1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

But now they that are younger than I have me in derision, Whose fathers I disdained to set with the dogs of my flock.

2 З ащото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

Yea, the strength of their hands, whereto should it profit me? Men in whom ripe age is perished.

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

They are gaunt with want and famine; They gnaw the dry ground, in the gloom of wasteness and desolation.

4 М ежду храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

They pluck salt-wort by the bushes; And the roots of the broom are their food.

5 Б яха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.

They are driven forth from the midst of men; They cry after them as after a thief;

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

So that they dwell in frightful valleys, In holes of the earth and of the rocks.

7 Р евяха между храстите. Събираха се между тръните;

Among the bushes they bray; Under the nettles they are gathered together.

8 Б езумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

They are children of fools, yea, children of base men; They were scourged out of the land.

9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

And now I am become their song, Yea, I am a byword unto them.

10 Г нусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

They abhor me, they stand aloof from me, And spare not to spit in my face.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.

For he hath loosed his cord, and afflicted me; And they have cast off the bridle before me.

12 О тдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения+,

Upon my right hand rise the rabble; They thrust aside my feet, And they cast up against me their ways of destruction.

13 Р азвалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

They mar my path, They set forward my calamity, Even men that have no helper.

14 И дат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.

As through a wide breach they come: In the midst of the ruin they roll themselves upon me.

15 У жаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

Terrors are turned upon me; They chase mine honor as the wind; And my welfare is passed away as a cloud.

16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

And now my soul is poured out within me; Days of affliction have taken hold upon me.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.

In the night season my bones are pierced in me, And the pains that gnaw me take no rest.

18 С амо с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.

By God's great force is my garment disfigured; It bindeth me about as the collar of my coat.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

He hath cast me into the mire, And I am become like dust and ashes.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.

I cry unto thee, and thou dost not answer me: I stand up, and thou gazest at me.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

Thou art turned to be cruel to me; With the might of thy hand thou persecutest me.

22 И здигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

Thou liftest me up to the wind, thou causest me to ride upon it; And thou dissolvest me in the storm.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

For I know that thou wilt bring me to death, And to the house appointed for all living.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

Howbeit doth not one stretch out the hand in his fall? Or in his calamity therefore cry for help?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

Did not I weep for him that was in trouble? Was not my soul grieved for the needy?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

When I looked for good, then evil came; And when I waited for light, there came darkness.

27 Ч ервата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

My heart is troubled, and resteth not; Days of affliction are come upon me.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

I go mourning without the sun: I stand up in the assembly, and cry for help.

29 С танах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

I am a brother to jackals, And a companion to ostriches.

30 К ожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

My skin is black, and falleth from me, And my bones are burned with heat.

31 З атова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

Therefore is my harp turned to mourning, And my pipe into the voice of them that weep.