1 В онова време четвъртовластникът Ирод чу слуха, който се носеше за Исус;

¶ At that time Herod the tetrarch heard of the fame of Jesus

2 и каза на слугите си: Този е Йоан Кръстител - той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.

and said unto his slaves, This is John the Baptist; he is risen from the dead, and therefore mighty works do show forth themselves in him.

3 З ащото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип;

For Herod had laid hold on John and bound him and put him in prison for Herodias’ sake, his brother Philip’s wife.

4 п онеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

For John said unto him, It is not lawful for thee to have her.

5 И искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го смятаха за пророк.

And when he would have put him to death, he feared the multitude because they counted him as a prophet.

6 А когато Ирод имаше рожден ден, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и угоди на Ирод.

But when Herod’s birthday was kept, the daughter of Herodias danced before them and pleased Herod.

7 З атова той с клетва обеща да ѝ даде, каквото и да му поиска.

Whereupon he promised with an oath to give her whatever she would ask.

8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.

And she, being before instructed of her mother, said, Give me here John the Baptist’s head in a platter.

9 Ц арят се наскърби; но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да ѝ се даде.

And the king was sorry; nevertheless because of the oath and of those who sat with him at the table, he commanded it to be given her.

10 И изпрати да обезглавят Йоан в тъмницата.

And he sent and beheaded John in the prison.

11 И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си.

And his head was brought in a platter and given to the damsel, and she brought it to her mother.

12 А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; и отидоха и казаха на Исус. Чудото с нахранването на пет хиляди души

And his disciples came and took up the body and buried it and went and told Jesus.

13 И Исус, като чу това, се оттегли оттам с ладия на уединено място настрана; а народът, като разбра, отиде след Него пеша от градовете.

¶ When Jesus heard of it, he departed from there by ship into a desert place apart; and when the people had heard of it, they followed him on foot out of the cities.

14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.

And Jesus went forth and saw a great multitude and was moved with compassion toward them, and he healed their sick.

15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето вече напредна; разпусни народа да отиде по селата да си купи храна.

And when it was evening, his disciples came to him, saying, This is a desert place, and the time is now past; send the multitude away that they may go into the villages and buy themselves food.

16 А Исус им каза: Няма нужда да ходят; дайте им вие да ядат.

But Jesus said unto them, They need not depart; give ye them to eat.

17 А те Му отговориха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

And they said unto him, We have here but five loaves and two fishes.

18 А Той им каза: Донесете ги тук при Мене.

He said, Bring them here to me.

19 Т огава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците - на народа.

And he commanded the multitude to sit down on the grass and took the five loaves and the two fishes; and looking up to heaven, he blessed and broke and gave the loaves to his disciples, and the disciples to the multitude.

20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи - дванадесет пълни коша.

And they all ate and were filled, and they took up of the fragments that remained, twelve baskets full.

21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже освен жените и децата. Исус Христос ходи по водата

And those that had eaten were about five thousand men besides women and children.

22 И начаса Исус накара учениците да влязат в ладията и да отидат преди Него на отсрещната страна, докато разпусне народа.

¶ And straightway Jesus constrained his disciples to get into a ship and to go before him unto the other side while he sent the multitude away.

23 И като разпусна народа, изкачи се на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

And when he had sent the multitude away, he went up into a mountain apart to pray; and when the evening was come, he was there alone.

24 А ладията беше вече насред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен.

But the ship was now in the midst of the sea, tossed with waves, for the wind was contrary.

25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде при тях, като вървеше по езерото.

And in the fourth watch of the night, Jesus went unto them, walking upon the sea.

26 И учениците, като Го видяха, че ходи по езерото, се смутиха и мислеха, че е призрак, и от страх извикаха.

And when the disciples saw him walking upon the sea, they were troubled, saying, It is a ghost; and they cried out for fear.

27 А Исус веднага им проговори: Дерзайте! Аз съм; не бойте се!

But straightway Jesus spoke unto them, saying, Trust that I AM; be not afraid.

28 И Петър Му отговори: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.

Then Peter answered him and said, Lord, if it be thou, bid me to come unto thee upon the water.

29 А Той каза: Ела! И Петър слезе от ладията и вървеше по водата, за да иде при Исус.

And he said, Come. And when Peter was come down out of the ship, he walked upon the water to go to Jesus.

30 Н о като видя силния вятър, уплаши се и като потъваше, извика: Господи, избави ме!

But seeing that the wind was strong, he was afraid; and beginning to sink, he cried out, saying, Lord, save me.

31 И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?

And immediately Jesus stretched forth his hand and caught him and said unto him, O thou of little faith, why didst thou doubt?

32 И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

And when they were come into the ship, the wind ceased.

33 А онези, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина, Ти си Божий Син.

Then those that were in the ship came and worshipped him, saying, Truly thou art the Son of God.

34 И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.

¶ And when they were gone over, they came into the land of Gennesaret.

35 И когато местните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всички болни;

And when the men of that place had knowledge of him, they sent out into all that country round about and brought unto him all that were sick

36 и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, се изцелиха.

and besought him that they might only touch the hem of his garment, and as many as touched were made perfectly whole.