1 Т огава един Божий човек дойде от Юдея във Ветил чрез Господнето слово; а Еровоам стоеше при жертвеника, за да покади.

И вот, человек Божий пришел из Иудеи по слову Господню в Вефиль, в то время, как Иеровоам стоял у жертвенника, чтобы совершить курение.

2 И човекът извика против жертвеника чрез Господнето слово, като каза: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Син ще се роди на Давидовия дом, на име Осия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе. Човешки кости ще бъдат изгорени върху теб.

И произнес к жертвеннику слово Господне и сказал: жертвенник, жертвенник! так говорит Господь: вот, родится сын дому Давидову, имя ему Иосия, и принесет на тебе в жертву священников высот, совершающих на тебе курение, и человеческие кости сожжет на тебе.

3 И в същия ден той даде знамение, като каза: Това е знамението, което изговори Господ: Жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е на него, ще се разсипе.

И дал в тот день знамение, сказав: вот знамение того, что это изрек Господь: вот, этот жертвенник распадется, и пепел, который на нем, рассыплется.

4 А когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, протегна ръката си от жертвеника и каза: Хванете го. И ръката му, която протегна против него, изсъхна, така че не можа да я върне назад към себе си.

Когда царь услышал слово человека Божия, произнесенное к жертвеннику в Вефиле, то простер Иеровоам руку свою от жертвенника, говоря: возьмите его. И одеревенела рука его, которую он простер на него, и не мог он поворотить ее к себе.

5 С ъщо и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника според знамението, което Божият човек даде чрез Господнето слово.

И жертвенник распался, и пепел с жертвенника рассыпался, по знамению, которое дал человек Божий словом Господним.

6 Т огава царят каза на Божия човек: Изпроси, моля те, благоволението на Господа, твоя Бог, и се помоли за мене, за да ми се възстанови ръката. И така, Божият човек се помоли на Господа; и ръката на царя се възстанови и стана, както беше преди това.

И сказал царь человеку Божию: умилостиви лице Господа Бога твоего и помолись обо мне, чтобы рука моя могла поворотиться ко мне. И умилостивил человек Божий лице Господа, и рука царя поворотилась к нему и стала, как прежде.

7 Т огава царят каза на Божия човек: Ела с мен у дома да обядваме и ще ти дам подарък.

И сказал царь человеку Божию: зайди со мною в дом и подкрепи себя пищею, и я дам тебе подарок.

8 Н о Божият човек отвърна на царя: Дори и да искаш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място;

Но человек Божий сказал царю: хотя бы ты давал мне полдома твоего, я не пойду с тобою и не буду есть хлеба и не буду пить воды в этом месте,

9 з ащото това ми беше заръчано чрез Господнето слово: Не яж хляб там, нито пий вода и не се връщай по пътя, по който беше отишъл.

ибо так заповедано мне словом Господним: 'не ешь там хлеба и не пей воды и не возвращайся тою дорогою, которою ты шел'.

10 Т ака той си тръгна по друг път и не се върна по пътя, по който беше дошъл във Ветил.

И пошел он другою дорогою и не пошел обратно тою дорогою, которою пришел в Вефиль.

11 А във Ветил живееше един стар пророк. И синовете му дойдоха и му разказаха за всичките дела, които Божият човек беше извършил онзи ден във Ветил. Разказаха също на баща си и думите, които той беше говорил на царя.

В Вефиле жил один пророк-старец. Сын его пришел и рассказал ему все, что сделал сегодня человек Божий в Вефиле; и слова, какие он говорил царю, пересказали отцу своему.

12 Б аща им запита: По кой път си отиде? А синовете му бяха видели по кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юдея.

И спросил их отец их: какою дорогою он пошел? И показали сыновья его, какою дорогою пошел человек Божий, приходивший из Иудеи.

13 И така, той каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела. Той, като го възседна,

И сказал он сыновьям своим: оседлайте мне осла. И оседлали ему осла, и он сел на него.

14 о тиде след Божия човек и го намери седнал под един дъб; и му каза: Ти ли си Божият човек, дошъл от Юдея? Онзи отговори: Аз съм.

И поехал за человеком Божиим, и нашел его сидящего под дубом, и сказал ему: ты ли человек Божий, пришедший из Иудеи? И сказал тот: я.

15 Т огава пророкът му каза: Ела с мен и яж хляб.

И сказал ему: зайди ко мне в дом и поешь хлеба.

16 А той отговори: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза при тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място,

Тот сказал: я не могу возвратиться с тобою и пойти к тебе; не буду есть хлеба и не буду пить у тебя воды в сем месте,

17 з ащото ми бе казано чрез Господнето слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито като се връщаш, да минеш по пътя, по който си дошъл.

