1 ( По слав. 77). Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.

(77-1) ^^Учение Асафа.^^ Внимай, народ мой, закону моему, приклоните ухо ваше к словам уст моих.

2 Щ е отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

(77-2) Открою уста мои в притче и произнесу гадания из древности.

3 Т ова, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

(77-3) Что слышали мы и узнали, и отцы наши рассказали нам,

4 Н яма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,

(77-4) не скроем от детей их, возвещая роду грядущему славу Господа, и силу Его, и чудеса Его, которые Он сотворил.

5 З ащото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,

(77-5) Он постановил устав в Иакове и положил закон в Израиле, который заповедал отцам нашим возвещать детям их,

6 З а да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.

(77-6) чтобы знал грядущий род, дети, которые родятся, и чтобы они в свое время возвещали своим детям, --

7 З а да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

(77-7) возлагать надежду свою на Бога и не забывать дел Божиих, и хранить заповеди Его,

8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

(77-8) и не быть подобными отцам их, роду упорному и мятежному, неустроенному сердцем и неверному Богу духом своим.

9 Е фремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

(77-9) Сыны Ефремовы, вооруженные, стреляющие из луков, обратились назад в день брани:

10 Н е опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

(77-10) они не сохранили завета Божия и отреклись ходить в законе Его;

11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

(77-11) забыли дела Его и чудеса, которые Он явил им.

12 П ред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис

(77-12) Он пред глазами отцов их сотворил чудеса в земле Египетской, на поле Цоан:

13 Р аздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

(77-13) разделил море, и провел их чрез него, и поставил воды стеною;

14 В оди ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

(77-14) и днем вел их облаком, а во всю ночь светом огня;

15 Р азцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.

(77-15) рассек камень в пустыне и напоил их, как из великой бездны;

16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.

(77-16) из скалы извел потоки, и воды потекли, как реки.

17 Н о те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

(77-17) Но они продолжали грешить пред Ним и раздражать Всевышнего в пустыне:

18 С ъс сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,

(77-18) искушали Бога в сердце своем, требуя пищи по душе своей,

19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

(77-19) и говорили против Бога и сказали: 'может ли Бог приготовить трапезу в пустыне?'

20 Е то, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

(77-20) Вот, Он ударил в камень, и потекли воды, и полились ручьи. 'Может ли Он дать и хлеб, может ли приготовлять мясо народу Своему?'

21 З атова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

(77-21) Господь услышал и воспламенился гневом, и огонь возгорелся на Иакова, и гнев подвигнулся на Израиля

22 З ащото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.

(77-22) за то, что не веровали в Бога и не уповали на спасение Его.

23 П ри все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

(77-23) Он повелел облакам свыше и отверз двери неба,

24 Т а им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

(77-24) и одождил на них манну в пищу, и хлеб небесный дал им.

25 В секи ядеше ангелски хляб+; Прати им храна до насита.

(77-25) Хлеб ангельский ел человек; послал Он им пищу до сытости.

26 П одигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

(77-26) Он возбудил на небе восточный ветер и навел южный силою Своею

27 Н аваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;

(77-27) и, как пыль, одождил на них мясо и, как песок морской, птиц пернатых:

28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.

(77-28) поверг их среди стана их, около жилищ их, --

29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

(77-29) и они ели и пресытились; и желаемое ими дал им.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,

(77-30) Но еще не прошла прихоть их, еще пища была в устах их,

31 Г невът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

(77-31) гнев Божий пришел на них, убил тучных их и юношей Израилевых низложил.

32 П ри всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

(77-32) При всем этом они продолжали грешить и не верили чудесам Его.

33 З атова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

(77-33) И погубил дни их в суете и лета их в смятении.

34 К огато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

(77-34) Когда Он убивал их, они искали Его и обращались, и с раннего утра прибегали к Богу,

35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

(77-35) и вспоминали, что Бог--их прибежище, и Бог Всевышний--Избавитель их,

36 Н о с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

(77-36) и льстили Ему устами своими и языком своим лгали пред Ним;

37 З ащото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

(77-37) сердце же их было неправо пред Ним, и они не были верны завету Его.

