1 Ч овекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение.

Человек, рожденный женою, краткодневен и пресыщен печалями:

2 Ц ъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи.

как цветок, он выходит и опадает; убегает, как тень, и не останавливается.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе?

И на него-то Ты отверзаешь очи Твои, и меня ведешь на суд с Тобою?

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

Кто родится чистым от нечистого? Ни один.

5 Т ъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Если дни ему определены, и число месяцев его у Тебя, если Ты положил ему предел, которого он не перейдет,

6 о твърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си.

то уклонись от него: пусть он отдохнет, доколе не окончит, как наемник, дня своего.

7 З ащото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне

Для дерева есть надежда, что оно, если и будет срублено, снова оживет, и отрасли от него не перестанут:

8 д аже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;

если и устарел в земле корень его, и пень его замер в пыли,

9 п онеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.

но, лишь почуяло воду, оно дает отпрыски и пускает ветви, как бы вновь посаженное.

10 Н о човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?

А человек умирает и распадается; отошел, и где он?

11 К акто водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,

Уходят воды из озера, и река иссякает и высыхает:

12 т ака човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

так человек ляжет и не станет; до скончания неба он не пробудится и не воспрянет от сна своего.

13 О , да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!

О, если бы Ты в преисподней сокрыл меня и укрывал меня, пока пройдет гнев Твой, положил мне срок и потом вспомнил обо мне!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.

Когда умрет человек, то будет ли он опять жить? Во все дни определенного мне времени я ожидал бы, пока придет мне смена.

15 Щ е повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Воззвал бы Ты, и я дал бы Тебе ответ, и Ты явил бы благоволение творению рук Твоих;

16 А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми?

ибо тогда Ты исчислял бы шаги мои и не подстерегал бы греха моего;

17 П рестъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми.

в свитке было бы запечатано беззаконие мое, и Ты закрыл бы вину мою.

18 Н аистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;

Но гора падая разрушается, и скала сходит с места своего;

19 к акто водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.

вода стирает камни; разлив ее смывает земную пыль: так и надежду человека Ты уничтожаешь.

20 Н адделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.

Теснишь его до конца, и он уходит; изменяешь ему лице и отсылаешь его.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях;

В чести ли дети его--он не знает, унижены ли--он не замечает;

22 з нае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.

но плоть его на нем болит, и душа его в нем страдает.