1 А в осемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат Йорам, Ахаавовият син, се възцари над Израел в Самария; и царува̀ дванадесет години.

¶ Now Jehoram, the son of Ahab, began to reign over Israel in Samaria the eighteenth year of Jehoshaphat, king of Judah, and reigned twelve years.

2 Т ой вършѝ зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото вдигна Вааловия кумир, който беше направил баща му.

And he did evil in the sight of the LORD, but not like his father and like his mother, for he put away the images of Baal that his father had made.

3 О баче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израел да греши; не се отказа от тях.

Nevertheless, he cleaved unto the sins of Jeroboam, the son of Nebat, who made Israel sin; he did not depart from them.

4 А моавският цар Миса имаше стада и даваше като данък на Израелевия цар въ̀лната от сто хиляди агнета и сто хиляди овни.

And Mesha, king of Moab, was a pastor and rendered unto the king of Israel one hundred thousand lambs and one hundred thousand rams, with the wool.

5 Н о когато Ахаав умря, моавският цар въстана срещу Израелевия цар.

But it came to pass, when Ahab was dead, that the king of Moab rebelled against the king of Israel.

6 З атова цар Йорам излезе тогава от Самария и събра целия Израел.

¶ And King Jehoram went out of Samaria the same time and numbered all Israel.

7 И като отиваше, той прати до Юдейския цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моав? А Йосафат отговори: Ще дойда; аз съм, както си ти, моят народ - както твоят народ, моите коне - както твоите коне.

And he went and sent to Jehoshaphat, the king of Judah, saying, The king of Moab has rebelled against me; wilt thou go with me against Moab to battle? And he said, I will go up; I am as thou art, my people as thy people and my horses as thy horses.

8 П опита още: През кой път да минем? А той отговори: През пътя за Едомската пустиня.

And he said, Which way shall we go up? And he answered, The way through the wilderness of Edom.

9 И така, Израелевият цар и Юдейският цар, и едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

So the king of Israel went and the king of Judah and the king of Edom, and as they walked round about seven days’ journey through the desert, there was no water for the host or for the beasts that followed them.

10 Т огава Израелевият цар каза: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!

Then the king of Israel said, Alas! The LORD has called these three kings together, to deliver them into the hand of Moab!

11 А Йосафат попита: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израелевия цар му отговори: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

But Jehoshaphat said, Is there not a prophet of the LORD here, that we may enquire of the LORD by him? And one of the king of Israel’s slaves answered and said, Here is Elisha, the son of Shaphat, who poured water on the hands of Elijah.

12 Т огава Йосафат каза: Господнето слово е в него. И така, Израелевият цар, Йосафат и едомският цар слязоха при Елисей.

And Jehoshaphat said, The word of the LORD is with him. So the king of Israel and Jehoshaphat and the king of Edom went down to him.

13 А Елисей запита Израелевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си. Израелевият цар му отвърна: Не, защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.

Then Elisha said unto the king of Israel, What have I to do with thee? Go to the prophets of thy father and to the prophets of thy mother. And the king of Israel said unto him, No, for the LORD has called these three kings together, to deliver them into the hand of Moab.

14 А Елисей каза: Заклевам се в живота на Господа на Силите, на Когото служа, че наистина, ако не почитах присъствието на Юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял.

And Elisha said, As the LORD of the hosts lives, before whom I stand, surely, were it not that I regard the presence of Jehoshaphat, the king of Judah, I would not look toward thee nor see thee.

15 А сега ми доведете един музикант. Докато музикантът свиреше, Господнята ръка дойде върху Елисей.

But now bring me a minstrel. And when the minstrel played, the hand of the LORD came upon him;

16 И той каза: Така говори Господ: Направи цялата тази долина на трапове;

and he said, Thus hath the LORD said, Make this valley full of ditches.

17 з ащото така казва Господ: Без да видите вятър и дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

For thus hath the LORD said, Ye shall not see wind, neither shall ye see rain; yet this valley shall be filled with water, that ye may drink, both ye and your livestock and your beasts.

18 Н о това е малко нещо пред очите на Господа. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви;

And this is but a light thing in the sight of the LORD; he will also deliver the Moabites into your hands.

19 и ще победите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра земя.

And ye shall smite every fenced city and every choice city and shall fell every good tree and stop every fountain of water and mar every good piece of land with stones.

20 Н а сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода.

¶ And it came to pass in the morning, when the present was offered, that water came by the way of Edom, and the land was filled with water.

21 А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, се събраха всички, които можеха да държат меч и нагоре, и застанаха на границата.

And when all the Moabites heard that the kings were come up to fight against them, they gathered all that were able to gird on a girdle and upward and stood in the border.

22 С лед като станаха на сутринта и слънцето изгря върху водите, моавците видяха водите отсреща червени като кръв и казаха:

And when they rose up early in the morning, and the sun shone upon the water, and the Moabites saw the water before them as red as blood;

23 Т ова е кръв; непременно царете са се били помежду си и са се поразили един друг; и така, сега към плячката, Моаве!

and they said, This is blood; the kings are surely slain, and they have smitten one another. Now therefore, Moab, to the spoil.

24 А когато дойдоха в Израелевия стан, израелтяните станаха и поразиха моавците, така че онези побегнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им.

But when they came to the camp of Israel, the Israelites rose up and smote the Moabites so that they fled before them, but they went forward smiting the Moabites, even in their country.

25 И зраелтяните събориха градовете и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си и я напълниха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но бойците с прашка го заобиколиха и го поразиха.

And they beat down the cities, and on every good piece of land each man cast his stone and filled it, and they stopped all the fountains of water and felled all the good trees until they left their stones only in Kirharaseth, for the slingers went about it and smote it.

26 М оавският цар, когато видя, че губи сражението, събра около себе си седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.

And when the king of Moab saw that the battle was overcoming him, he took with him seven hundred men that drew swords to break through unto the king of Edom, but they could not.

27 Т огава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израелтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.

Then he took his eldest son that should have reigned in his stead and offered him for a burnt offering upon the wall. And there was great indignation in Israel, and they departed from him and returned to their own land.