1 Е то законите, които ще представиш пред тях.

И вот законы, которые ты объявишь им:

2 А ко купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.

если купишь раба Еврея, пусть он работает шесть лет, а в седьмой пусть выйдет на волю даром;

3 А ко е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.

если он пришел один, пусть один и выйдет; а если он женатый, пусть выйдет с ним и жена его;

4 А ко господарят му му е дал жена и тя му е родила синове или дъщери, то жената и децата ѝ ще бъдат на господаря ѝ, а той ще излезе сам.

если же господин его дал ему жену и она родила ему сынов, или дочерей, то жена и дети ее пусть останутся у господина ее, а он выйдет один;

5 Н о ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и децата си, не желая да изляза свободен,

но если раб скажет: люблю господина моего, жену мою и детей моих, не пойду на волю, --

6 т огава господарят му ще го заведе пред съдиите и като го отведе при градската порта или при стълба на градската порта, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб завинаги.

то пусть господин его приведет его пред богов и поставит его к двери, или к косяку, и проколет ему господин его ухо шилом, и он останется рабом его вечно.

7 А ко някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе, както излизат робите.

Если кто продаст дочь свою в рабыни, то она не может выйти, как выходят рабы;

8 А ко не се хареса на господаря си, който я е определил за себе си, то нека я остави да бъде откупена; той няма право да я продаде на чужденци, тъй като я е отхвърлил.

если она не угодна господину своему и он не обручит ее, пусть позволит выкупить ее; а чужому народу продать ее не властен, когда сам пренебрег ее;

9 Н о ако я е определил за сина си, то нека ѝ дари правата на дъщерите.

если он обручит ее сыну своему, пусть поступит с нею по праву дочерей;

10 А ко си вземе още една жена, да не лиши онази от храната ѝ, от дрехите ѝ и от съпружеско съжителство с нея.

если же другую возьмет за него, то она не должна лишаться пищи, одежды и супружеского сожития;

11 А ако не ѝ изпълни тези три условия, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. Закон срещу насилието

а если он сих трех не сделает для нее, пусть она отойдет даром, без выкупа.

12 К ойто удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт.

Кто ударит человека так, что он умрет, да будет предан смерти;

13 Н о ако това стане неволно и Бог е допуснал това, тогава Аз ще определя прибежищно място.

но если кто не злоумышлял, а Бог попустил ему попасть под руки его, то Я назначу у тебя место, куда убежать;

14 А ко обаче някой от озлобление убие ближния си коварно, то и от жертвеника Ми ще го извадиш, за да го убиеш.

а если кто с намерением умертвит ближнего коварно, то от жертвенника Моего бери его на смерть.

15 К ойто удари баща си или майка си, да бъде убит.

Кто ударит отца своего, или свою мать, того должно предать смерти.

16 К ойто открадне човек и го продаде или откраднатият бъде открит при него, той да бъде убит.

Кто украдет человека и продаст его, или найдется он в руках у него, то должно предать его смерти.

17 К ойто кълне баща си или майка си, да бъде убит.

Кто злословит отца своего, или свою мать, того должно предать смерти.

18 К огато се карат двама души, ако единият удари другия с камък или с юмрук и той не умре, а легне от раните си;

Когда ссорятся, и один человек ударит другого камнем, или кулаком, и тот не умрет, но сляжет в постель,

19 и ако после се привдигне и излиза, подпирайки се с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да не бъде наказан - само ще плати за денгубата му и ще се погрижи раненият да се излекува.

то, если он встанет и будет выходить из дома с помощью палки, ударивший не будет повинен; только пусть заплатит за остановку в его работе и даст на лечение его.

20 А ко някой удари роба си или робинята си с тояга, така че да умре под ръката му, да бъде наказан.

А если кто ударит раба своего, или служанку свою палкою, и они умрут под рукою его, то он должен быть наказан;

21 О баче ако удареният преживее един-два дни, тогава да не се наказва, понеже той е негова собственост.

но если они день или два дня переживут, то не должно наказывать его, ибо это его серебро.

22 А ко мъже се бият и ударят бременна жена, така че да пометне, а не последва друга повреда, тогава онзи, който я е ударил, да бъде глобен, както мъжът ѝ би му наложил, и да плати, както определят съдиите.

Когда дерутся люди, и ударят беременную женщину, и она выкинет, но не будет вреда, то взять с пеню, какую наложит на него муж той женщины, и он должен заплатить оную при посредниках;

23 Н о ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,

а если будет вред, то отдай душу за душу,

24 о ко за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,

глаз за глаз, зуб за зуб, руку за руку, ногу за ногу,

25 и згаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.

обожжение за обожжение, рану за рану, ушиб за ушиб.

26 А ко някой удари роба си или робинята си в окото и го повреди, заради окото му ще го освободи.

Если кто раба своего ударит в глаз, или служанку свою в глаз, и повредит его, пусть отпустит их на волю за глаз;

27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи заради зъба му.

и если выбьет зуб рабу своему, или рабе своей, пусть отпустит их на волю за зуб.

28 А ко вол прободе мъж или жена, така че да умре, тогава волът да бъде убит с камъни и месото му да не се яде; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.

Если вол забодает мужчину или женщину до смерти, то вола побить камнями и мяса его не есть; а хозяин вола не виноват;

29 Н о ако волът е бил бодлив отнапред и това е било известно на стопанина му, но той не го е държал вързан, а е убил мъж или жена, то волът да бъде убит с камъни, а също и стопанинът му трябва да умре.

но если вол бодлив был и вчера и третьего дня, и хозяин его, быв извещен о сем, не стерег его, а он убил мужчину или женщину, то вола побить камнями, и хозяина его предать смерти;

30 О баче, ако му бъде определен откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му бъде определено.

если на него наложен будет выкуп, пусть даст выкуп за душу свою, какой наложен будет на него.

31 А ко волът прободе син или дъщеря на някого, да се издаде същата присъда.

Сына ли забодает, дочь ли забодает, --по сему же закону поступать с ним.

32 Н о ако волът прободе роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикъла и нека волът бъде убит с камъни.

Если вол забодает раба или рабу, то господину их заплатить тридцать сиклей серебра, а вола побить камнями.

33 А ко някой изкопае яма или изкопае яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел,

Если кто раскроет яму, или если выкопает яму и не покроет ее, и упадет в нее вол или осел,

34 п ритежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а трупът ще бъде негов.

то хозяин ямы должен заплатить, отдать серебро хозяину их, а труп будет его.

35 А ко волът на някого прободе вола на друг, така че вторият вол умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят парите от продажбата му, и трупа също да си разделят.

Если чей-нибудь вол забодает до смерти вола у соседа его, пусть продадут живого вола и разделят пополам цену его; также и убитого пусть разделят пополам;

36 Н о ако се е знаело отнапред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е държал вързан, то той да възстанови жив вол за вол, а трупът ще бъде негов.

а если известно было, что вол бодлив был и вчера и третьего дня, но хозяин его не стерег его, то должен он заплатить вола за вола, а убитый будет его.