1 О И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

In those days, when there was again a great multitude, and they had nothing to eat, he called unto him his disciples, and saith unto them,

2 Ж ално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

I have compassion on the multitude, because they continue with me now three days, and have nothing to eat:

3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

and if I send them away fasting to their home, they will faint on the way; and some of them are come from far.

4 И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

And his disciples answered him, Whence shall one be able to fill these men with bread here in a desert place?

5 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

And he asked them, How many loaves have ye? And they said, Seven.

6 И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа.

And he commandeth the multitude to sit down on the ground: and he took the seven loaves, and having given thanks, he brake, and gave to his disciples, to set before them; and they set them before the multitude.

7 И маха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

And they had a few small fishes: and having blessed them, he commanded to set these also before them.

8 И ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, седем кошници.

And they ate, and were filled: and they took up, of broken pieces that remained over, seven baskets.

9 А ония, които ядоха, бяха около четирихиляди души; и разпусна ги.

And they were about four thousand: and he sent them away.

10 И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

And straightway he entered into the boat with his disciples, and came into the parts of Dalmanutha.

11 И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

And the Pharisees came forth, and began to question with him, seeking of him a sign from heaven, trying him.

12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

And he sighed deeply in his spirit, and saith, Why doth this generation seek a sign? verily I say unto you, There shall no sign be given unto this generation.

13 И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна.

And he left them, and again entering into the boat departed to the other side.

14 Н о учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

And they forgot to take bread; and they had not in the boat with them more than one loaf.

15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

And he charged them, saying, Take heed, beware of the leaven of the Pharisees and the leaven of Herod.

16 И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

And they reasoned one with another, saying, We have no bread.

17 А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

And Jesus perceiving it saith unto them, Why reason ye, because ye have no bread? do ye not yet perceive, neither understand? have ye your heart hardened?

18 К ато имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

Having eyes, see ye not? and having ears, hear ye not? and do ye not remember?

19 К огато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват му: Дванадесет.

When I brake the five loaves among the five thousand, how many baskets full of broken pieces took ye up? They say unto him, Twelve.

20 И когато седемте_

And when the seven among the four thousand, how many basketfuls of broken pieces took ye up? And they say unto him, Seven.

21 И каза им: Не разбирате ли още?

And he said unto them, Do ye not yet understand?

22 Д охождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

And they come unto Bethsaida. And they bring to him a blind man, and beseech him to touch him.

23 И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

And he took hold of the blind man by the hand, and brought him out of the village; and when he had spit on his eyes, and laid his hands upon him, he asked him, Seest thou aught?

24 И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.

And he looked up, and said, I see men; for I behold them as trees, walking.

25 П осле пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

Then again he laid his hands upon his eyes; and he looked stedfastly, and was restored, and saw all things clearly.

26 И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото,.

And he sent him away to his home, saying, Do not even enter into the village.

27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

And Jesus went forth, and his disciples, into the villages of Caesarea Philippi: and on the way he asked his disciples, saying unto them, Who do men say that I am?

28 А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други_

And they told him, saying, John the Baptist; and others, Elijah; but others, One of the prophets.

29 Т огава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

And he asked them, But who say ye that I am? Peter answereth and saith unto him, Thou art the Christ.

30 И заръча им никому да не казват за Него.

And he charged them that they should tell no man of him.

31 И почна да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

And he began to teach them, that the Son of man must suffer many things, and be rejected by the elders, and the chief priests, and the scribes, and be killed, and after three days rise again.

32 И явно говореше тая дума. А Петър го взе настрана и почна да Го мъмри.

And he spake the saying openly. And Peter took him, and began to rebuke him.

33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

But he turning about, and seeing his disciples, rebuked Peter, and saith, Get thee behind me, Satan; for thou mindest not the things of God, but the things of men.

34 И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.

And he called unto him the multitude with his disciples, and said unto them, If any man would come after me, let him deny himself, and take up his cross, and follow me.

35 З ащото който иска да спаси живота(Или душата; така и до края на главата.) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

For whosoever would save his life shall lose it; and whosoever shall lose his life for my sake and the gospel's shall save it.

36 П онеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

For what doth it profit a man, to gain the whole world, and forfeit his life?

37 З ащото какво би дал човек в замяна на живота си?

For what should a man give in exchange for his life?

38 З ащото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.

For whosoever shall be ashamed of me and of my words in this adulterous and sinful generation, the Son of man also shall be ashamed of him, when he cometh in the glory of his Father with the holy angels.