1 Д а! Поради това сърцето ми трепери и се измества от мястото си.

И от сего трепещет сердце мое и подвиглось с места своего.

2 С лушайте внимателно гърма на гласа Му и шума, който излиза от устата Му.

Слушайте, слушайте голос Его и гром, исходящий из уст Его.

3 П раща го под цялото небе и светкавицата Си - до краищата на земята;

Под всем небом раскат его, и блистание его--до краев земли.

4 с лед нея реве глас, гърми с гласа на величието Си и не ги възпира, щом се чуе гласът Му.

За ним гремит глас; гремит Он гласом величества Своего и не останавливает его, когда голос Его услышан.

5 Б ог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които не можем да разбираме;

Дивно гремит Бог гласом Своим, делает дела великие, для нас непостижимые.

6 з ащото казва на снега: Вали на земята, също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;

Ибо снегу Он говорит: будь на земле; равно мелкий дождь и большой дождь в Его власти.

7 з апечатва ръката на всеки човек, така че всички хора, които е създал, да разбират силата Му.

Он полагает печать на руку каждого человека, чтобы все люди знали дело Его.

8 Т огава зверовете влизат в скривалищата и остават в рововете си.

Тогда зверь уходит в убежище и остается в своих логовищах.

9 О т пространството си иде бурята и студът - от ветровете, които разпръскват облаците.

От юга приходит буря, от севера--стужа.

10 Ч рез духане от Бога се дава лед и широките води замръзват;

От дуновения Божия происходит лед, и поверхность воды сжимается.

11 с ъщо гъстия облак Той натоварва с влага, простира нашироко светкавичния Си облак,

Также влагою Он наполняет тучи, и облака сыплют свет Его,

12 к оито според Неговото наставление се носят наоколо, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земното кълбо -

и они направляются по намерениям Его, чтоб исполнить то, что Он повелит им на лице обитаемой земли.

13 б ило че за наказание или за земята Си, или за милост ги докарва.

Он повелевает им идти или для наказания, или в благоволение, или для помилования.

14 С лушай това, Йове, застани и размисли върху чудесните Божии дела.

Внимай сему, Иов; стой и разумевай чудные дела Божии.

15 Р азбираш ли как Бог им налага волята Си и прави светкавицата да свети от облака Му?

Знаешь ли, как Бог располагает ими и повелевает свету блистать из облака Своего?

16 Р азбираш ли как облаците увисват, чудесните дела на Съвършения в знание?

Разумеешь ли равновесие облаков, чудное дело Совершеннейшего в знании?

17 Т и, чиито дрехи стават топли, когато земята е в затишие, поради южния вятър,

Как нагревается твоя одежда, когда Он успокаивает землю от юга?

18 м ожеш ли като Него да разпростреш небето, което като лято огледало е здраво?

Ты ли с Ним распростер небеса, твердые, как литое зеркало?

19 Н аучи ни какво да Му кажем, защото поради невежество ние не можем да наредим думите си.

Научи нас, что сказать Ему? Мы в этой тьме ничего не можем сообразить.

20 Щ е Му се извести ли, че желая да говоря, като зная, че ако продума човек, непременно ще бъде погълнат?

Будет ли возвещено Ему, что я говорю? Сказал ли кто, что сказанное доносится Ему?

21 И сега хората не могат да погледнат към светлината, когато блести на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,

Теперь не видно яркого света в облаках, но пронесется ветер и расчистит их.

22 и е дошло златозарно сияние от север; а как ще погледнат към Бога, у Когото е страшна слава!

Светлая погода приходит от севера, и окрест Бога страшное великолепие.

23 В семогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила, а правосъдието и преизобилната правда Той няма да отблъсне.

Вседержитель! мы не постигаем Его. Он велик силою, судом и полнотою правосудия. Он не угнетает.

24 З атова хората се боят от Него; Той не зачита никого от високоумните.

Посему да благоговеют пред Ним люди, и да трепещут пред Ним все мудрые сердцем!