1 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.

And it came to pass, as he was praying in a certain place, that when he ceased, one of his disciples said unto him, Lord, teach us to pray, even as John also taught his disciples.

2 А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство,;

And he said unto them, When ye pray, say, Father, Hallowed be thy name. Thy kingdom come.

3 д авай ни всеки ден ежедневния ни хляб;

Give us day by day our daily bread.

4 и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение,.

And forgive us our sins; for we ourselves also forgive every one that is indebted to us. And bring us not into temptation.

5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,

And he said unto them, Which of you shall have a friend, and shall go unto him at midnight, and say to him, Friend, lend me three loaves;

6 п онеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;

for a friend of mine is come to me from a journey, and I have nothing to set before him;

7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам;

and he from within shall answer and say, Trouble me not: the door is now shut, and my children are with me in bed; I cannot rise and give thee?

8 к азвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

I say unto you, Though he will not rise and give him because he is his friend, yet because of his importunity he will arise and give him as many as he needeth.

9 И аз ви казвам: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

And I say unto you, Ask, and it shall be given you; seek, and ye shall find; knock, and it shall be opened unto you.

10 З ащото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

For every one that asketh receiveth; and he that seeketh findeth; and to him that knocketh it shall be opened.

11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?

And of which of you that is a father shall his son ask a loaf, and he give him a stone? or a fish, and he for a fish give him a serpent?

12 И ли, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?

Or if he shall ask an egg, will he give him a scorpion?

13 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него!

If ye then, being evil, know how to give good gifts unto your children, how much more shall your heavenly Father give the Holy Spirit to them that ask him?

14 Е днаж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бясът, немият проговори, и народът се почуди.

And he was casting out a demon that was dumb. And it came to pass, when the demon was gone out, the dumb man spake; and the multitudes marvelled.

15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

But some of them said, By Beelzebub the prince of the demons casteth he out demons.

16 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.

And others, trying him, sought of him a sign from heaven.

17 Н о той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и дом, разделен против себе си,(Гръцки: Против дома.) пада.

But he, knowing their thoughts, said unto them, Every kingdom divided against itself is brought to desolation; and a house divided against a house falleth.

18 Т ака също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете, чрез Веелзевула,

And if Satan also is divided against himself, how shall his kingdom stand? because ye say that I cast out demons by Beelzebub.

19 и ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.

And if I by Beelzebub cast out demons, by whom do your sons cast them out? therefore shall they be your judges.

20 Н о ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

But if I by the finger of God cast out demons, then is the kingdom of God come upon you.

21 К огато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.

When the strong man fully armed guardeth his own court, his goods are in peace:

22 Н о когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.

but when a stronger than he shall come upon him, and overcome him, he taketh from him his whole armor wherein he trusted, and divideth his spoils.

23 К ойто не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

He that is not with me is against me; and he that gathereth not with me scattereth.

24 К огато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.

The unclean spirit when he is gone out of the man, passeth through waterless places, seeking rest, and finding none, he saith, I will turn back unto my house whence I came out.

25 И като дойде, намира я пометена и наредена.

And when he is come, he findeth it swept and garnished.

26 Т огава отива и взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

Then goeth he, and taketh to him seven other spirits more evil than himself; and they enter in and dwell there: and the last state of that man becometh worse than the first.

27 К огато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.

And it came to pass, as he said these things, a certain woman out of the multitude lifted up her voice, and said unto him, Blessed is the womb that bare thee, and the breasts which thou didst suck.

28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.

But he said, Yea rather, blessed are they that hear the word of God, and keep it.

29 А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на Иона.

And when the multitudes were gathering together unto him, he began to say, This generation is an evil generation: it seeketh after a sign; and there shall no sign be given to it but the sign of Jonah.

30 З ащото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.

For even as Jonah became a sign unto the Ninevites, so shall also the Son of man be to this generation.

31 Ю жната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.

The queen of the south shall rise up in the judgment with the men of this generation, and shall condemn them: for she came from the ends of the earth to hear the wisdom of Solomon; and behold, a greater than Solomon is here.

32 Н иневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.

The men of Nineveh shall stand up in the judgment with this generation, and shall condemn it: for they repented at the preaching of Jonah; and behold, a greater than Jonah is here.

33 Н икой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.

No man, when he hath lighted a lamp, putteth it in a cellar, neither under the bushel, but on the stand, that they which enter in may see the light.

34 С ветило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.

The lamp of thy body is thine eye: when thine eye is single, thy whole body also is full of light; but when it is evil, thy body also is full of darkness.

35 З атова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

Look therefore whether the light that is in thee be not darkness.

36 А ко, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.

If therefore thy whole body be full of light, having no part dark, it shall be wholly full of light, as when the lamp with its bright shining doth give thee light.

37 К ато говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

Now as he spake, a Pharisee asketh him to dine with him: and he went in, and sat down to meat.

38 Ф арисеят се почуди, като видя, че Той не се оми първо преди обеда.

And when the Pharisee saw it, he marvelled that he had not first bathed himself before dinner.

39 И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и на паницата; а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.

And the Lord said unto him, Now ye the Pharisees cleanse the outside of the cup and of the platter; but your inward part is full of extortion and wickedness.

40 Н есмислени! Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

Ye foolish ones, did not he that made the outside make the inside also?

41 П о-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.

But give for alms those things which are within; and behold, all things are clean unto you.

42 Н о горко на вас фарисеи, защото давате десетък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.

But woe unto you Pharisees! for ye tithe mint and rue and every herb, and pass over justice and the love of God: but these ought ye to have done, and not to leave the other undone.

43 Г орко вам фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

Woe unto you Pharisees! for ye love the chief seats in the synagogues, and the salutations in the marketplaces.

44 Г орко вам! Защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.

Woe unto you! for ye are as the tombs which appear not, and the men that walk over them know it not.

45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.

And one of the lawyers answering saith unto him, Teacher, in saying this thou reproachest us also.

46 А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.

And he said, Woe unto you lawyers also! for ye load men with burdens grievous to be borne, and ye yourselves touch not the burdens with one of your fingers.

47 Г орко вам! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

Woe unto you! for ye build the tombs of the prophets, and your fathers killed them.

48 И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.

So ye are witnesses and consent unto the works of your fathers: for they killed them, and ye build their tombs.

49 З атова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;

Therefore also said the wisdom of God, I will send unto them prophets and apostles; and some of them they shall kill and persecute;

50 з а да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света, _

that the blood of all the prophets, which was shed from the foundation of the world, may be required of this generation;

51 о т кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.

from the blood of Abel unto the blood of Zachariah, who perished between the altar and the sanctuary: yea, I say unto you, it shall be required of this generation.

52 Г орко но вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.

Woe unto you lawyers! for ye took away the key of knowledge: ye entered not in yourselves, and them that were entering in ye hindered.

53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,

And when he was come out from thence, the scribes and the Pharisees began to press upon him vehemently, and to provoke him to speak of many things;

54 к ато Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.

laying wait for him, to catch something out of his mouth.