1 ( По слав. 64.) За първия певец, Давидов псалом. Песен. Теб чака хваление, Боже, в Сион; и пред Тебе ще се изпълни оброкът.
(64-1) ^^Начальнику хора. Псалом Давида для пения.^^ (64-2) Тебе, Боже, принадлежит хвала на Сионе, и Тебе воздастся обет.
2 Т и, Който слушаш молитва, при Тебе ще идва всяка твар.
(64-3) Ты слышишь молитву; к Тебе прибегает всякая плоть.
3 Б еззакония ме надвиха; но престъпленията ни - Ти ще ги очистиш.
(64-4) Дела беззаконий превозмогают меня; Ты очистишь преступления наши.
4 Б лажен човекът, когото избираш и приемаш, за да живее в Твоите дворове; ще се наситим от благата на Твоя дом, на святия Ти храм.
(64-5) Блажен, кого Ты избрал и приблизил, чтобы он жил во дворах Твоих. Насытимся благами дома Твоего, святаго храма Твоего.
5 С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, надеждо на всичките земни краища и на онези, които са далеч по море -
(64-6) Страшный в правосудии, услышь нас, Боже, Спаситель наш, упование всех концов земли и находящихся в море далеко,
6 Т и, Който със силата Си утвърждаваш планините, препасан с могъщество,
(64-7) поставивший горы силою Своею, препоясанный могуществом,
7 К ойто правиш да утихва шумът на морето, бученето на вълните му и размирието на племената.
(64-8) укрощающий шум морей, шум волн их и мятеж народов!
8 Т ака и тези, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта;
(64-9) И убоятся знамений Твоих живущие на пределах. Утро и вечер возбудишь к славе.
9 к ато посещаваш земята и я напояваш, Ти я обогатяваш преизобилно. Реките Божии са пълни с вода, за да дадеш жито на народа Си, защото така си приготвил земята;
(64-10) Ты посещаешь землю и утоляешь жажду ее, обильно обогащаешь ее: поток Божий полон воды; Ты приготовляешь хлеб, ибо так устроил ее;
10 к ато напояваш нейните бразди, изравняваш буците ѝ; като я размекваш с капките на дъжда, благославяш поникналото от нея;
(64-11) напояешь борозды ее, уравниваешь глыбы ее, размягчаешь ее каплями дождя, благословляешь произрастания ее;
11 в ърху годината на благостта Си слагаш венец и от следите Ти капе тлъстина.
(64-12) венчаешь лето благости Твоей, и стези Твои источают тук,
12 П асбищата на пустинята капят от изобилията си и хълмовете се опасват с радост;
(64-13) источают на пустынные пажити, и холмы препоясываются радостью;
13 л ивадите се обличат със стада и долините се покриват с жито; възклицават, също и пеят.
(64-14) луга одеваются стадами, и долины покрываются хлебом, восклицают и поют.