1 Т огава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,

Then I returned and saw all the oppressions that are done under the sun: and, behold, the tears of such as were oppressed, and they had no comforter; and on the side of their oppressors there was power; but they had no comforter.

2 З а това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;

Wherefore I praised the dead that have been long dead more than the living that are yet alive;

3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

yea, better than them both did I esteem him that hath not yet been, who hath not seen the evil work that is done under the sun.

4 Т огава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.

Then I saw all labor and every skilful work, that for this a man is envied of his neighbor. This also is vanity and a striving after wind.

5 Б езумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,

The fool foldeth his hands together, and eateth his own flesh.

6 И казва: По-добре една пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.

Better is a handful, with quietness, than two handfuls with labor and striving after wind.

7 Т огава изново видях само суета под слънцето.

Then I returned and saw vanity under the sun.

8 И ма такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И той не дума: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.

There is one that is alone, and he hath not a second; yea, he hath neither son nor brother; yet is there no end of all his labor, neither are his eyes satisfied with riches. For whom then, saith he, do I labor, and deprive my soul of good? This also is vanity, yea, it is a sore travail.

9 П о-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;

Two are better than one, because they have a good reward for their labor.

10 З ащото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.

For if they fall, the one will lift up his fellow; but woe to him that is alone when he falleth, and hath not another to lift him up.

11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли самичък ?

Again, if two lie together, then they have warmth; but how can one be warm alone?

12 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.

And if a man prevail against him that is alone, two shall withstand him; and a threefold cord is not quickly broken.

13 П о-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;

Better is a poor and wise youth than an old and foolish king, who knoweth not how to receive admonition any more.

14 З ащото единият излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А другият, и цар да се е родил, става сиромах.

For out of prison he came forth to be king; yea, even in his kingdom he was born poor.

15 В идях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

I saw all the living that walk under the sun, that they were with the youth, the second, that stood up in his stead.

16 Н ямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.

There was no end of all the people, even of all them over whom he was: yet they that come after shall not rejoice in him. Surely this also is vanity and a striving after wind.