1 П одир това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,

After these things he departed from Athens, and came to Corinth.

2 О А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

And he found a certain Jew named Aquila, a man of Pontus by race, lately come from Italy, with his wife Priscilla, because Claudius had commanded all the Jews to depart from Rome: and he came unto them;

3 И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.

and because he was of the same trade, he abode with them, and they wrought, for by their trade they were tentmakers.

4 И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.

And he reasoned in the synagogue every sabbath, and persuaded Jews and Greeks.

5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел се притесняваше от своя дух да свидетелствува на юдеите, че Исус е Христос.

But when Silas and Timothy came down from Macedonia, Paul was constrained by the word, testifying to the Jews that Jesus was the Christ.

6 Н о понеже те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и рече: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега ще отивам между езичниците.

And when they opposed themselves and blasphemed, he shook out his raiment and said unto them, Your blood be upon your own heads; I am clean: from henceforth I will go unto the Gentiles.

7 И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога, и чиято къща беше до синагогата.

And he departed thence, and went into the house of a certain man named Titus Justus, one that worshipped God, whose house joined hard to the synagogue.

8 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от Коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

And Crispus, the ruler of the synagogue, believed in the Lord with all his house; and many of the Corinthians hearing believed, and were baptized.

9 И Господ каза на Павла нощя във видение: Не не бой се, но говори и не млъквай;

And the Lord said unto Paul in the night by a vision, Be not afraid, but speak and hold not thy peace:

10 з ащото аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град.

for I am with thee, and no man shall set on thee to harm thee: for I have much people in this city.

11 И той преседя там година и шест месеца та ги поучаваше в Божието слово.

And he dwelt there a year and six months, teaching the word of God among them.

12 А когато Галион беше управител в Ахаия, юдеите се подигнаха единодушно против Павла, доведоха го пред съдилището, и казаха:

But when Gallio was proconsul of Achaia, the Jews with one accord rose up against Paul and brought him before the judgment-seat,

13 Т оя убеждава човеците да се кланят на Бога несъгласно закона.

saying, This man persuadeth men to worship God contrary to the law.

14 Н о когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на юдеите: Ако беше ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о юдеи, разбира се би трябвало да ви търпя;

But when Paul was about to open his mouth, Gallio said unto the Jews, If indeed it were a matter of wrong or of wicked villany, O ye Jews, reason would that I should bear with you:

15 н о ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не ща да съм съдия на такива работи.

but if they are questions about words and names and your own law, look to it yourselves; I am not minded to be a judge of these matters.

16 И изпъди ги от съдилището.

And he drove them from the judgment-seat.

17 Т огава те всички хванаха началника на Синагогата Состена, та го биха пред съдилището; но Галион, не искаше и да знае за това.

And they all laid hold on Sosthenes, the ruler of the synagogue, and beat him before the judgment-seat. And Gallio cared for none of these things.

18 А Павел, след като поседя там още доволно време, прости се с братята си, и отплува за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше обрек.

And Paul, having tarried after this yet many days, took his leave of the brethren, and sailed thence for Syria, and with him Priscilla and Aquila: having shorn his head in Cenchreae; for he had a vow.

19 К ато стигнаха Ефес, той ги остави там, а сам влезе в Синагогата и разискваше с юдеите.

And they came to Ephesus, and he left them there: but he himself entered into the synagogue, and reasoned with the Jews.

20 А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони;

And when they asked him to abide a longer time, he consented not;

21 н о се прости с тях, казвайки; Ако ще Бог, пак ще се върна при вас. И отплува от Ефес.

but taking his leave of them, and saying, I will return again unto you if God will, he set sail from Ephesus.

22 И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата и после слезе в Антиохия.

And when he had landed at Caesarea, he went up and saluted the church, and went down to Antioch.

23 И като поседя там няколко време, излезе и обикаляше наред Галатийската и Фригийската страна та утвърждаваше всичките ученици.

And having spent some time there, he departed, and went through the region of Galatia, and Phrygia, in order, establishing all the disciples.

24 И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.

Now a certain Jew named Apollos, an Alexandrian by race, an eloquent man, came to Ephesus; and he was mighty in the scriptures.

25 Т ой беше наставен в Господния път, и, бидейки по дух усърден, говореше и поучаваше прилежно за Исуса то а познаваше само Йоановото кръщение,

This man had been instructed in the way of the Lord; and being fervent in spirit, he spake and taught accurately the things concerning Jesus, knowing only the baptism of John:

26 Т ой почна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.

and he began to speak boldly in the synagogue. But when Priscilla and Aquila heard him, they took him unto them, and expounded unto him the way of God more accurately.

27 И когато се канеше да замине за Ахаия, братята го насърчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде помогна много на повярвалите чрез благодатта;

And when he was minded to pass over into Achaia, the brethren encouraged him, and wrote to the disciples to receive him: and when he was come, he helped them much that had believed through grace;

28 з ащото силно опровергаваше юдеите, и то публично, като доказваше от писанието, че Исус е Христос.

for he powerfully confuted the Jews, and that publicly, showing by the scriptures that Jesus was the Christ.