1 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

And Jesus answered and spake again in parables unto them, saying,

2 Н ебесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

The kingdom of heaven is likened unto a certain king, who made a marriage feast for his son,

3 Т ой разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

and sent forth his servants to call them that were bidden to the marriage feast: and they would not come.

4 П ак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

Again he sent forth other servants, saying, Tell them that are bidden, Behold, I have made ready my dinner; my oxen and my fatlings are killed, and all things are ready: come to the marriage feast.

5 н о те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

But they made light of it, and went their ways, one to his own farm, another to his merchandise;

6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

and the rest laid hold on his servants, and treated them shamefully, and killed them.

7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

But the king was wroth; and he sent his armies, and destroyed those murderers, and burned their city.

8 Т огава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

Then saith he to his servants, The wedding is ready, but they that were bidden were not worthy.

9 З атова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

Go ye therefore unto the partings of the highways, and as many as ye shall find, bid to the marriage feast.

10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

And those servants went out into the highways, and gathered together all as many as they found, both bad and good: and the wedding was filled with guests.

11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

But when the king came in to behold the guests, he saw there a man who had not on a wedding-garment:

12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

and he saith unto him, Friend, how camest thou in hither not having a wedding-garment? And he was speechless.

13 Т огава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Then the king said to the servants, Bind him hand and foot, and cast him out into the outer darkness; there shall be the weeping and the gnashing of teeth.

14 З ащото мнозина са поканени, а малцина избрани.

For many are called, but few chosen.

15 Т огава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

Then went the Pharisees, and took counsel how they might ensnare him in his talk.

16 И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

And they send to him their disciples, with the Herodians, saying, Teacher, we know that thou art true, and teachest the way of God in truth, and carest not for any one: for thou regardest not the person of men.

17 К ажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

Tell us therefore, What thinkest thou? Is it lawful to give tribute unto Caesar, or not?

18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

But Jesus perceived their wickedness, and said, Why make ye trial of me, ye hypocrites?

19 П окажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

Show me the tribute money. And they brought unto him a denarius.

20 Т ой им каза: Чий е този образ и надпис?

And he saith unto them, Whose is this image and superscription?

21 К азват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

They say unto him, Caesar's. Then saith he unto them, Render therefore unto Caesar the things that are Caesar's; and unto God the things that are God's.

22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.

And when they heard it, they marvelled, and left him, and went away.

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

On that day there came to him Sadducees, they that say that there is no resurrection: and they asked him,

24 У чителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

saying, Teacher, Moses said, If a man die, having no children, his brother shall marry his wife, and raise up seed unto his brother.

25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

Now there were with us seven brethren: and the first married and deceased, and having no seed left his wife unto his brother;

26 с ъщо и вторият и третият, до седмият.

in like manner the second also, and the third, unto the seventh.

27 А подир всички умря и жената.

And after them all, the woman died.

28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.

In the resurrection therefore whose wife shall she be of the seven? for they all had her.

29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

But Jesus answered and said unto them, Ye do err, not knowing the scriptures, nor the power of God.

30 З ащото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небето.

For in the resurrection they neither marry, nor are given in marriage, but are as angels in heaven.

31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

But as touching the resurrection of the dead, have ye not read that which was spoken unto you by God, saying,

32 “ Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob? God is not the God of the dead, but of the living.

33 И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.

And when the multitudes heard it, they were astonished at his teaching.

34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

But the Pharisees, when they heard that he had put the Sadducees to silence, gathered themselves together.

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

And one of them, a lawyer, asked him a question, trying him:

36 У чителю, коя е голямата заповед в закона?

Teacher, which is the great commandment in the law?

37 А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.

And he said unto him, Thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy mind.

38 Т ова е голямата и първа заповед.

This is the great and first commandment.

39 А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.

And a second like unto it is this, Thou shalt love thy neighbor as thyself.

40 Н а тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

On these two commandments the whole law hangeth, and the prophets.

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

Now while the Pharisees were gathered together, Jesus asked them a question,

42 К акво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

saying, What think ye of the Christ? whose son is he? They say unto him, The son of David.

43 К азва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

He saith unto them, How then doth David in the Spirit call him Lord, saying,

44 “ Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?

The Lord said unto my Lord, Sit thou on my right hand, Till I put thine enemies underneath thy feet?

45 А ко, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

If David then calleth him Lord, how is he his son?

46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.

And no one was able to answer him a word, neither durst any man from that day forth ask him any more questions.