1 ( По слав. 72.) Асафов Псалом. Благ е наистина Бог към Израел, към чистосърдечните.

(72-1) ^^Псалом Асафа.^^ Как благ Бог к Израилю, к чистым сердцем!

2 А колкото до мене, краката ми почти се отклониха, без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.

(72-2) А я--едва не пошатнулись ноги мои, едва не поскользнулись стопы мои, --

3 З ащото завидях на надменните, като гледах благоденствието на нечестивите.

(72-3) я позавидовал безумным, видя благоденствие нечестивых,

4 П онеже не се притесняват при умирането си, а тялото им е тлъсто.

(72-4) ибо им нет страданий до смерти их, и крепки силы их;

5 Н е са в общите човешки трудове, нито са измъчвани, както другите хора.

(72-5) на работе человеческой нет их, и с людьми не подвергаются ударам.

6 З атова гордостта като верижка окръжава шията им, насилието ги облича като дреха.

(72-6) Оттого гордость, как ожерелье, обложила их, и дерзость, наряд, одевает их;

7 О чите им изпъкват от тлъстина; мечтите на сърцето им се превъзнасят.

(72-7) выкатились от жира глаза их, бродят помыслы в сердце;

8 П рисмиват се и говорят нечестиво за насилие; говорят горделиво,

(72-8) над всем издеваются, злобно разглашают клевету, говорят свысока;

9 и здигат устата си до небето и езикът им обхожда земята.

(72-9) поднимают к небесам уста свои, и язык их расхаживает по земле.

10 З атова се отбива при тях народът му; и вода с пълна чаша се изпива от тях.

(72-10) Потому туда же обращается народ Его, и пьют воду полною чашею,

11 И казват: Откъде знае Бог? И: Има ли знание във Всевишния?

(72-11) и говорят: 'как узнает Бог? и есть ли ведение у Вышнего?'

12 Е то такива са нечестивите! Винаги са благополучни! Умножават богатство!

(72-12) И вот, эти нечестивые благоденствуют в веке сем, умножают богатство.

13 Н аистина аз напразно съм очистил сърцето си и съм измил в невинност ръцете си,

(72-13) так не напрасно ли я очищал сердце мое и омывал в невинности руки мои,

14 т ъй като съм измъчван цял ден и наказван всяка сутрин.

(72-14) и подвергал себя ранам всякий день и обличениям всякое утро?

15 А ко понечех да говоря така, ето, бих изневерил на поколението на децата Ти;

(72-15) если бы я сказал: 'буду рассуждать так', --то я виновен был бы пред родом сынов Твоих.

16 и мислех как да разбера това, но ми се виждаше много трудно,

(72-16) И думал я, как бы уразуметь это, но это трудно было в глазах моих,

17 д окато влязох в Божието светилище и размишлявах върху сетнината им.

(72-17) доколе не вошел я во святилище Божие и не уразумел конца их.

18 Т и наистина си ги сложил на хлъзгави места, тръшнал си ги на разорение.

(72-18) Так! на скользких путях поставил Ты их и низвергаешь их в пропасти.

19 К ак изведнъж стигат до запустение! Съвършено биват довършвани от ужаси.

(72-19) Как нечаянно пришли они в разорение, исчезли, погибли от ужасов!

20 К акто сън изчезва след събуждане, така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,

(72-20) Как сновидение по пробуждении, так Ты, Господи, пробудив, уничтожишь мечты их.

21 н о тогава моето сърце кипеше и чреслата ми се измъчваха.

(72-21) Когда кипело сердце мое, и терзалась внутренность моя,

22 Д отолкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Теб.

(72-22) тогда я был невежда и не разумел; как скот был я пред Тобою.

23 О баче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.

(72-23) Но я всегда с Тобою: Ты держишь меня за правую руку;

24 Ч рез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава.

(72-24) Ты руководишь меня советом Твоим и потом примешь меня в славу.

25 К ого имам на небето освен Теб? И на земята не желая друг освен Тебе.

(72-25) Кто мне на небе? и с Тобою ничего не хочу на земле.

26 Ч езне плътта ми и сърцето ми; но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял.

(72-26) Изнемогает плоть моя и сердце мое: Бог твердыня сердца моего и часть моя вовек.

27 З ащото, ето, тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те изоставят.

(72-27) Ибо вот, удаляющие себя от Тебя гибнут; Ты истребляешь всякого отступающего от Тебя.

28 Н о за мен е добре да се приближа към Бога; Теб, Господи Йехова, направих прибежището си, за да възгласявам всички Твои дела.

(72-28) А мне благо приближаться к Богу! На Господа Бога я возложил упование мое, чтобы возвещать все дела Твои.