1 Т огава Давид побягна от Навиот у Рама, та дойде и рече на Ионатана: Що съм сторил? Каква е неправдата ми? и какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми?

And David fled from Naioth in Ramah, and came and said before Jonathan, What have I done? what is mine iniquity? and what is my sin before thy father, that he seeketh my life?

2 А той каза: Не дай, Боже! ти няма да умреш; ето баща ми не върши нищо, ни голямо ни малко, без да ми яви; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.

And he said unto him, Far from it; thou shalt not die: behold, my father doeth nothing either great or small, but that he discloseth it unto me; and why should my father hide this thing from me? it is not so.

3 О баче Давид се закле и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: да не знае това Ионатан, за да се не наскърби, но заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.

And David sware moreover, and said, Thy father knoweth well that I have found favor in thine eyes; and he saith, Let not Jonathan know this, lest he be grieved: but truly as Jehovah liveth, and as thy soul liveth, there is but a step between me and death.

4 Т огава Ионатан каза на Давида: Каквото поиска душата ти, аз ще сторя за тебе.

Then said Jonathan unto David, Whatsoever thy soul desireth, I will even do it for thee.

5 И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на ядене; но позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.

And David said unto Jonathan, Behold, to-morrow is the new moon, and I should not fail to sit with the king at meat: but let me go, that I may hide myself in the field unto the third day at even.

6 А ко баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бърже в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.

If thy father miss me at all, then say, David earnestly asked leave of me that he might run to Beth-lehem his city; for it is the yearly sacrifice there for all the family.

7 А ко рече така: Добре, тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

If he say thus, It is well; thy servant shall have peace: but if he be wroth, then know that evil is determined by him.

8 И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защото да ме водиш при баща си?

Therefore deal kindly with thy servant; for thou hast brought thy servant into a covenant of Jehovah with thee: but if there be in me iniquity, slay me thyself; for why shouldest thou bring me to thy father?

9 И рече Ионатан: Да ти не стане това никога; защото, ако бих узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде зло върху тебе, нямаше ли да ти го известя?

And Jonathan said, Far be it from thee; for if I should at all know that evil were determined by my father to come upon thee, then would not I tell it thee?

10 Т огава Давид рече на Ионатана: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?

Then said David to Jonathan, Who shall tell me if perchance thy father answer thee roughly?

11 А Ионатан рече на Давида: Дойди, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.

And Jonathan said unto David, Come, and let us go out into the field. And they went out both of them into the field.

12 И Ионатан каза на Давида: Господ Израилевият Бог да бъде свидетел ако, като изпитам баща си, утре около тоя час, или на третия ден, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогава до тебе да ти го известя.

And Jonathan said unto David, Jehovah, the God of Israel, be witness: when I have sounded my father about this time to-morrow, or the third day, behold, if there be good toward David, shall I not then send unto thee, and disclose it unto thee?

13 Т ака да направи Господ на Ионатана, да! и повече да притури, ако, в случай, че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това, и не те отпратя, за да отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе, както е бил с баща ми!

Jehovah do so to Jonathan, and more also, should it please my father to do thee evil, if I disclose it not unto thee, and send thee away, that thou mayest go in peace: and Jehovah be with thee, as he hath been with my father.

14 И не само докато съм жив показвай към мене милост Господна,

And thou shalt not only while yet I live show me the lovingkindness of Jehovah, that I die not;

15 н о и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всички от Давидовите неприятели.

but also thou shalt not cut off thy kindness from my house for ever; no, not when Jehovah hath cut off the enemies of David every one from the face of the earth.

16 И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом; и рече: Господ да изиска това чрез Давидовите неприятели!

So Jonathan made a covenant with the house of David, saying, And Jehovah will require it at the hand of David's enemies.

17 И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

And Jonathan caused David to swear again, for the love that he had to him; for he loved him as he loved his own soul.

18 Т огава Ионатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

Then Jonathan said unto him, To-morrow is the new moon: and thou wilt be missed, because thy seat will be empty.

19 К ато престоиш три дена, слез по-скоро и дойди на мястото, дето беше се скрил в деня, когато разисквахме оная работа, и седни при скалата Езил.

And when thou hast stayed three days, thou shalt go down quickly, and come to the place where thou didst hide thyself when the business was in hand, and shalt remain by the stone Ezel.

20 И аз ще изстрелям три стрели в страната й, като че стрелям в прицел;

And I will shoot three arrows on the side thereof, as though I shot at a mark.

21 и , ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето стрелите са отсам тебе, вземи ги: тогава ти дойди, защото има мир за тебе, и няма никаква беда - заклевам се за това в живота на Господа.

And, behold, I will send the lad, saying, Go, find the arrows. If I say unto the lad, Behold, the arrows are on this side of thee; take them, and come; for there is peace to thee and no hurt, as Jehovah liveth.

