1 П о онова време в Израел нямаше цар; в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред Израелевите племена.

¶ In those days there was no king in Israel, and in those days the tribe of the Dan sought a possession for themselves to dwell in, for unto that day their lot had not fallen unto them among the tribes of Israel for an inheritance.

2 И Дановите потомци изпратиха от рода си петима мъже от племето, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изучат, като им заръчаха: Идете, изучете земята. И те стигнаха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя, и там пренощуваха.

And the sons of Dan sent five men from their family of their borders, men of valour, from Zorah and from Eshtaol, to spy out the land and to search it, and they said unto them, Go, search the land. These came unto Mount Ephraim to the house of Micah, and they lodged there.

3 К огато се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И защо си тук?

When they were near the house of Micah, they recognized the accent of the voice of the young man the Levite, and they turned in there and said unto him, Who brought thee here? And what doest thou in this place? And what hast thou here?

4 А той им обясни какво беше направил Михей за него и им каза: Той ме нае и аз му станах свещеник.

And he said unto them, Thus and thus Micah has done with me and has hired me that I may be his priest.

5 Т е му казаха: Допитай се тогава до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътуването, което сме предприели.

And they said unto him, Ask counsel now, therefore, of God, that we may know whether he shall prosper our journey which we do.

6 А свещеникът им отговори: Вървете с мир; пътуването, което сте предприели, е пред Господа.

And the priest replied unto them, Go in peace. Your journey which ye do is before the LORD.

7 Т огава петимата мъже тръгнаха. Когато стигнаха в Лаис, видяха, че народът в него живееше спокойно, както сидонците, без грижи и без страх, защото в земята нямаше властелин, който да ги притеснява с нещо. Те бяха далеч от сидонците и нямаха отношения с никого.

¶ Then the five men departed and came to Laish and saw that the people that dwelt there were secure, idle, and confident after the manner of the Zidonians; and there was no one in that land that might hinder them in any way from possessing that land; furthermore they were far from the Zidonians and had no business with anyone.

8 И така, мъжете се върнаха при братята си в Сарая и Естаол. Братята им ги попитаха: Какво е предложението ви?

And they retuned unto their brethren in Zorah and Eshtaol, and their brethren said unto them, What say ye?

9 А те отговориха: Станете, нека да отидем против тях. Видяхме - земята е много добра. Няма ли да предприемете нещо? Не се двоумете, вървете, влезте в земята и я завладейте.

And they said, Arise, let us go up against them, for we have seen the land, and, behold, it is very good; and are ye to remain still? Do not be slothful to go and to enter to possess the land.

10 К ато стигнете там, ще намерите народ, който живее безгрижно и в обширна територия, в която няма оскъдност от нищо, каквото ражда земята (защото Бог я даде в ръката ни).

When ye go, ye shall come unto a people secure and to a large land, for God has given it into your hands, a place where there is no want of any thing that is in the earth.

11 И така, тръгнаха оттам, шестстотин мъже от Дановия род, от Сарая и Естаол, препасани с оръжия за бой.

And there went from there of the family of Dan, out of Zorah and out of Eshtaol, six hundred men armed with weapons of war.

12 П о пътя те разположиха стан в Кириат-иарим, в Юда; затова нарекоха онова място Маханедан, както се казва и до днес. То се намира зад Кириат-иарим.

And they went up and pitched camp in Kirjathjearim in Judah; therefore, they called that place the camp of Dan unto this day; it is behind Kirjathjearim.

13 И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя и стигнаха до Михеевата къща.

And they passed from there unto Mount Ephraim and came unto the house of Micah.

14 Т огава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, казаха на братята си: Знаете ли, че в този дом има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Затова помислете какво трябва да направите.

¶ Then the five men that had gone to spy out the land of Laish said unto their brethren, Do ye know that there is in these houses an ephod and teraphim and a graven image and a molten image? Now, therefore, consider what ye have to do.

15 И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит в Михеевата къща, и го поздравиха.

And they turned in there and came to the house of the young man, the Levite, even unto the house of Micah, and greeted him.

16 А шестстотинте мъже, които бяха от Дановите синове, останаха препасани с оръжията за бой при входа на вратата.

And the six hundred men armed with their weapons of war, who were of the sons of Dan, stood by the entrance of the gate.

17 Т огава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир; а свещеникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с оръжията за бой.

And the five men that went to spy out the land went up and went in there and took the graven image and the ephod, and the teraphim and the molten image while the priest stood in the entrance of the gate with the six hundred men that were armed with weapons of war.

18 И когато те влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им каза: Какво правите?

So they entered into Micah’s house and took the graven image the ephod and the teraphim and the molten image. Then the priest said unto them, What are you doing?

19 А те му отговориха: Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израел?

And they said unto him, Silence, lay thy hand upon thy mouth and go with us to be our father and priest; is it better for thee to be a priest unto the house of one man or that thou be a priest unto a tribe and a family of Israel?

20 Т огава свещеникът се зарадва и като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, отиде сред народа.

And the priest’s heart was glad, and he took the ephod and the teraphim and the graven image and went in the midst of the people.

21 Т е се обърнаха и тръгнаха, като поставиха пред себе си децата, добитъка и по-скъпите си вещи.

So they turned and departed and put the little ones and the cattle and the baggage before them.

22 К огато се бяха отдалечили от Михеевата къща, хората от къщите, съседни на Михеевия дом, се събраха и настигнаха Дановите синове.

And when they were a good way from the house of Micah, the men that were in the houses near to Micah’s house were gathered together and overtook the sons of Dan.

23 И като извикаха към Дановите синове, те се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такава тълпа?

And they cried unto the sons of Dan. And these turned their faces and said unto Micah, What ails thee that thou dost come with such a company?

24 А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е?

And he said, Ye have taken away my gods which I made and the priest, and ye are gone away; and what is left to me? And why do ye say unto me, What ails thee?

25 А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си.

And the sons of Dan said unto him, Let not thy voice be heard among us lest peradventure angry fellows run upon thee and thou lose thy life with the lives of thy household.

26 И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си.

And the sons of Dan went their way, and when Micah saw that they were too strong for him, he turned and went back unto his house.

27 И така, те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, когото имаше, и дойдоха в Лаис при народ, който беше спокоен и живееше без страх. И ги поразиха с острието на меча и изгориха града с огън.

¶ And they took the things which Micah had made together with the priest which he had and came unto Laish unto a people that were at quiet and secure, and they smote them with the edge of the sword and burnt the city with fire.

28 И нямаше кой да ги избави, защото бяха далеч от Сидон и нямаха връзка с никого. Градът беше в долината до Вет-реов. Те го съградиха отново и се заселиха в него.

And there was no deliverer because it was far from Zidon, and they had no business with anyone; and it was in the valley that lies by Bethrehob. Then they rebuilt the city and dwelt therein.

29 И нарекоха града Дан по името на баща си Дан, който се беше родил на Израел; а преди това името на града беше Лаис.

And they called the name of the city Dan after the name of Dan their father, who was born unto Israel; however, the name of the city was Laish at the first.

30 Т огава Дановите синове поставиха пред себе си изваяния идол. А Йонатан, син на Гирсон, син на Моисей - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята беше превзета.

And the sons of Dan set up the graven image; and Jonathan, the son of Gershon, the son of Manasseh, he and his sons were priests to the tribe of Dan until the day of the captivity of the land.

31 Т ака те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.

And they set up Micah’s graven image, which he made, all the time that the house of God was in Shiloh.