1 О И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

In those days the multitude being very great, and not having what they may eat, Jesus having called near his disciples, saith to them,

2 Ж ално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене, и нямат що да ядат;

`I have compassion upon the multitude, because now three days they do continue with me, and they have not what they may eat;

3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли от далеч.

and if I shall let them away fasting to their home, they will faint in the way, for certain of them are come from far.'

4 И учениците Му отговориха: Отде ще може някой да насити тия с хляб тук в уединено място?

And his disciples answered him, `Whence shall any one be able these here to feed with bread in a wilderness?'

5 И попита ги: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем.

And he was questioning them, `How many loaves have ye?' and they said, `Seven.'

6 И заповяда на народа да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даваше на учениците Си за да ги сложат. И сложиха ги пред народа.

And he commanded the multitude to sit down upon the ground, and having taken the seven loaves, having given thanks, he brake, and was giving to his disciples that they may set before; and they did set before the multitude.

7 И маха и малко рибички; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.

And they had a few small fishes, and having blessed, he said to set them also before;

8 И ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, седем кошници.

and they did eat and were filled, and they took up that which was over of broken pieces -- seven baskets;

9 А ония, които ядоха, бяха около четирихиляди души; и разпусна ги.

and those eating were about four thousand. And he let them away,

10 И веднага влезе в ладията с учениците Си и дойде в далманутанските предели.

and immediately having entered into the boat with his disciples, he came to the parts of Dalmanutha,

11 И фарисеите излязоха и почнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.

and the Pharisees came forth, and began to dispute with him, seeking from him a sign from the heaven, tempting him;

12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и рече: Защо тоя род иска знамение? Истина ви казвам: На тоя народ няма да се даде знамение.

and having sighed deeply in his spirit, he saith, `Why doth this generation seek after a sign? Verily I say to you, no sign shall be given to this generation.'

13 И остави ги, влезе пак в ладията, и мина на отвъдната страна.

And having left them, having entered again into the boat, he went away to the other side;

14 Н о учениците Му забравиха да вземат хляб, и нямаха със себе си в ладията повече от един хляб.

and they forgot to take loaves, and except one loaf they had nothing with them in the boat,

15 И Той им заръча, казвайки: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирода.

and he was charging them, saying, `Take heed, beware of the leaven of the Pharisees, and of the leaven of Herod,'

16 И те разискваха помежду си, думайки: Това е защото нямаме хляб.

and they were reasoning with one another, saying -- `Because we have no loaves.'

17 А Исус, като разбра това; рече им: Защо разисквате загдето нямате хляб? Още ли не разбирате, нито разумявате? Окаменено ли е сърцето ви?

And Jesus having known, saith to them, `Why do ye reason, because ye have no loaves? do ye not yet perceive, nor understand, yet have ye your heart hardened?

18 К ато имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

Having eyes, do ye not see? and having ears, do ye not hear? and do ye not remember?

19 К огато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко кошове пълни с къшеи дигнахте? Казват му: Дванадесет.

When the five loaves I did brake to the five thousand, how many hand-baskets full of broken pieces took ye up?' they say to him, `Twelve.'

20 И когато седемте_

`And when the seven to the four thousand, how many hand-baskets full of broken pieces took ye up?' and they said, `Seven.'

21 И каза им: Не разбирате ли още?

And he said to them, `How do ye not understand?'

22 Д охождат във Витсаида. И довеждат при Него един слепец и молят Му се да се докосне до него.

And he cometh to Bethsaida, and they bring to him one blind, and call upon him that he may touch him,

23 И Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото, и, като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?

and having taken the hand of the blind man, he led him forth without the village, and having spit on his eyes, having put hands on him, he was questioning him if he doth behold anything:

24 И той, като подигна очи, каза: Виждам човеците; защото виждам неща като дървета, които ходят.

and he, having looked up, said, `I behold men, as I see trees, walking.'

25 П осле пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя, и виждаше всичко ясно.

Afterwards again he put hands on his eyes, and made him look up, and he was restored, and discerned all things clearly,

26 И изпрати го у дома му, и каза: Не влизай в селото,.

and he sent him away to his house, saying, `Neither to the village mayest thou go, nor tell to any in the village.'

27 И излезе Исус с учениците Си по селата на Кесария Филипова; и по пътя попита учениците Си, като им каза: Според както казват хората: Кой съм Аз?

And Jesus went forth, and his disciples, to the villages of Cesarea Philippi, and in the way he was questioning his disciples, saying to them, `Who do men say me to be?'

28 А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други_

And they answered, `John the Baptist, and others Elijah, but others one of the prophets.'

29 Т огава ги попита: Но според както вие казвате: Кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.

And he saith to them, `And ye -- who do ye say me to be?' and Peter answering saith to him, `Thou art the Christ.'

30 И заръча им никому да не казват за Него.

And he strictly charged them that they may tell no one about it,

31 И почна да ги учи, как Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.

and began to teach them, that it behoveth the Son of Man to suffer many things, and to be rejected by the elders, and chief priests, and scribes, and to be killed, and after three days to rise again;

32 И явно говореше тая дума. А Петър го взе настрана и почна да Го мъмри.

and openly he was speaking the word. And Peter having taken him aside, began to rebuke him,

33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петра, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.

and he, having turned, and having looked on his disciples, rebuked Peter, saying, `Get behind me, Adversary, because thou dost not mind the things of God, but the things of men.'

34 И повика народа заедно с учениците Си и рече им: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и така нека Ме следва.

And having called near the multitude, with his disciples, he said to them, `Whoever doth will to come after me -- let him disown himself, and take up his cross, and follow me;

35 З ащото който иска да спаси живота(Или душата; така и до края на главата.) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене и за благовестието, ще го спаси.

for whoever may will to save his life shall lose it; and whoever may lose his life for my sake and for the good news' sake, he shall save it;

36 П онеже какво се ползува човек като спечели целия свят, а изгуби живота си?

for what shall it profit a man, if he may gain the whole world, and forfeit his life?

37 З ащото какво би дал човек в замяна на живота си?

Or what shall a man give as an exchange for his life?

38 З ащото ако се срамува някой поради Мене и поради думите Ми в тоя блуден и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Отца Си със святите ангели.

for whoever may be ashamed of me, and of my words, in this adulterous and sinful generation, the Son of Man also shall be ashamed of him, when he may come in the glory of his Father, with the holy messengers.'