгрешил пред Тебе, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Теб. Умилостиви към тях враговете им, за да им покажат милост;

and forgive thy people that have sinned against thee and all their rebellions by which they have rebelled against thee and cause those who carried them captive to have mercy on them,

51 з ащото те са Твой народ и Твое наследство, които си извел от Египет, от желязната пещ.

for they are thy people and thy inheritance, which thou didst bring forth out of Egypt, from the midst of the iron furnace.

52 И така, нека очите Ти бъдат отворени към молбата на слугата Ти и към молбата на народа Ти Израел, за да ги слушаш, за каквото и да Те призоват;

Let thine eyes be open unto the supplication of thy slave and unto the supplication of thy people Israel, to hearken unto them in all that they call for unto thee.

53 з ащото Ти, Господи Йехова, си ги отделил от всички племена на света, за да бъдат Твое наследство, както говорѝ чрез слугата Си Моисей, когато изведе бащите ни от Египет.

For thou didst separate them from among all the peoples of the earth, to be thy inheritance, as thou didst speak by the hand of Moses, thy slave, when thou didst bring our fathers out of Egypt, O Lord GOD.

54 С лед като Соломон свърши да принася цялата тази молитва и прошение към Господа, стана отпред Господния жертвеник, където беше коленичил с ръце, протегнати към небето.

¶ And it was so, that when Solomon had made an end of praying all this prayer and supplication unto the LORD he arose from before the altar of the LORD, from kneeling on his knees with his hands extended toward heaven.

55 И застана и благослови цялото Израелево общество, като каза:

And he stood and blessed all the congregation of Israel with a loud voice, saying,

56 Б лагословен да бъде Господ, Който успокои народа Си Израел според всичко, което е обещал. Не пропадна нито едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисей.

Blessed be the LORD that has given rest unto his people Israel according to all that he had said; not one word has failed of all his good word, which he spoke by the hand of Moses, his slave.

57 Д ано Господ, нашият Бог, бъде с нас, както е бил с бащите ни. Да не ни изостави, нито да ни отхвърли!

The LORD our God be with us as he was with our fathers; let him not leave us nor forsake us

58 Д а преклони сърцата ни към Себе Си, така че да ходим във всичките Му пътища и да пазим заповедите, наредбите и законите, които е заповядал на бащите ни!

that he may incline our hearts unto him, to walk in all his ways and to keep his commandments and his statutes and his rights, which he commanded our fathers.

59 И тези думи, с които се помолих на Господа, нека бъдат денем и нощем близо до Господа, нашия Бог, за да защитава правото на слугата Си и правото на народа Си Израел според всекидневната нужда,

And let these my words, with which I have made supplication before the LORD, be near unto the LORD our God day and night that he maintain the judgment of his slave and the cause of his people Israel at all times, as the matter shall require;

60 т ака че всички племена на света да познаят, че Йехова е Бог и няма друг.

that all the peoples of the earth may know that the LORD is God, and that there is no other.

61 И така, нека вашите сърца бъдат съвършени спрямо Господа, нашия Бог, за да ходите в наредбите Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.

Let your heart, therefore, be perfect with the LORD our God, walking in his statutes and keeping his commandments, as at this day.

62 Т огава царят заедно с целия Израел принесоха жертви пред Господа.

¶ Then the king and all Israel with him, offered sacrifices before the LORD.

63 З а мирни жертви, които принесе на Господа, Соломон пожертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и всички израелтяни осветиха Господния дом.

And Solomon offered sacrifices of peace, which he offered unto the LORD, which were twenty-two thousand oxen and one hundred and twenty thousand sheep. So the king and all the sons of Israel dedicated the house of the LORD.

64 В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом. Там принесе всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси. Понеже медният жертвеник, който беше пред Господа, беше твърде малък, за да побере всеизгарянето, хлебния принос и тлъстината на мирните приноси.

That same day the king sanctified the middle of the court that was before the house of the LORD, for there he offered the burnt offerings and the presents and the fat of the peace offerings because the brasen altar that was before the LORD was too small to receive the burnt offerings and the presents and the fat of the peace offerings.

65 П о този начин Соломон заедно с целия Израел - голям събор, събран от местностите от прохода на Емат до Египетския поток - спазваха в онова време празника пред Господа, нашия Бог, седем и седем дни, общо четиринадесет дни.

And at that time Solomon held a feast and all Israel with him, a great congregation, from the entering in of Hamath unto the river of Egypt, before the LORD our God, for seven days and another seven days, even fourteen days.

66 А на осмия ден Соломон разпусна народа. Те благословиха царя и си отидоха в шатрите с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ беше показал към слугата Си Давид и към народа Си Израел.

On the eighth day he sent the people away, and they, blessing the king, went unto their tents joyful and glad of heart for all the goodness that the LORD had done unto David, his slave, and unto Israel his people.