1 ( По слав. 72). Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.

(72-1) ^^Псалом Асафа.^^ Как благ Бог к Израилю, к чистым сердцем!

2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.

(72-2) А я--едва не пошатнулись ноги мои, едва не поскользнулись стопы мои, --

3 З ащото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.

(72-3) я позавидовал безумным, видя благоденствие нечестивых,

4 П онеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.

(72-4) ибо им нет страданий до смерти их, и крепки силы их;

5 Н е са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.

(72-5) на работе человеческой нет их, и с людьми не подвергаются ударам.

6 З атова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.

(72-6) Оттого гордость, как ожерелье, обложила их, и дерзость, наряд, одевает их;

7 О чите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.

(72-7) выкатились от жира глаза их, бродят помыслы в сердце;

8 П рисмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,

(72-8) над всем издеваются, злобно разглашают клевету, говорят свысока;

9 И здигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.

(72-9) поднимают к небесам уста свои, и язык их расхаживает по земле.

10 З атова отбиват се при тях+ людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.

(72-10) Потому туда же обращается народ Его, и пьют воду полною чашею,

11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?

(72-11) и говорят: 'как узнает Бог? и есть ли ведение у Вышнего?'

12 Е то, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!

(72-12) И вот, эти нечестивые благоденствуют в веке сем, умножают богатство.

13 Н аистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,

(72-13) так не напрасно ли я очищал сердце мое и омывал в невинности руки мои,

14 Т ъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.

(72-14) и подвергал себя ранам всякий день и обличениям всякое утро?

15 А ко речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;

(72-15) если бы я сказал: 'буду рассуждать так', --то я виновен был бы пред родом сынов Твоих.

16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,

(72-16) И думал я, как бы уразуметь это, но это трудно было в глазах моих,

17 Д о като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.

(72-17) доколе не вошел я во святилище Божие и не уразумел конца их.

18 Т и наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.

(72-18) Так! на скользких путях поставил Ты их и низвергаешь их в пропасти.

19 К ак изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.

(72-19) Как нечаянно пришли они в разорение, исчезли, погибли от ужасов!

20 К акто се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,

(72-20) Как сновидение по пробуждении, так Ты, Господи, пробудив, уничтожишь мечты их.

21 Н о тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.

(72-21) Когда кипело сердце мое, и терзалась внутренность моя,

22 Д о толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.

(72-22) тогда я был невежда и не разумел; как скот был я пред Тобою.

23 О баче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.

(72-23) Но я всегда с Тобою: Ты держишь меня за правую руку;

24 Ч рез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.

(72-24) Ты руководишь меня советом Твоим и потом примешь меня в славу.

25 К ого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.

(72-25) Кто мне на небе? и с Тобою ничего не хочу на земле.

26 Ч езне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.

(72-26) Изнемогает плоть моя и сердце мое: Бог твердыня сердца моего и часть моя вовек.

27 З ащото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.

(72-27) Ибо вот, удаляющие себя от Тебя гибнут; Ты истребляешь всякого отступающего от Тебя.

28 Н о за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.

(72-28) А мне благо приближаться к Богу! На Господа Бога я возложил упование мое, чтобы возвещать все дела Твои.