1 ( По слав. 21). За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?

My God, my God, why hast thou forsaken me? Why art thou so far from helping me, and from the words of my groaning?

2 Б оже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

O my God, I cry in the daytime, but thou answerest not; And in the night season, and am not silent.

3 Н о Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

But thou art holy, O thou that inhabitest the praises of Israel.

4 Н а тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

Our fathers trusted in thee: They trusted, and thou didst deliver them.

5 К ъм Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

They cried unto thee, and were delivered: They trusted in thee, and were not put to shame.

6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.

But I am a worm, and no man; A reproach of men, and despised of the people.

7 В сички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:

All they that see me laugh me to scorn: They shoot out the lip, they shake the head, saying,

8 Т ой упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

Commit thyself unto Jehovah; Let him deliver him: Let him rescue him, seeing he delighteth in him.

9 Н о Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,

But thou art he that took me out of the womb; Thou didst make me trust when I was upon my mother's breasts.

10 Н а Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

I was cast upon thee from the womb; Thou art my God since my mother bare me.

11 Д а се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

Be not far from me; for trouble is near; For there is none to help.

12 М ного юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

Many bulls have compassed me; Strong bulls of Bashan have beset me round.

13 О твориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.

They gape upon me with their mouth, As a ravening and a roaring lion.

14 Р азлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

I am poured out like water, And all my bones are out of joint: My heart is like wax; It is melted within me.

15 С илата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

My strength is dried up like a potsherd; And my tongue cleaveth to my jaws; And thou hast brought me into the dust of death.

16 З ащото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

For dogs have compassed me: A company of evil-doers have inclosed me; They pierced my hands and my feet.

17 М ога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

I may count all my bones; They look and stare upon me.

18 Р азделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

They part my garments among them, And upon my vesture do they cast lots.

19 Н о Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

But be not thou far off, O Jehovah: O thou my succor, haste thee to help me.

20 И збави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.

Deliver my soul from the sword, My darling from the power of the dog.

21 И збави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!

Save me from the lion's mouth; Yea, from the horns of the wild-oxen thou hast answered me.

22 Щ е възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

I will declare thy name unto my brethren: In the midst of the assembly will I praise thee.

23 В ие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

Ye that fear Jehovah, praise him; All ye the seed of Jacob, glorify him; And stand in awe of him, all ye the seed of Israel.

24 З ащото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

For he hath not despised nor abhorred the affliction of the afflicted; Neither hath he hid his face from him; But when he cried unto him, he heard.

25 О т Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

Of thee cometh my praise in the great assembly: I will pay my vows before them that fear him.

26 С мирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

The meek shall eat and be satisfied; They shall praise Jehovah that seek after him: Let your heart live for ever.

27 Щ е си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;

All the ends of the earth shall remember and turn unto Jehovah; And all the kindreds of the nations shall worship before thee.

28 З ащото царството е на Господа, И То владее над народите.

For the kingdom is Jehovah's; And he is the ruler over the nations.

29 Щ е ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

All the fat ones of the earth shall eat and worship: All they that go down to the dust shall bow before him, Even he that cannot keep his soul alive.

30 Н еговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.

A seed shall serve him; It shall be told of the Lord unto the next generation.

31 Щ е дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.

They shall come and shall declare his righteousness Unto a people that shall be born, that he hath done it.