38 Н о Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

(77-38) Но Он, Милостивый, прощал грех и не истреблял их, многократно отвращал гнев Свой и не возбуждал всей ярости Своей:

39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

(77-39) Он помнил, что они плоть, дыхание, которое уходит и не возвращается.

40 К олко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

(77-40) Сколько раз они раздражали Его в пустыне и прогневляли Его в необитаемой!

41 К ато изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

(77-41) и снова искушали Бога и оскорбляли Святаго Израилева,

42 Н е си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

(77-42) не помнили руки Его, дня, когда Он избавил их от угнетения,

43 К ак показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

(77-43) когда сотворил в Египте знамения Свои и чудеса Свои на поле Цоан;

44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

(77-44) и превратил реки их и потоки их в кровь, чтобы они не могли пить;

45 К ак прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

(77-45) послал на них насекомых, чтобы жалили их, и жаб, чтобы губили их;

46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци

(77-46) земные произрастения их отдал гусенице и труд их--саранче;

47 К ак порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

(77-47) виноград их побил градом и сикоморы их--льдом;

48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

(77-48) скот их предал граду и стада их--молниям;

49 К ак изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

(77-49) послал на них пламень гнева Своего, и негодование, и ярость и бедствие, посольство злых ангелов;

50 И зравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

(77-50) уравнял стезю гневу Своему, не охранял души их от смерти, и скот их предал моровой язве;

51 К ак порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,

(77-51) поразил всякого первенца в Египте, начатки сил в шатрах Хамовых;

52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,

(77-52) и повел народ Свой, как овец, и вел их, как стадо, пустынею;

53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;

(77-53) вел их безопасно, и они не страшились, а врагов их покрыло море;

54 К ак ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

(77-54) и привел их в область святую Свою, на гору сию, которую стяжала десница Его;

55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

(77-55) прогнал от лица их народы и землю их разделил в наследие им, и колена Израилевы поселил в шатрах их.

56 Н о въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,

(77-56) Но они еще искушали и огорчали Бога Всевышнего, и уставов Его не сохраняли;

57 Н о връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

(77-57) отступали и изменяли, как отцы их, обращались назад, как неверный лук;

58 З ащото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

(77-58) огорчали Его высотами своими и истуканами своими возбуждали ревность Его.

59 Ч у Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

(77-59) Услышал Бог и воспламенился гневом и сильно вознегодовал на Израиля;

60 Т ъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

(77-60) отринул жилище в Силоме, скинию, в которой обитал Он между человеками;

61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

(77-61) и отдал в плен крепость Свою и славу Свою в руки врага,

62 Т оже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.

(77-62) и предал мечу народ Свой и прогневался на наследие Свое.

63 О гън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

(77-63) Юношей его поедал огонь, и девицам его не пели брачных песен;

64 С вещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

(77-64) священники его падали от меча, и вдовы его не плакали.

65 Т огава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;

(77-65) Но, как бы от сна, воспрянул Господь, как бы исполин, побежденный вином,

66 И , като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

(77-66) и поразил врагов его в тыл, вечному сраму предал их;

67 П ри това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

(77-67) и отверг шатер Иосифов и колена Ефремова не избрал,

68 Н о избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

(77-68) а избрал колено Иудино, гору Сион, которую возлюбил.

69 С ъгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

(77-69) И устроил, как небо, святилище Свое и, как землю, утвердил его навек,

70 И збра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;

(77-70) и избрал Давида, раба Своего, и взял его от дворов овчих

71 О тподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

(77-71) и от доящих привел его пасти народ Свой, Иакова, и наследие Свое, Израиля.

72 Т ака той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.

(77-72) И он пас их в чистоте сердца своего и руками мудрыми водил их.