1 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
Иисус, продолжая говорить им притчами, сказал:
2 Н ебесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
Царство Небесное подобно человеку царю, который сделал брачный пир для сына своего
3 Т ой разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
и послал рабов своих звать званых на брачный пир; и не хотели придти.
4 П ак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
Опять послал других рабов, сказав: скажите званым: вот, я приготовил обед мой, тельцы мои и что откормлено, заколото, и всё готово; приходите на брачный пир.
5 н о те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
Но они, пренебрегши то, пошли, кто на поле свое, а кто на торговлю свою;
6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
прочие же, схватив рабов его, оскорбили и убили.
7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
Услышав о сем, царь разгневался, и, послав войска свои, истребил убийц оных и сжег город их.
8 Т огава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
Тогда говорит он рабам своим: брачный пир готов, а званые не были достойны;
9 З атова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
итак пойдите на распутия и всех, кого найдете, зовите на брачный пир.
10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
И рабы те, выйдя на дороги, собрали всех, кого только нашли, и злых и добрых; и брачный пир наполнился возлежащими.
11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
Царь, войдя посмотреть возлежащих, увидел там человека, одетого не в брачную одежду,
12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
и говорит ему: друг! как ты вошел сюда не в брачной одежде? Он же молчал.
13 Т огава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Тогда сказал царь слугам: связав ему руки и ноги, возьмите его и бросьте во тьму внешнюю; там будет плач и скрежет зубов;
14 З ащото мнозина са поканени, а малцина избрани.
ибо много званых, а мало избранных.
15 Т огава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
Тогда фарисеи пошли и совещались, как бы уловить Его в словах.
16 И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
И посылают к Нему учеников своих с иродианами, говоря: Учитель! мы знаем, что Ты справедлив, и истинно пути Божию учишь, и не заботишься об угождении кому-либо, ибо не смотришь ни на какое лице;
17 К ажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
итак скажи нам: как Тебе кажется? позволительно ли давать подать кесарю, или нет?
18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
Но Иисус, видя лукавство их, сказал: что искушаете Меня, лицемеры?
19 П окажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
покажите Мне монету, которою платится подать. Они принесли Ему динарий.
20 Т ой им каза: Чий е този образ и надпис?
И говорит им: чье это изображение и надпись?
21 К азват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
Говорят Ему: кесаревы. Тогда говорит им: итак отдавайте кесарево кесарю, а Божие Богу.
22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.
Услышав это, они удивились и, оставив Его, ушли.
23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
В тот день приступили к Нему саддукеи, которые говорят, что нет воскресения, и спросили Его:
24 У чителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
Учитель! Моисей сказал: если кто умрет, не имея детей, то брат его пусть возьмет за себя жену его и восстановит семя брату своему;
25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
было у нас семь братьев; первый, женившись, умер и, не имея детей, оставил жену свою брату своему;
26 с ъщо и вторият и третият, до седмият.
подобно и второй, и третий, даже до седьмого;
27 А подир всички умря и жената.
после же всех умерла и жена;
28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.
итак, в воскресении, которого из семи будет она женою? ибо все имели ее.
29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
Иисус сказал им в ответ: заблуждаетесь, не зная Писаний, ни силы Божией,
30 З ащото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небето.
ибо в воскресении ни женятся, ни выходят замуж, но пребывают, как Ангелы Божии на небесах.
31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
А о воскресении мертвых не читали ли вы реченного вам Богом:
32 “ Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
Я Бог Авраама, и Бог Исаака, и Бог Иакова? Бог не есть Бог мертвых, но живых.
33 И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.
И, слыша, народ дивился учению Его.
34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
А фарисеи, услышав, что Он привел саддукеев в молчание, собрались вместе.
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
И один из них, законник, искушая Его, спросил, говоря:
36 У чителю, коя е голямата заповед в закона?
Учитель! какая наибольшая заповедь в законе?
37 А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.
Иисус сказал ему: возлюби Господа Бога твоего всем сердцем твоим и всею душею твоею и всем разумением твоим:
38 Т ова е голямата и първа заповед.
сия есть первая и наибольшая заповедь;
39 А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.
вторая же подобная ей: возлюби ближнего твоего, как самого себя;
40 Н а тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
на сих двух заповедях утверждается весь закон и пророки.
41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
Когда же собрались фарисеи, Иисус спросил их:
42 К акво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
что вы думаете о Христе? чей Он сын? Говорят Ему: Давидов.
43 К азва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
Говорит им: как же Давид, по вдохновению, называет Его Господом, когда говорит:
44 “ Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?
сказал Господь Господу моему: седи одесную Меня, доколе положу врагов Твоих в подножие ног Твоих?
45 А ко, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
Итак, если Давид называет Его Господом, как же Он сын ему?
46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
И никто не мог отвечать Ему ни слова; и с того дня никто уже не смел спрашивать Его.