22 Н о ако река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.

But if I say thus unto the boy, Behold, the arrows are beyond thee; go thy way; for Jehovah hath sent thee away.

23 А относно работата, която аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде свидетел между мене и тебе до века.

And as touching the matter which thou and I have spoken of, behold, Jehovah is between thee and me for ever.

24 И тъй, Давид се скри на полето; и когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.

So David hid himself in the field: and when the new moon was come, the king sat him down to eat food.

25 И като седна царят на мястото си, както винаги, на едно място при стената, Ионатан стана, и Авенир седна при Саула, а Давидовото място беше празно.

And the king sat upon his seat, as at other times, even upon the seat by the wall; and Jonathan stood up, and Abner sat by Saul's side: but David's place was empty.

26 С аул, обаче, не каза нищо през оня ден, защото си каза: Ще му се е случило нещо, та не е чист; без друго ще е нечист.

Nevertheless Saul spake not anything that day: for he thought, Something hath befallen him, he is not clean; surely he is not clean.

27 А на следния ден, вторият на месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул рече на сина си Ионатана: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?

And it came to pass on the morrow after the new moon, which was the second day, that David's place was empty: and Saul said unto Jonathan his son, Wherefore cometh not the son of Jesse to meat, neither yesterday, nor to-day?

28 И Ионатан отговори на Саула: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

And Jonathan answered Saul, David earnestly asked leave of me to go to Beth-lehem:

29 П усни ме, моля, защото семейството ни има жертва в града, и брат ми ми заръча да ида; сега, прочее, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

and he said, Let me go, I pray thee; for our family hath a sacrifice in the city; and my brother, he hath commanded me to be there: and now, if I have found favor in thine eyes, let me get away, I pray thee, and see my brethren. Therefore he is not come unto the king's table.

30 Т огава гневът на Саула пламна против Ионатана, и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота?

Then Saul's anger was kindled against Jonathan, and he said unto him, Thou son of a perverse rebellious woman, do not I know that thou hast chosen the son of Jesse to thine own shame, and unto the shame of thy mother's nakedness?

31 З ащото, докато Есеевият син живее на земята, ни ти, ни царството ти, ще се утвърди. Затова прати сега та го доведи при мене, защото непременно ще умре.

For as long as the son of Jesse liveth upon the ground, thou shalt not be established, nor thy kingdom. Wherefore now send and fetch him unto me, for he shall surely die.

32 А Ионатан отговори на баща си Саула като му каза: Защо да се убие? що е сторил?

And Jonathan answered Saul his father, and said unto him, Wherefore should he be put to death? what hath he done?

33 А Саул хвърли копието на него, за да го удари, от което Ионатан разбра, че баща му беше решил да убие Давида.

And Saul cast his spear at him to smite him; whereby Jonathan knew that is was determined of his father to put David to death.

34 И така Ионатан стана от трапезата разярен от гняв, и не яде никаква храна втория ден на месеца; защото беше наскърбен за Давида, понеже баща му го беше опозорил.

So Jonathan arose from the table in fierce anger, and did eat no food the second day of the month; for he was grieved for David, because his father had done him shame.

35 И на утринта Ионатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давида, и водеше със себе си едно малко момче.

And it came to pass in the morning, that Jonathan went out into the field at the time appointed with David, and a little lad with him.

36 И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него.

And he said unto his lad, Run, find now the arrows which I shoot. And as the lad ran, he shot an arrow beyond him.

37 И когато дойде момчето на мястото, гдето беше стрелата, която Ионатан изстреля, Ионатан викна след момчето казвайки: Не е ли стрелата по-нататък от тебе?

And when the lad was come to the place of the arrow which Jonathan had shot, Jonathan cried after the lad, and said, Is not the arrow beyond thee?

38 И Ионатан извика след момчето: Скоро побързай, не стой. И Ионатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си.

And Jonathan cried after the lad, Make speed, haste, stay not. And Jonathan's lad gathered up the arrows, and came to his master.

39 Н о момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха работата.

But the lad knew not anything: only Jonathan and David knew the matter.

40 Т огава Ионатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Иди занеси ги в града.

And Jonathan gave his weapons unto his lad, and said unto him, Go, carry them to the city.

41 А щом отиде момчето. Давид стана от едно място към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много

And as soon as the lad was gone, David arose out of a place toward the South, and fell on his face to the ground, and bowed himself three times: and they kissed one another, and wept one with another, until David exceeded.

42 И Ионатан каза на Давида: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде свидетел между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид стана та си отиде; а Ионатан влезе в града.

And Jonathan said to David, Go in peace, forasmuch as we have sworn both of us in the name of Jehovah, saying, Jehovah shall be between me and thee, and between my seed and thy seed, for ever. And he arose and departed: and Jonathan went into the city.