ибо словом Господним сказано мне: 'не ешь хлеба и не пей там воды и не возвращайся тою дорогою, которою ты шел'.

18 А другият му каза: И аз съм пророк, както си ти; и ангел ми говорѝ чрез Господнето слово, като ми каза: Върни го със себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода. Той обаче го лъжеше.

И сказал он ему: и я пророк такой же, как ты, и Ангел говорил мне словом Господним, и сказал: 'вороти его к себе в дом; пусть поест он хлеба и напьется воды'. --Он солгал ему.

19 И така, човекът се върна с него и яде хляб в къщата му и пи вода.

И тот воротился с ним, и поел хлеба в его доме, и напился воды.

20 А като седяха на трапезата, Господнето слово дойде към пророка, който го беше върнал,

Когда они еще сидели за столом, слово Господне было к пророку, воротившему его.

21 и извика към Божия човек, който беше дошъл от Юдея: Така говори Господ: Понеже ти не послуша Господнето слово и не опази заповедта, която ти даде Господ, твоят Бог,

И произнес он к человеку Божию, пришедшему из Иудеи, и сказал: так говорит Господь: за то, что ты не повиновался устам Господа и не соблюл повеления, которое заповедал тебе Господь Бог твой,

22 а се върна, яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти каза да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, затова тялото ти няма да бъде положено в гроба на бащите ти.

но воротился, ел хлеб и пил воду в том месте, о котором Он сказал тебе: 'не ешь хлеба и не пей воды', тело твое не войдет в гробницу отцов твоих.

23 И след като човекът беше ял хляб и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал от пътя.

После того, как тот поел хлеба и напился, он оседлал осла для пророка, которого он воротил.

24 С лед като той си тръгна, лъв го нападна на пътя и го уби. И тялото му беше проснато на пътя и оселът стоеше при него. Също и лъвът стоеше при тялото.

И отправился тот. И встретил его на дороге лев и умертвил его. И лежало тело его, брошенное на дороге; осел же стоял подле него, и лев стоял подле тела.

25 И , ето, хора, като минаваха, видяха тялото, проснато на пътя, и лъва, който стоеше при тялото. И като дойдоха, известиха това в града, където живееше старият пророк.

И вот, проходившие мимо люди увидели тело, брошенное на дороге, и льва, стоящего подле тела, и пошли и рассказали в городе, в котором жил пророк-старец.

26 А когато пророкът, който го беше върнал, чу, каза: Това е Божият човек, който не послуша Господнето слово. Затова Господ го предаде на лъва да го разкъса и го уби според словото, което Господ му говорѝ.

Пророк, воротивший его с дороги, услышав, сказал: это тот человек Божий, который не повиновался устам Господа; Господь предал его льву, который изломал его и умертвил его, по слову Господа, которое Он изрек ему.

27 Т огава каза на синовете си: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха.

И сказал сыновьям своим: оседлайте мне осла. И оседлали они.

28 И той отиде и намери тялото му, проснато на пътя, и осела и лъва, които стояха при тялото. Лъвът не беше изял тялото, нито беше разкъсал осела.

Он отправился и нашел тело его, брошенное на дороге; осел же и лев стояли подле тела; лев не съел тела и не изломал осла.

29 Т огава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го отнесе. И старият пророк дойде в града си, за да го оплаче и да го погребе.

И поднял пророк тело человека Божия, и положил его на осла, и повез его обратно. И пошел пророк-старец в город, чтобы оплакать и похоронить его.

30 Т ой положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, като казваха: Жалко, брате мой!

И положил тело его в своей гробнице и плакал по нем: увы, брат мой!

31 И като го погребаха, говорѝ на синовете си: Когато умра, погребете и мене в гроба, където е погребан Божият човек. Сложете костите ми при неговите кости.

После погребения его он сказал сыновьям своим: когда я умру, похороните меня в гробнице, в которой погребен человек Божий; подле костей его положите кости мои;

32 З ащото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господнето слово против жертвеника във Ветил и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове. Божието наказание за нечестието на Еровоам и неговия дом

ибо сбудется слово, которое он по повелению Господню произнес о жертвеннике в Вефиле и о всех капищах на высотах, в городах Самарийских.

33 Н о дори и след това Еровоам не се отвърна от лошия си път, а пак правеше от всякакви хора жреци за високите места. Който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места.

И после сего события Иеровоам не сошел со своей худой дороги, но продолжал ставить из народа священников высот; кто хотел, того он посвящал, и тот становился священником высот.

34 И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради който щеше да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

Это вело дом Иеровоамов ко греху и к погибели и к истреблению его с лица земли.