4 Царе 3 ~ 4-я Царств 3

picture

1 А в осемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат Йорам, Ахаавовият син, се възцари над Израел в Самария; и царува̀ дванадесет години.

Иорам, сын Ахава, воцарился над Израилем в Самарии в восемнадцатый год Иосафата, царя Иудейского, и царствовал двенадцать лет,

2 Т ой вършѝ зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото вдигна Вааловия кумир, който беше направил баща му.

и делал неугодное в очах Господних, хотя не так, как отец его и мать его: он снял статую Ваала, которую сделал отец его;

3 О баче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израел да греши; не се отказа от тях.

однако же грехов Иеровоама, сына Наватова, который ввел в грех Израиля, он держался, не отставал от них.

4 А моавският цар Миса имаше стада и даваше като данък на Израелевия цар въ̀лната от сто хиляди агнета и сто хиляди овни.

Меса, царь Моавитский, был богат скотом и присылал царю Израильскому по сто тысяч овец и по сто тысяч неостриженных баранов.

5 Н о когато Ахаав умря, моавският цар въстана срещу Израелевия цар.

Но когда умер Ахав, царь Моавитский отложился от царя Израильского.

6 З атова цар Йорам излезе тогава от Самария и събра целия Израел.

И выступил царь Иорам в то время из Самарии и сделал смотр всем Израильтянам;

7 И като отиваше, той прати до Юдейския цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моав? А Йосафат отговори: Ще дойда; аз съм, както си ти, моят народ - както твоят народ, моите коне - както твоите коне.

и пошел и послал к Иосафату, царю Иудейскому, сказать: царь Моавитский отложился от меня, пойдешь ли со мной на войну против Моава? Он сказал: пойду; как ты, так и я, как твой народ, так и мой народ; как твои кони, так и мои кони.

8 П опита още: През кой път да минем? А той отговори: През пътя за Едомската пустиня.

И сказал: какою дорогою идти нам? Он сказал: дорогою пустыни Едомской.

9 И така, Израелевият цар и Юдейският цар, и едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

И пошел царь Израильский, и царь Иудейский, и царь Едомский, и шли они обходом семь дней, и не было воды для войска и для скота, который за ними.

10 Т огава Израелевият цар каза: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!

И сказал царь Израильский: ах! созвал Господь трех царей сих, чтобы предать их в руку Моава.

11 А Йосафат попита: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израелевия цар му отговори: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

И сказал Иосафат: нет ли здесь пророка Господня, чтобы нам вопросить Господа чрез него? И отвечал один из слуг царя Израильского и сказал: здесь Елисей, сын Сафатов, который подавал воду на руки Илии.

12 Т огава Йосафат каза: Господнето слово е в него. И така, Израелевият цар, Йосафат и едомският цар слязоха при Елисей.

И сказал Иосафат: есть у него слово Господне. И пошли к нему царь Израильский, и Иосафат, и царь Едомский.

13 А Елисей запита Израелевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си. Израелевият цар му отвърна: Не, защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.

И сказал Елисей царю Израильскому: что мне и тебе? пойди к пророкам отца твоего и к пророкам матери твоей. И сказал ему царь Израильский: нет, потому что Господь созвал сюда трех царей сих, чтобы предать их в руку Моава.

14 А Елисей каза: Заклевам се в живота на Господа на Силите, на Когото служа, че наистина, ако не почитах присъствието на Юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял.

И сказал Елисей: жив Господь Саваоф, пред Которым я стою! Если бы я не почитал Иосафата, царя Иудейского, то не взглянул бы на тебя и не видел бы тебя;

15 А сега ми доведете един музикант. Докато музикантът свиреше, Господнята ръка дойде върху Елисей.

теперь позовите мне гуслиста. И когда гуслист играл на гуслях, тогда рука Господня коснулась Елисея,

16 И той каза: Така говори Господ: Направи цялата тази долина на трапове;

и он сказал: так говорит Господь: делайте на сей долине рвы за рвами,

17 з ащото така казва Господ: Без да видите вятър и дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

ибо так говорит Господь: не увидите ветра и не увидите дождя, а долина сия наполнится водою, которую будете пить вы и мелкий и крупный скот ваш;

18 Н о това е малко нещо пред очите на Господа. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви;

но этого мало пред очами Господа; Он и Моава предаст в руки ваши,

19 и ще победите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра земя.

и вы поразите все города укрепленные и все города главные, и все лучшие деревья срубите, и все источники водные запрудите, и все лучшие участки полевые испортите каменьями.

20 Н а сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода.

Поутру, когда возносят хлебное приношение, вдруг полилась вода по пути от Едома, и наполнилась земля водою.

21 А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, се събраха всички, които можеха да държат меч и нагоре, и застанаха на границата.

Когда Моавитяне услышали, что идут цари воевать с ними, тогда собраны были все, начиная от носящего пояс и старше, и стали на границе.

22 С лед като станаха на сутринта и слънцето изгря върху водите, моавците видяха водите отсреща червени като кръв и казаха:

Поутру встали они рано, и когда солнце воссияло над водою, Моавитянам издали показалась эта вода красною, как кровь.

23 Т ова е кръв; непременно царете са се били помежду си и са се поразили един друг; и така, сега към плячката, Моаве!

И сказали они: это кровь; сразились цари между собою и истребили друг друга; теперь на добычу, Моав!

24 А когато дойдоха в Израелевия стан, израелтяните станаха и поразиха моавците, така че онези побегнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им.

И пришли они к стану Израильскому. И встали Израильтяне и стали бить Моавитян, и те побежали от них, а они продолжали идти на них и бить Моавитян.

25 И зраелтяните събориха градовете и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си и я напълниха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но бойците с прашка го заобиколиха и го поразиха.

И города разрушили, и на всякий лучший участок в поле бросили каждый по камню и закидали его; и все протоки вод запрудили и все дерева лучшие срубили, так что оставались только каменья в Кир-Харешете. И обступили его пращники и разрушили его.

26 М оавският цар, когато видя, че губи сражението, събра около себе си седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.

И увидел царь Моавитский, что битва одолевает его, и взял с собою семьсот человек, владеющих мечом, чтобы пробиться к царю Едомскому; но не могли.

27 Т огава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израелтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.

И взял он сына своего первенца, которому следовало царствовать вместо него, и вознес его во всесожжение на стене. Это произвело большое негодование в Израильтянах, и они отступили от него и возвратились в свою землю.