1 Г орко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, Като пабирък след гроздобер; Няма грозд за ядене, Нито първозряла смоковница, която душата ми желае.

Горе мне! ибо со мною теперь--как по собрании летних плодов, как по уборке винограда: ни одной ягоды для еды, ни спелого плода, которого желает душа моя.

2 Б лагочестив се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка.

Не стало милосердых на земле, нет правдивых между людьми; все строят ковы, чтобы проливать кровь; каждый ставит брату своему сеть.

3 Д вете им ръце се простират към злото, за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата мисъл на душата си; Така те заедно тъкат работата.

Руки их обращены к тому, чтобы уметь делать зло; начальник требует подарков, и судья судит за взятки, а вельможи высказывают злые хотения души своей и извращают дело.

4 Н ай-добрият между тях е като трън, Най-праведният е по-бодлив от трънен плет; Денят предсказан от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; Сега ще изпаднат в недоумение.

Лучший из них--как терн, и справедливый--хуже колючей изгороди, день провозвестников Твоих, посещение Твое наступает; ныне постигнет их смятение.

5 Н е се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти;

Не верьте другу, не полагайтесь на приятеля; от лежащей на лоне твоем стереги двери уст твоих.

6 З ащото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятелите на човека са домашните му.

Ибо сын позорит отца, дочь восстает против матери, невестка--против свекрови своей; враги человеку--домашние его.

7 Н о аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.

А я буду взирать на Господа, уповать на Бога спасения моего: Бог мой услышит меня.

8 Н е злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Ако падна, ще стана; Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.

Не радуйся ради меня, неприятельница моя! хотя я упал, но встану; хотя я во мраке, но Господь свет для меня.

9 Щ е нося гнева на Господа, Защото Му съгреших, Догдето отсъди делото ми И извърши съдба за мене Като ме изведе на видело; Тогава ще видя правдата Му.

Гнев Господень я буду нести, потому что согрешил пред Ним, доколе Он не решит дела моего и не совершит суда надо мною; тогда Он выведет меня на свет, и я увижу правду Его.

10 Т огава и неприятелката ми ще я види, И срам ще покрие оная, която ми каза: Где е Господ твоят Бог? Очите ми ще я видят; Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.

И увидит это неприятельница моя и стыд покроет ее, говорившую мне: 'где Господь Бог твой?' Насмотрятся на нее глаза мои, как она будет попираема подобно грязи на улицах.

11 И де ден, когато ще се съградят стените ти! В същия ден ще се махне надалеч постановеното.

В день сооружения стен твоих, в этот день отдалится определение.

12 В същия час ще дойдат човеци до тебе от Асирия И от египетските градове, И от Египет до Ефрат, От море до море, и от планина до планина.

В тот день придут к тебе из Ассирии и городов Египетских, и от Египта до реки, и от моря до моря, и от горы до горы.

13 П ри все това, земята ще запустее По причина на жителите си, Поради плода на делата им.

А земля та будет пустынею за жителей ее, за плоды деяний их.

14 П аси людете Си с жезъла Си, Стадото Твоето наследство, Което живее уединено в леса всред Кармил; Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.

Паси народ Твой жезлом Твоим, овец наследия Твоего, обитающих уединенно в лесу среди Кармила; да пасутся они на Васане и Галааде, как во дни древние!

15 Щ е му покажа чудесни неща Както в дните на излизането ти из Египетската земя.

Как во дни исхода твоего из земли Египетской, явлю ему дивные дела.

16 Н ародите, като видят това, ще се посрамят За всичката си сила; Ще турят ръка на уста, Ушите им ще оглушеят.

Увидят это народы и устыдятся при всем могуществе своем; положат руку на уста, уши их сделаются глухими;

17 Щ е лижат пръстта като змии, Като земните гадини ще излизат треперещи из дупките си; Ще дохождат със страх при Господа нашия Бог, И ще се уплашат поради Тебе.

будут лизать прах как змея, как черви земные выползут они из укреплений своих; устрашатся Господа Бога нашего и убоятся Тебя.

18 К ой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението Но останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, Защото Му е угодно да показва милост.

Кто Бог, как Ты, прощающий беззаконие и не вменяющий преступления остатку наследия Твоего? не вечно гневается Он, потому что любит миловать.

19 И зново Той ще се смили за нас, Ще стъпче беззаконията ни; И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.

Он опять умилосердится над нами, изгладит беззакония наши. Ты ввергнешь в пучину морскую все грехи наши.

20 Щ е покажеш вярност към Якова, И милост към Авраама, Както си се клел на бащите ни от древните дни.

Ты явишь верность Иакову, милость Аврааму, которую с клятвою обещал отцам нашим от дней первых.