1 З наеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

Knowest thou the time when the wild goats of the rock bring forth? Or canst thou mark when the hinds do calve?

2 П реброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

Canst thou number the months that they fulfil? Or knowest thou the time when they bring forth?

3 К огато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

They bow themselves, they bring forth their young, They cast out their pains.

4 М алките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.

Their young ones become strong, they grow up in the open field; They go forth, and return not again.

5 К ой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,

Who hath sent out the wild ass free? Or who hath loosed the bonds of the swift ass,

6 З а кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

Whose home I have made the wilderness, And the salt land his dwelling-place?

7 Т ой се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.

He scorneth the tumult of the city, Neither heareth he the shoutings of the driver.

8 П ланините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

The range of the mountains is his pasture, And he searcheth after every green thing.

9 Щ е благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

Will the wild-ox be content to serve thee? Or will he abide by thy crib?

10 М ожеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

Canst thou bind the wild-ox with his band in the furrow? Or will he harrow the valleys after thee?

11 Щ е се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

Wilt thou trust him, because his strength is great? Or wilt thou leave to him thy labor?

12 Щ е се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?

Wilt thou confide in him, that he will bring home thy seed, And gather the grain of thy threshing-floor?

13 К рилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

The wings of the ostrich wave proudly; But are they the pinions and plumage of love?

14 З ащото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

For she leaveth her eggs on the earth, And warmeth them in the dust,

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

And forgetteth that the foot may crush them, Or that the wild beast may trample them.

16 Н оси се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:

She dealeth hardly with her young ones, as if they were not hers: Though her labor be in vain, she is without fear;

17 П онеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

Because God hath deprived her of wisdom, Neither hath he imparted to her understanding.

18 К огато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

What time she lifteth up herself on high, She scorneth the horse and his rider.

19 Т и ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

Hast thou given the horse his might? Hast thou clothed his neck with the quivering mane?

20 Т и ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

Hast thou made him to leap as a locust? The glory of his snorting is terrible.

21 К опае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

He paweth in the valley, and rejoiceth in his strength: He goeth out to meet the armed men.

22 П рисмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

He mocketh at fear, and is not dismayed; Neither turneth he back from the sword.

23 Т ула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.

The quiver rattleth against him, The flashing spear and the javelin.

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.

He swalloweth the ground with fierceness and rage; Neither believeth he that it is the voice of the trumpet.

25 Щ ом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

As oft as the trumpet soundeth he saith, Aha! And he smelleth the battle afar off, The thunder of the captains, and the shouting.

26 Ч рез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?

Is it by thy wisdom that the hawk soareth, (And) stretcheth her wings toward the south?

27 П ри твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?

Is it at thy command that the eagle mounteth up, And maketh her nest on high?

28 Ж ивее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.

On the cliff she dwelleth, and maketh her home, Upon the point of the cliff, and the stronghold.

29 О т там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

From thence she spieth out the prey; Her eyes behold it afar off.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.

Her young ones also suck up blood: And where the slain are, there is she.